Лука 7
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
After he had ended all his sayings in the hearing of the people, he went to Capernaum.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
Here the slave of a certain Roman captain, a man dear to his master, was ill, and at the point of death.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
So when the captain heard about Jesus, he sent elders of the Jews to ask him to come and save his slave.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
And they, when they reached Jesus, asked him earnestly to do this. "He deserves that you should do this," they said,
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
"for he loves our nation, and himself has built a synagogue for us."
6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
So Jesus started to go with them, but while he was not far from the house, the captain sent friends to him with a message. "Lord do not trouble yourself, for I am not fit that you should come under my roof,
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
"and so I did not think myself worthy to come to you; but speak the word, and let my man be cured.
8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
"For I also am a man obedient to authority, and have soldiers under me. And I say to one ‘come,’ and he comes, and to my slave ‘do this or that,’ and he does it."
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
But when Jesus heard this he was astonished and he turned and said to the crowd that was following him, "I tell you that not even in Israel have I found faith like that."
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
And those who had been sent, on returning to the house, found the slave well.
11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
Soon afterward he went to a city called Nain, accompanied by his disciples, and a great crowd of people.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
Now when he drew near the gate of the city, behold, they were there carrying out one who was dead, the only son of his mother, and she was a widow.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
A great crowd accompanied her. And when the Lord saw her, he had compassion on her and said to her, "Do not weep."
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
And he came near and touched the bier; the bearer stopped and he said, "Young man, I bid you to rise."
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
And he who was dead sat up and began to speak; and he gave him to his mother.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
And awe took hold on them all, and they began to glorify God saying. "A great prophet has risen among us;" and, "God has visited his people."
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
And the report of what Jesus had done went forth throughout Judea and the surrounding regions.
18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
John’s disciples brought him word of all these things
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
and, calling a certain two disciples to him, he sent them to Jesus, to say, "Are you ‘the coming one,’ or if we are to expect another?"
20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
So the men came to Jesus and said, "Johnthe Baptist has sent us to ask you if you are the coming one, or if we are to expect another."
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
At that moment Jesus was healing many people of diseases and plagues and evil spirits, and to many that were blind he was freely giving their sight.
22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
So he answered them. "Go your way, tell Johnwhat you have seen and heard. How the blind are seeing, the lame are walking, the lepers are being cleansed, the deaf are hearing, the dead are being raised, and the poor are hearing the proclamations of glad tidings.
23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
"And blessed is he who finds no cause of stumbling in me."
24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
When John’s messengers were gone he began to speak to the crowds about John, saying, "What went out you out to the desert to behold? A reed shaken by the wind?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
"But what you went out to behold? A man clothed in soft robes? Behold, men who are gorgeously dressed and live in luxury are in kings’ palaces.
26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
"But what went you to see? A prophet?
27 Това е оня, за когото е писано:
"Yes, I tell you and more than a prophet. This is he who it is written. "Behold I send a messenger before thy face, Who shall prepare thy way before thee.
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
"I tell you that among all that are born of women not one is greater than John; yet he that is little in the kingdom of God is greater than he."
29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
On hearing this all the people and the tax-gatherers acknowledged the justice of God by being baptized with the baptism of John;
30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
but the Pharisees and lawyers who had refused his baptism, frustrated God’s purpose for themselves.
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
"To what then shall I compare the men of this generation?
32 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
"To What are they like, they are like children sitting in the market- place and calling to one another. "‘We have piped to you,’ they say, ‘and you have not danced; we have wailed, and you did not cry.’
33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
"For Johnthe Baptist has come eating no bread and drinking no wine, and you say, ‘He has a demon!’
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
"The son of man has come eating and drinking, and you say, ‘Behold a gluttonous man and a winebibber, a friend of publicans and sinners!’
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
"Nevertheless, wisdom is justified by all her children."
36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
One of the Pharisees kept urging him to dine, so he entered the house and reclined at table.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
Now there was a woman who was in the city, a sinner and when she knew that that Jesus was reclining at meat in the Pharisees house, she brought an alabaster vase of perfume,
38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
and standing behind, at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears, and to wipe them with her hair, while she tenderly kissed his feet, and poured the perfume over them.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
When he noticed this the Pharisee, who had invited him, said to himself, "If this man were really a prophet he would have perceived who and what sort of woman this is who is touching him, and would know that she is a sinner."
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
Jesus then spoke to him. "Simon, I have a word to say to you." "Rabbi, say on," he replied.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
"There were once to men," said Jesus, "in debt to one money- lender. One owed him fifty pounds; the other five.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
"When they had nothing pay he forgave them with such charm. "Tell me, then, which of these will love him most?"
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
"I take it," said Simon, "the one he forgave the most."
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
"You have rightly judged." answered Jesus, and turning to the woman, he said to Simon. "Do you see this woman? When I came into your house you gave me no water for my feet; but she has wet my feet with her tears and wiped them with her hair.
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
"You gave me no kiss; but she, since she came in, has never ceased tenderly kissing my feet;
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
"you never anointed my head with oil; but she has anointed my feet with my feet with perfume.
47 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
"This is why I tell you that her sins, many as they are, are forgiven, for her love is great; but he who is forgiven little, loves but little.
48 И рече -: Прощават ти се греховете.
"Your sins are forgiven," he said to her.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
Then the other guest began to say among themselves, "Who is this even to forgive sins?"
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
But he said to the woman. "Your faith has saved you. Go in peace."
