Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
palwakilo kyongo ikighono kya kwasia valisile kumbipa, kuleta ifinu fino finukilila fino valyatendile.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
vakavona ilivue livungulwike kutali ni mbipa.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
vakingila mu'nkate, neke navakaghwagha um'bili ghwa Mutwa Yesu.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
jilyahumile kuuti, unsiki ghuno vakachanganyikivue, mu ilio kukenyemukila, avanhhu vamonga vavili vakimile pakate pavanave vafwalile amheenda amavalafu.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
avadala valyale vamemile uvwoghofi na kusulamisia amaaso ghave paasi, vakavavula avadala, “kiki mukumulonda umwumi mu vafue?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
apa napwale, neke asyukile! mukumbukaghe fino alyajovile kulyumue ye ali ku Galilaya, alyatile ndiki, “
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
umwana ghwa muunhu anoghile kuvuka mu mavoko gha vaanhu avanya sambi na kupumusivua ni kighono kya vutatu asyuke kange.”
8 И спомниха си думите му.
avadala vala vakakumbuka amasio ghake,
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
vakagomoka kange kumbipa na kum'bula isio sooni vala kijigho na jumo na vange vooni.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
pe uMaliya Magadalena, uJohana, uMaliya mama ghwa Yakovo, na vadala avange palikimo vakahumia imhola isi isa vusun'gua.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
neke imhola isi sikavoneka hwene sa mbedo kuva sung'ua, kange nakavitikile avadala vala.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
nambe lino uPeteli akasimuka, akakimbila na kuluta ku mbipa, akahungila na kulola mu'nkate akaghwagha umwenda um'balafu ghwene. pe aPeteli akavuka na kuluta ku nyumba jake, akale idegha kiki kino kihumile.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
pe degha, vavili mu vanave valyale viluta ikighono kikikyo mu kikaaja kimonga kikemelua Emmau, kino klyale nu vutali vwa, kuhuma ku Yelusalemu.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
vakajofesania vavuo ku vavuo ku sooni sino sihumile.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
jilyahumile luuti, unsiki ghuno valyale vijofesania na kuposesania, uYesu akavelelela pa vupipi akakolana nave.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
neke amaaso ghave ghakasighilue kukun'kagula umwene.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
uYesu akavavula, akati, “umue mwe vavili muvele mujovela kiki un'siki ghuno ye mughenda?” vakima pala neke vakavonike ghwene vaanhu avanya lusukunalo.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
jumonga mu vanave ilitavua lyake ghwe Cleopa akamwamula akati, pe uve uli muunhu ghwemwene pa Yelusalemu apa, juno naukagwile sino sihumile ukuo ifighono ifi?”
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
uYesu akam'bula akati, “se nyiki?” vakamwamula, “sooni sino sa Yesu Munasaleti, juno alyale m'bili unya ngufu mu maghendele na masio pa maaso gha Nguluve na vaanhu vooni.
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
na fino avatekesi na valongosi vitu valyamwumisie kuhighua kufua na kupumhusivua.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
neke tulyahuvilile kuuti umwene ghwe juno ikuvavika avaanhu huru ava Silaeli. Ena, kutali naghuo lino kighono kya vutatu kuhuma isi sihumile.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
kange pepano avadala vamonga kuhuma mulipugha litu vakatudeghisie ye vali pa mbipa ni lyakilo joni.
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
vati navaghwaghile um'bili ghwake vakisa na kujova kuuti, vakalolile amavonelo gha vanyaMhola ghiti mwumi.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
pe avaghosi vamonga vano valyale palikimo nusue kakaluta ku mbipa vakavona hwene vadala fino vimile. neke navakamwaghile umwene”
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
uYesu akavavula umue mwe vaanhu vajaasu mwevanya moojo ghano naghikwitika ku sooni sino avavili vijova!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
pe na lukamunoghile uYesu kupumhuka mu agha, na kukwingila mu vwimike vwake?”
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
pe kutengulila kwa Moose na vavili vooni, uYesu akavavulanisiagha sino sikun'jova umwene mu malembe ghake ghoni.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
ye vali pipi ni likaaja lila kuno valyale viluta, UYesu akahwana ighendelela kuvulongolo.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
neke vakan'kwesa vakatisagha, “ikale palikimo nusue, ulwakuva ivwilile ni kilo hwene fisilile” pe uYesu akingila na kukukala navo.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
jikahumile kuuti, ikalile pilia navo, akatola un'kate na kughufunyila, akaghumenyulania na kukuvapela.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
vakadindula amaaso ghave vakan'kagula pe akasovanika ghafula pa maaso ghave.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
vakijofesania vavuo ku vavuo,”pe lino amoojo ghitu naghalyale mu n'kate jiitu, unsiki ghuno ijova nusue mu sila ye adindulivue amalembe.
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
akimile unsiki ghughuo, na kugomoka ku Yelusalemu. vakavagha vala kijigho nu jumo vakong'anile palikimo na vala vano valyale lumo.
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
vakatisagha,” kyang'ani uMutwa asyukile amwumile uSimoni”.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
pe musila vakampangila sino sihumile, kange na fino avonike kuvnave ye ienyula un'kate.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
ye vijova isio uYesu jujuo akimile pakate jave na kukuvavula,”ulutengano luvisaghe numue”.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
neke vakoghopa a kusagha kuuti vakajaghile inumbula.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
uYesu akavavula, kiki musukulana? kiki mukuposia mu moojo ghinu?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
lola amavoko ghango na maghulu ghango, kuuti nene june. munyabasie mulole. ulwakuva inumbula jisila nyama na mafupa, ndavule fino mukunyagha une.”
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
ati amalile kujova ndiki, akavasona amavoko na maghulu ghake.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
ye vali nulukelo luno luhasing'ine na kisila vwitiki na kudegha, uYesu akavavula kuuti, “pe muli ni kinu kyokyoni kulia?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
pe vakampela ikipande kya swi kino kinyanyilue.
43 И взе та яде пред тях.
uYesu akatoola na kulia pa maaso ghavanave.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
akavaavula, “ye nilyale numue nikavavulagha kuuti sooni sino silembilue mu ndaghilo sa Moose na vavili ni Sabuli sinoghile kuhumila”
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
pe akavapela kukaguala amalembe.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
akavavula, akati,” jilembilue, uKilisite anoghile kupumhuka na kusyuluka kange kuhuma ku vafue ikighono kya vutatu.
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
uvulato nu lusaghilo lwa sambi lunoghile kudalikivua ku litavua lyake ku iisi sooni kutengulila ku Yelusalemu.
48 Вие сте свидетели на това.
umue muli vasaidi va isi sooni,
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
lolagha, nikuvatwalila ulufingo lwa baba ghwango kulyumue neke mughule mu mpulo ughu, kuhanga mufyala ingufu kuhuma kukyanya kwa mwene.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
pepano u yesu akavalongosia kunji kuhanga pano valyale pipi na ku Betania. akatosia amavoko ghake kukyanya, na kuvafunyila.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
jikahumila kuuti, unsiki ye ikuvafunyila akapindilue n'kyanya kuluta na kukuvaleka.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
pe vakamfunya nu lukelo ulukome, na kugomoka ku Yelusalemu.
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
vakaghendela kumughinia uNguluve mu nyumba inyimike ja kufunyila.
