Лука 6
1 И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
Ынтр-о зи де Сабат, с-а ынтымплат кэ Исус тречя прин лануриле де грыу. Ученичий Луй смулӂяу спиче де грыу, ле фрекау ку мыниле ши ле мынкау.
2 О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
Уний динтре фарисей ле-ау зис: „Пентру че фачець че ну есте ынгэдуит сэ фачець ын зиуа Сабатулуй?”
3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
Исус ле-а рэспунс: „Оаре н-аць читит чеа фэкут Давид кынд а флэмынзит, ел ши чей че ерау ымпреунэ ку ел?
4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
Кум а интрат ын Каса луй Думнезеу, а луат пыниле пентру пунеря ынаинтя Домнулуй, а мынкат дин еле ши а дат ши челор че ерау ку ел, мэкар кэну ера ынгэдуит сэ ле мэнынче декыт преоций?”
5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
Ши ле зичя: „Фиул омулуй есте Домн кяр ши ал Сабатулуй.”
6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
Ын алтэ зи де Сабат, с-а ынтымплат кэ Исус а интрат ын синагогэ ши ынвэца пе нород. Аколо ера ун ом каре авя мына дряптэ ускатэ.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
Кэртурарий ши фарисеий пындяу пе Исус, сэ вадэ дакэ-л ва виндека ын зиуа Сабатулуй, ка сэ айбэ де че сэ-Л ынвинуяскэ.
8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
Дар Ел ле штия гындуриле ши а зис омулуй каре авя мына ускатэ: „Скоалэ-те ши стай ын мижлок.” Ел с-а скулат ши а стат ын пичоаре.
9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
Ши Исус ле-а зис: „Вэ ынтреб: Есте ынгэдуит ын зиуа Сабатулуй а фаче бине орь а фаче рэу? А скэпа о вяцэ сау а о перде?”
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
Атунч, Шь-а ротит привириле песте тоць ши а зис омулуй: „Ынтинде-ць мына!” Ел а ынтинс-о, ши мына и с-а фэкут сэнэтоасэ ка ши чялалтэ.
11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
Ей турбау де мыние ши с-ау сфэтуит че ар путя сэ факэ луй Исус.
12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
Ын зилеле ачеля, Исус С-а дус ын мунте сэ Се роаӂе ши а петрекут тоатэ ноаптя ын ругэчуне кэтре Думнезеу.
13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
Кынд с-а фэкут зиуэ, а кемат пе ученичий Сэй ши а алес динтре ей дойспрезече, пе каре й-а нумит апостоль, ши ануме:
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
пе Симон, пе каре л-а нумит ши Петру, пе Андрей, фрателе луй, пе Иаков, пе Иоан, пе Филип, пе Бартоломеу,
15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
пе Матей, пе Тома, пе Иаков, фиул луй Алфеу, пе Симон, нумит Зелотул,
16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
пе Иуда, фиул луй Иаков, ши пе Иуда Искариотянул, каре с-а фэкут вынзэтор.
17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
С-а коборыт ымпреунэ ку ей ши С-а оприт ынтр-ун подиш, унде се афлау мулць ученичь де-ай Луй ши о маре мулциме де оамень, каре венисерэ дин тоатэ Иудея, дин Иерусалим ши де пе лынгэ маря Тирулуй ши а Сидонулуй, ка сэ-Л аскулте ши сэ фие виндекаць де болиле лор.
18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
Чей кинуиць де духурь некурате ерау виндекаць.
19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
Ши тот нородул кэута сэ се атингэ де Ел, пентру кэ дин Ел ешя о путере каре-й виндека пе тоць.
20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
Атунч, Исус Шь-а ридикат окий спре ученичий Сэй ши а зис: „Фериче де вой каре сунтець сэрачь, пентру кэ Ымпэрэция луй Думнезеу есте а воастрэ!
21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
Фериче де вой каре сунтець флэмынзь акум, пентру кэ вой вець фи сэтураць! Фериче де вой каре плынӂець акум, пентру кэ вой вець рыде!
22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
Феричеде вой кынд оамений вэ вор уры, вэвор изгони динтре ей, вэ вор окэры ши вор лепэда нумеле востру ка чева рэу, дин причина Фиулуй омулуй!
23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
Букураци-вэын зиуа ачея ши сэлтаць де веселие, пентру кэ рэсплата воастрэ есте маре ын чер; кэч тот ашафэчяу пэринций лор ку пророчий.
24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
Дарвай де вой, богацилор, пентру кэ вой в-ацьпримит аич мынгыеря!
25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
Вай де вой каре сунтець сэтуй акум! Пентру кэ вой вець флэмынзи! Вай де вой каре рыдець акум, пентру кэ вой вець плынӂе ши вэ вець тынгуи!
26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
Вай де вой кынд тоць оамений вэ вор грэи де бине! Фииндкэ тот аша фэчяу пэринций лор ку пророчий минчиношь!
27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
Дар Еу вэ спун воуэ, каре Мэ аскултаць: Юбиць пе врэжмаший воштри, фачець бине челор че вэ урэск,
28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
бинекувынтаць пе чей че вэ блестемэ, ругаци-вэпентру чей че се поартэ рэу ку вой.
29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
Дакэте бате чинева песте о фалкэ, ынтоарче-й ши пе чялалтэ. Дакэыць я чинева хайна ку сила, ну-л опри сэ-ць я ши кэмаша.
30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
Орькуйыць чере, дэ-й; ши челуй че-ць я ку сила але тале, ну и ле чере ынапой.
31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
Чевоиць сэ вэ факэ воуэ оамений, фачеци-ле ши вой ла фел.
32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
Дакэюбиць пе чей че вэ юбеск, че рэсплатэ ви се кувине? Ши пэкэтоший юбеск пе чей че-й юбеск пе ей.
33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
Дакэ фачець бине челор че вэ фак бине, че рэсплатэ ви се кувине? Ши пэкэтоший фак аша.
34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
Шидакэ даць ку ымпрумут ачелора де ла каре нэдэждуиць сэ луаць ынапой, че рэсплатэ ви се кувине? Ши пэкэтоший дау ку ымпрумут пэкэтошилор, ка сэ я ынапой ынтокмай.
35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
Вой, ынсэ, юбицьпе врэжмаший воштри, фачець бине ши дацьку ымпрумут, фэрэ сэ нэдэждуиць чева ын скимб. Ши рэсплата воастрэ ва фи маре ши вецьфи фиий Челуй Пряыналт; кэч Ел есте бун ши ку чей немулцумиторь, ши ку чей рэй.
36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
Фицьдар милостивь, кум ши Татэл востру есте милостив.
37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
Ну жудекаць, ши ну вець фи жудекаць; ну осындиць, ши ну вець фи осындиць; ертаць, ши ви се ва ерта.
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
Даць, ши ви се ва да; ба ынкэ ви се ва турна ын сыно мэсурэ бунэ, ындесатэ, клэтинатэ, каре се ва вэрса пе дясупра. Кэч куче мэсурэ вець мэсура, ку ачея ви се ва мэсура.”
39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
Ле-а спус ши пилда урмэтоаре: „Оарепоате ун орб сэ кэлэузяскэ пе ун алт орб? Ну вор кэдя амындой ын гроапэ?
40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
Ученикул нуесте май пресус де ынвэцэторул луй, дар орьче ученик десэвыршит ва фи ка ынвэцэторул луй.
41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
Дече везь ту паюл дин окюл фрателуй тэу ши ну те уйць ку бэгаре де сямэ ла бырна дин окюл тэу?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
Сау кум поць сэ зичь фрателуй тэу: ‘Фрате, ласэ-мэ сэ-ць скот паюл дин окь’ ши, кынд коло, ту ну везь бырна дин окюл тэу? Фэцарникуле, скоатеынтый бырна дин окюл тэу, ши атунч вей ведя деслушит сэ скоць паюл дин окюл фрателуй тэу.
43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
Нуесте ничун пом бун каре сэ факэ род рэу ши ничун пом рэу каре сэ факэ род бун.
44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
Кэч орьчепом се куноаште дупэ родул луй. Ну се стрынг смокине дин спинь, нич ну се кулег стругурь дин мэрэчинь.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
Омулбун скоате лукрурь буне дин вистиерия бунэ а инимий луй, яр омул рэу скоате лукрурь реле дин вистиерия ря а инимий луй; кэч динприсосул инимий ворбеште гура.
46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
Де че-Мь зичець: ‘Доамне, Доамне!’ ши ну фачець че спун Еу?
47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
Вэ вой арэта ку чине се асямэнэ орьчеом каре вине ла Мине, ауде кувинтеле Меле ши ле фаче.
48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
Се асямэнэ ку ун ом каре, кынд а зидит о касэ, а сэпат адынк ынаинте ши а ашезат темелия пе стынкэ. А венит о вэрсаре де апе ши с-а нэпустит шувоюл песте каса ачея, дар н-а путут с-о клатине, пентру кэ ера зидитэ пе стынкэ.
49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
Дар чине ауде ши ну фаче, се асямэнэ ку ун ом каре а зидит о касэ пе пэмынт, фэрэ темелие. Ши с-а нэпустит шувоюл асупра ей, еа с-а прэбушит ындатэ, ши прэбуширя ачестей касе а фост маре.”
