Лука 4
1 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
And Jesus, full of the Holy Spirit, returned from the Jordan, and was led in the Spirit in the wilderness
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
forty days, tempted by the Devil. And he ate nothing in those days; and when they were ended, he was hungry.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
And the Devil said to him, If thou art the Son of God, command this stone that it become a loaf of bread.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
And Jesus answered him, It is written, “Not on bread alone shall man live.”
5 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
And taking him up, he showed him all the kingdoms of the world in a moment of time.
6 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
And the Devil said to him, All this power will I give thee, and their glory; because to me it hath been delivered, and I give it to whomever I will.
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
If thou then wilt worship me, it shall all be thine.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
And Jesus answering said to him, It is written, “Thou shalt worship the Lord thy God, and him only shalt thou serve.”
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
And he brought him to Jerusalem, and set him on the pinnacle of the temple, and said to him, If thou art the Son of God, cast thyself down from hence;
10 защото е писано:
for it is written, “He will give his angels charge concerning thee, to guard thee;
11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
and in their hands they will bear thee up, that thou mayst not dash thy foot against a stone.”
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
And Jesus answering said to him, It hath been said, “Thou shalt not make trial of the Lord thy God.”
13 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
And when he had brought every temptation to an end, the Devil departed from him for a season.
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
And Jesus returned in the power of the Spirit into Galilee; and there went out a report concerning him through all the surrounding country
15 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
And he taught in their synagogues, honored by all.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
And he came to Nazara, where he had been brought up, and, as his custom was, he went into the synagogue on the sabbath-day; and stood up to read.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
And there was delivered to him the book of the prophet Isaiah; and unrolling the book, he found the place where it was written,
18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
“The Spirit of the Lord is upon me, because he anointed me to preach glad tidings to the poor; he hath sent me to proclaim deliverance to the captives, and recovering of sight to the blind, to set at liberty the oppressed,
19 да проглася благоприятната Господна година".
to proclaim the acceptable year of the Lord.”
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
And rolling up the book, he gave it back to the attendant, and sat down; and the eyes of all in the synagogue were fixed upon him.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
And he began to say to them, To-day hath this scripture been fulfilled in your ears.
22 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
And they all spoke in his praise, and wondered at the words of grace which proceeded from his mouth; and they said, Is not this Joseph's son?
23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
And he said to them, Ye will doubtless say to me this proverb, “Physician, heal thyself;” whatever things we have heard of as having been done in Capernaum, do here too in thy own country.
24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
And he said, Truly do I say to you, No prophet is acceptable in his own country.
25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
But I tell you in truth, that there were many widows in Israel in the days of Elijah, when the heaven was shut up three years and six months, and there was a great famine throughout all the land;
26 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
and yet to none of them was Elijah sent, but to Sarepta in Sidonia, to a woman that was a widow.
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
And there were many lepers in Israel in the time of Elisha the prophet; and not one of them was cleansed, but only Naaman the Syrian.
28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
And all in the synagogue, when they heard this, were filled with wrath.
29 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
And they rose up, and forced him out of the city and took him to the brow of the hill on which their city was built, to cast him down headlong;
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
but he, passing through the midst of them, went away.
31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
And he came down to Capernaum, a city of Galilee, and was teaching them on the sabbath.
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
And they were astonished at his teaching; for his word was with authority.
33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
And in the synagogue there was a man having a spirit of an unclean demon, and he cried out with a loud voice,
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
Ha! what have we to do with thee, Jesus of Nazareth? Thou hast come to destroy us. I know who thou art, the Holy One of God.
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
And Jesus rebuked him, saying, Be silent, and come out of him. And the demon threw him down in the midst, and came out of him, having done him no hurt.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
And all were amazed; and they spoke with one another, saying, What kind of word is this, that with authority and power he commandeth the unclean spirits, and they come out?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
And there went out a report concerning him into every place of the surrounding country.
38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
And he arose and went from the synagogue into the house of Simon. And Simon's wife's mother was seized with a great fever; and they besought him for her.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
And standing over her, he rebuked the fever, and it left her. And immediately she arose and waited on them.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
And when the sun was setting, all who had any sick with divers diseases brought them to him; and he laid his hands on every one of them, and healed them.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
And demons also came out from many, crying out, and saying, Thou art the Son of God. And he rebuked them, and did not suffer them to speak, because they knew that he was the Christ.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
And when it was day, he went out, and betook himself to a desert place; and the multitudes went in search of him; and they came to him, and would have prevented him from leaving them.
43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
But he said to them, I must publish the good tidings of the kingdom of God to the other cities also; because for this I was sent forth.
44 И проповядваше в галилейските синагоги.
And he continued to preach in the synagogues of Galilee.
