Лука 6
1 И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
And it came to pass on the second sabbath after the first, that he was going through grain-fields; and his disciples plucked the ears of grain, and ate them, rubbing them with their hands.
2 О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
And some of the Pharisees said, Why are ye doing that which it is not lawful to do on the sabbath?
3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
And Jesus answering them, said, Have ye not even read what David did, when he was himself hungry, and they who were with him?
4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
how he went into the house of God, and took and ate the show-bread, and gave it also to those who were with him, which it is not lawful for any to eat but the priests alone?
5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
And he said to them, The Son of man is lord even of the sabbath.
6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
And it came to pass on another sabbath, that he entered into the synagogue, and taught; and there was a man there whose right hand was withered.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
And the scribes and the Pharisees were watching whether he would heal on the sabbath, that they might find an accusation against him.
8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
But he knew their thoughts; and he said to the man having the withered hand, Rise, and stand up in the midst. And he arose, and stood up.
9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
And Jesus said to them, I ask you whether it is lawful on the sabbath to do good, or to do evil; to save life, or to kill?
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
And looking round on them all, he said to him, Stretch forth thy hand. And he did so; and his hand was restored.
11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
But they were filled with madness, and conferred with one another as to what they should do to Jesus.
12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
And it came to pass in those days, that he went out into the mountain to pray; and he continued all night in prayer to God.
13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
And when it was day, he called to him his disciples; and he chose from them twelve, whom he also named apostles;
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
Simon, whom he named Peter, and Andrew his brother, and James and John, and Philip and Bartholomew,
15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
and Matthew and Thomas, and James the Son of Alphaeus, and Simon called the zealot,
16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
and Judas the brother of James, and Judas Iscariot, who became a traitor.
17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
And he came down with them, and stood on a level place with a great multitude of his disciples, and a great crowd of the people from all Judaea and Jerusalem and the sea-coast of Tyre and Sidon, who came to hear him, and to be healed of their diseases.
18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
And they that were harassed with unclean spirits were cured.
19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
And the whole multitude sought to touch him, because power went out of him and healed all.
20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
And raising his eyes toward his disciples, he said, Blessed are ye poor; for yours is the kingdom of God.
21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
Blessed are ye that hunger now; for ye will be filled. Blessed are ye that weep now; for ye will laugh.
22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
Blessed are ye when men hate you, and when they exclude you, and revile and cast out your name as evil, on account of the Son of man.
23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
Rejoice in that day, and leap for joy; for lo! your reward is great in heaven; for thus their fathers did to the prophets.
24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
But woe to you that are rich! for ye have received your consolation.
25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
Woe to you that are full now! for ye will hunger. Woe to you that laugh now! for ye will mourn and weep.
26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
Woe, when all men speak well of you! for so did their fathers of the false prophets.
27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
But I say to you who hear: Love your enemies; do good to those who hate you;
28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
bless those who curse you; pray for those who are spiteful to you.
29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
To him that smiteth thee on one cheek, offer also the other; and him that taketh away thy cloak, forbid not to take thy coat also.
30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
Give to every one that asketh of thee; and from him that taketh away thy goods, demand them not again.
31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
And as ye would that men should do to you, do ye also in like manner to them.
32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
And if ye love those who love you, what thanks do ye deserve? for sinners also love those who love them.
33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
For if ye do good to those who do good to you, what thanks do ye deserve? even sinners do the same.
34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
And if ye lend to those from whom ye expect to receive, what thanks do ye deserve? even sinners lend to sinners, to receive as much in return.
35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
But love your enemies, and do good and lend, despairing of no one; and your reward will be great, and ye will be sons of the Most High; for he is kind to the unthankful and wicked.
36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
Be merciful, as your Father is merciful.
37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
And judge not, and ye will not be judged; and condemn not, and ye will not be condemned; forgive, and ye will be forgiven;
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
give, and it will be given to you; good measure, pressed down, shaken together, running over, will men give into your bosom; for with what measure ye mete, it will be measured to you in return.
39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
And he spoke also a parable to them: Can the blind lead the blind? Will they not both fall into a ditch?
40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
A disciple is not above his teacher; but every one when fully instructed will be as his teacher.
41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
And why dost thou look at the mote in thy brother's eye, and not perceive the beam that is in thine own eye?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
How canst thou say to thy brother, Brother, let me take out the mote that is in thine eye, when thou thyself perceivest not the beam in thine own eye? Hypocrite! first cast the beam out of thine own eye, and then thou wilt see clearly to take out the mote that is in thy brother's eye.
43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
For there is no good tree that beareth bad fruit; and again, there is no bad tree that beareth good fruit.
44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
For every tree is known by its own fruit; for from thorns men do not gather figs, nor from a bramble-bush do they gather grapes.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
The good man out of the good treasure of his heart bringeth forth that which is good; and the evil man out of the evil treasure bringeth forth that which is evil; for out of the abundance of his heart his mouth speaketh.
46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
But why call ye me Lord, Lord, and do not the things which I say?
47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
Every one that cometh to me and heareth my sayings and doeth them, I will show you whom he is like.
48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
He is like a man building a house, who dug deep, and laid its foundation on a rock; and when a flood arose, the stream dashed against that house, and could not shake it; because it was well built.
49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
But he that heareth and doeth not, is like a man that built a house upon the earth without a foundation; against which the stream dashed, and it fell at once, and the ruin of that house was great.
