Лука 7
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
Now when he had ended all his sayings (rhema) in the audience of the people, he entered into Capernaum.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
And a certain centurion's servant, who was dear unto him, was sick, and ready to die.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
And when he heard of Jesus, he sent unto him the elders of the Jews, beseeching him that he would come and heal his servant.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
And when they came to Jesus, they besought him instantly, saying, That he was worthy for whom he should do this:
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
For he loves our nation, and he has built us a synagogue.
6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
Then Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not yourself: for I am not worthy that you should enter under my roof:
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
Wherefore neither thought I myself worthy to come unto you: but say in a word, (logos) and my servant shall be healed.
8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
For I also am a man set under authority, having under me soldiers, and I say unto one, Go, and he goes; and to another, Come, and he comes; and to my servant, Do this, and he does it.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
When Jesus heard these things, he marvelled at him, and turned him about, and said unto the people that followed him, I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
And they that were sent, returning to the house, found the servant whole that had been sick.
11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
And it came to pass the day after, that he went into a city called Nain; and many of his disciples went with him, and much people.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
Now when he came nigh to the gate of the city, behold, there was a dead man carried out, the only son of his mother, and she was a widow: and much people of the city was with her.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
And when the Lord saw her, he had compassion on her, and said unto her, Weep not.
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
And he came and touched the bier: and they that bare him stood still. And he said, Young man, I say unto you, Arise.
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
And he that was dead sat up, and began to speak. And he delivered him to his mother.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
And there came a fear on all: and they glorified God, saying, That a great prophet has risen up among us; and, That God has visited his people.
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
And this rumour (logos) of him went forth throughout all Judaea, and throughout all the region round about.
18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
And the disciples of John showed him of all these things.
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
And John calling unto him two of his disciples sent them to Jesus, saying, Are you he that should come? or look we for another?
20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
When the men were come unto him, they said, John Baptist has sent us unto you, saying, Are you he that should come? or look we for another?
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
And in that same hour he cured many of their infirmities and plagues, and of evil spirits; (pneuma) and unto many that were blind he gave sight.
22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
Then Jesus answering said unto them, Go your way, and tell John what things all of you have seen and heard; how that the blind see, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, to the poor the gospel is preached.
23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
And blessed is he, whosoever shall not be offended in me.
24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
And when the messengers of John were departed, he began to speak unto the people concerning John, What went all of you out into the wilderness in order to see? A reed shaken with the wind?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
But what went all of you out in order to see? A man clothed in soft raiment? Behold, they which are gorgeously apparelled, and live delicately, are in kings' courts.
26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
But what went all of you out in order to see? A prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.
27 Това е оня, за когото е писано:
This is he, of whom it is written, Behold, I send my messenger before your face, which shall prepare your way before you.
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
For I say unto you, Among those that are born of women there is not a greater prophet than John the Baptist: but he that is least in the kingdom of God is greater than he.
29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
And all the people that heard him, and the publicans, justified God, being baptized with the baptism of John.
30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
But the Pharisees and lawyers rejected the counsel of God against themselves, being not baptized of him.
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
And the Lord said, Unto which then shall I liken the men of this generation? and to what are they like?
32 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
They are like unto children sitting in the marketplace, and calling one to another, and saying, We have piped unto you, and all of you have not danced; we have mourned to you, and all of you have not wept.
33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
For John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine; and all of you say, He has a devil.
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
The Son of man has come eating and drinking; and all of you say, Behold a gluttonous man, and a wine indulger, a friend of publicans and sinners!
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
But wisdom is justified of all her children.
36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
And one of the Pharisees desired him that he would eat with him. And he went into the Pharisee's house, and sat down to food.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
And, behold, a woman in the city, which was a sinner, when she knew that Jesus sat at food in the Pharisee's house, brought an alabaster box of ointment,
38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
And stood at his feet behind him weeping, and began to wash his feet with tears, and did wipe them with the hairs of her head, and kissed his feet, and anointed them with the ointment.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
Now when the Pharisee which had bidden him saw it, he spoke within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have known who and what manner of woman this is that touches him: for she is a sinner.
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
And Jesus answering said unto him, Simon, I have somewhat to say unto you. And he says, Master, say on.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
There was a certain creditor which had two debtors: the one owed five hundred pence, and the other fifty.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
And when they had nothing to pay, he frankly forgave them both. Tell me therefore, which of them will love him most?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
Simon answered and said, I suppose that he, to whom he forgave most. And he said unto him, You have rightly judged.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
And he turned to the woman, and said unto Simon, See you this woman? I entered into your house, you gave me no water for my feet: but she has washed my feet with tears, and wiped them with the hairs of her head.
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
You gave me no kiss: but this woman since the time I came in has not ceased to kiss my feet.
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
My head with oil you did not anoint: but this woman has anointed my feet with ointment.
47 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
Wherefore I say unto you, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much: but to whom little is forgiven, the same loves little.
48 И рече -: Прощават ти се греховете.
And he said unto her, Your sins are forgiven.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
And they that sat at food with him began to say within themselves, Who is this that forgives sins also?
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
And he said to the woman, Your faith has saved you; go in peace.
