Лука 4
1 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
Ісус же, Духа сьвятого повний, вернувсь од Йордану, і був ведений Духом у пустиню,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
і сорок днїв спокушуваний від диявола. І не їв нічого днїв тих, а як скінчились вони, опісля згододнїв.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
І каже Йому диявол: Коли ти Син Божий, скажи каменеві сьому, щоб став ся хлїбом.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
І озвавсь Ісус до него, глаголючи: Писано, що не хлїбом самим житиме чоловік, а кожним словом Божим.
5 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
І вивівши Його диявол на гору високу, показав Йому всї царства вселенної в одну хвилину.
6 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
І каже Йому диявол: Тобі дам власть оцю всю і славу їх, бо мені передано, й кому я схочу, дам її.
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
Ти ж коли поклониш ся передо мною, буде твоє все.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
І, озвавшись до него, рече Ісус: Геть від мене, сатано, писано бо: Кланяти меш ся Господеві Богу твоєму, й Йому одному служити меш.
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
І повів він Його в Єрусалим, і поставив Його на крилї церковньому, й каже Йому: Коли ти Син Божий, кинь ся звідсіля вниз:
10 защото е писано:
писано бо: Що ангелам своїм накаже про Тебе, оберегати Тебе,
11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
і що на руках підіймуть Тебе, щоб инколи не вдаривсь об каміні, ногою Твоєю.
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
І озвавшись рече йому Ісус: Що сказано: Не будеш спокутувати Господа Бога твого.
13 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
І скінчивши всї спокуси, диявол одійшов од Него до часу.
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
І вернувсь Ісус у силї Духа в Галилею; і поголос розійшов ся по всїй околиці про Него,
15 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
І навчав Він по школах їх, славлений од усіх.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
І прийшов у Назарет, де був зрощений, і прийшов звичаєм своїм, субітнього дня в школу, і став читати.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
І подано Йому книгу Ісаії пророка. І, розгорнувши книгу, знайшов місце, де було написано:
18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
Дух Господень на менї, котрого ради намастив мене; благовістити вбогим післав мене, сцїляти розбитих серцем, проповідувати полонянам визвіл і слїпим прозріннє, випускати замучених на волю,
19 да проглася благоприятната Господна година".
проповідувати рік Господень приятний.
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
І, згорнувши книгу, віддав слузї, та й сїв. І очі всіх у школї були звернені на Него.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
Почав же глаголати до них: Що сьогодні справдилось писаннє се в ушах ваших.
22 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
І всї сьвідкували Йому, й дивувались благодатнїми словами, виходячими з уст Його. І казали: Хиба сей не син Йосифів?
23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
І рече до них: Певно скажете менї приповість оцю: Лїкарю, вилїчи себе самого; про що ми чули, що сталось у Капернаумі, зроби й тут у своїй країні.
24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
Рече ж: Істино глаголю вам: Що нї один пророк не єсть приятен в отчинї своїй.
25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
По правді ж глаголю вам: Багато вдовиць було за днїв Ілиї в Ізраїлї, як зачинилось небо на три роки й шість місяців, і голоднеча велика стала по всїй землі;
26 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
та й до жодної з них не послано Ілиї, тільки в Сарепту Сидонську до жінки вдовиці.
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
І багато прокаженних було за Єлисея пророка в Ізраїлї, та й жоден з них не очистивсь, тільки Неєман Сириянин.
28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
І сповнились усї лютостю в школї, почувши се,
29 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
і вставши вигнали Його геть із города, і випровадили Його аж на верх гори, на котрій город їх збудовано, щоб скинути Його.
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
Він же, пройшовши серед них, пійшов,
31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
і прийшов у Капернаум, город Галилейський, і навчав їх по суботам.
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
І дивувались вони наукою Його, бо з властю було слово Його.
33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
І був у школі чоловїк, маючи духа нечистого, й кричав голосом великим,
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
кажучи: Остав; що нам і Тобі, Ісусе Назарянине? чи прийшов єси вигубити нас? Я знаю Тебе, хто єси: Сьвятий Божий.
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
І погрозив йому Ісус, глаголючи: Мовчи й вийди з него. І кинувши ним диявол на середину, вийшов з него, нічого не зашкодивши йому.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
І обняв страх усіх, і говорили один до одного, кажучи: Що се за слово, що властю і силою повелівав нечистим духам, і виходять?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
І розійшов ся поголос про Него скрізь по всій околицї.
38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
Уставши ж Він із школи, ввійшов у господу Симонову. Тещу ж Симонову схопила пропасниця велика, й благали Його за неї.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
І, ставши над нею, погрозив пропасниці, і покинула її; зараз же уставши, послугувала їм.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
Як же заходило сонце, всї, в кого були недужі на всякі недуги, приводили їх до Него; Він же, на кожного з них руки складаючи, сцїляв їх.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
Виходили ж і біси з многих, і кричали, кажучи: Що Ти єси Христос, Син Божий. І грозячи, не давав їм говорити, бо вони знали, що Він Христос.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
Як же настав день, вийшовши пійшов у пусте місце; й люде шукали Його, й прийшли до Него, й вдержували Його, щоб не йшов від них.
43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
Він же рече до них: Що й иншим городям благовістити менї треба царство Боже; бо на се я посланий.
44 И проповядваше в галилейските синагоги.
і проповідував по школах галилейських.
