Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Emdi heptining birinchi künide tang yuray dep qalghanda, ayallar özliri teyyarlighan etirlerni élip, qebrige keldi.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Ular qebrining aghzidiki tashning domilitiwétilgenlikini kördi;
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
we qebrige kirip qariwidi, Reb Eysaning jesiti yoq turatti.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
We shundaq boldiki, ular buningdin patiparaq bolup turghanda, mana, nur chaqnap turidighan kiyimlerni kiygen ikki zat ularning yénida tuyuqsiz peyda boldi.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
Ayallar qattiq wehimge chüshüp, yüzlirini yerge yéqishti. Ikki zat ulargha: — Néme üchün tirik bolghuchini ölgenlerning arisidin izdeysiler?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
U bu yerde emes, belki u tirildi! U téxi Galiliyede turghan waqtida, uning silerge némini éytqinini, yeni: «Insan’oghlining gunahkar ademlerning qoligha tapshurulup, kréstlinip, üchinchi küni qayta tirilishi muqerrerdur» dégenlirini eslep béqinglar! — dédi.
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите му.
We ular uning [del] shundaq déginini ésige élishti;
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
we qebridin qaytip, bu ishlarning hemmisini on bireylen’ge, shundaqla qalghan muxlislarning hemmisige yetküzdi.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
Rosullargha bu ishlarni yetküzgüchiler bolsa Magdalliq Meryem, Yoanna we Yaqupning anisi Meryem hemde ular bilen bille bolghan bashqa ayallar idi.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
Lékin [ayallarning bu éytqanliri] ulargha epsanidek bilindi, ular ularning sözlirige ishenmidi.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
Biraq Pétrus ornidin turup, qebrige yügürüp bardi. U éngiship qebre ichige qariwidi, yalghuz kanap képenlikning tilim-tilim parchilirini körüp, yüz bergen ishlargha teejjüplinip öyge qaytip ketti.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
We mana, shu künde ulardin ikkiylen Yérusalémdin on bir chaqirim yiraqliqtiki Émayus dégen kentke kétip baratti.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
Ular yüz bergen barliq ishlar toghrisida sözliship kétiwatatti.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
We shundaq boldiki, ular sözliship-mulahiziliship kétiwatqanda, mana Eysa özi ulargha yéqinliship kélip, ular bilen bille mangdi;
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
lékin ularning közliri uni tonushtin tutuldi.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
U ulardin: — Kétiwétip néme ishlar toghruluq munazire qilishiwatisiler? — dep soridi. Ular qayghuluq qiyapette toxtap,
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
ulardin Kliyopas isimlik biri jawab bérip: — Yérusalémda turupmu, mushu künlerde shu yerde yüz bergen weqelerdin birdinbir xewer tapmighan musapir sen oxshimamsen?! — dédi.
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
We u ulardin: — Néme weqeler boldi? — dep soridi. «Nasaretlik Eysagha munasiwetlik weqeler!» — dédi ular, — «U özi Xudaning aldidimu, barliq xelqning aldidimu emelde we sözde qudretlik bir peyghember bolup,
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
bash kahinlar we hökümdarlirimiz uni ölüm hökümige tapshurup, kréstletti.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
Biz eslide uni Israilgha hemjemet bolup azad qilidighan zat iken, dep ümid qilghaniduq. Lékin ishlar shundaq boldi, hazir bu weqeler yüz berginige üchinchi kün boldi;
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
yene kélip, arimizdiki birnechche ayal hem bizni hang-tang qalduruwetti. Chünki ular bügün tang seherde qebrige bériptiken,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
uning jesitini tapalmay qaytip kélip: «Bizge birnechche perishte ghayibane körünüshte ayan bolup, «U tirik!» dédi» dep éytiptu.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
Buning bilen arimizdin birnechcheylen qebrige bérip, ehwalning del ayallarning éytqinidek ikenlikini bayqaptu. Lékin uni ularmu körmeptu».
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
Eysa ulargha: — Ey nadanlar, peyghemberlerning éytqanlirining hemmisige ishinishke qelbi gallar!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Mesihning özige xas shan-sheripige kirishtin burun, mushu japa-musheqqetlerni béshidin ötküzüshi muqerrer emesmidi? — dédi.
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
Andin pütün Tewrat-Zeburdin, Musa we bashqa barliq peyghemberlerning yazmiliridin bashlap u özi heqqide aldin pütülgenlirini ulargha sherh bérip chüshendürdi.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Ular baridighan kentke yéqinlashqanda, u yiraqraq bir yerge baridighandek turatti.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
Lékin ular uni tutuwélip: — Kech kirip qaldi, hélila kün olturidu. Biz bilen bille qonup qalghin, — dep ötündi. Shuning bilen u ular bilen qon’ghili öyge kirdi.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
We shundaq boldiki, u ular bilen dastixanda olturghanda, nanni qoligha élip, Xudagha teshekkür éytti, andin nanni oshtup ulargha tutti.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
Ularning közliri shuan échilip, uni tonudi; shuning bilen u ularning aldidin ghayib boldi.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
Ular bir-birige: — U yolda biz bilen parangliship, bizge muqeddes yazmilargha sherh bergende, yürek-baghrimiz goya ottek yanmidimu?! — déyishti.
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
We ular shu haman turup Yérusalémgha qaytip keldi. Ular ikkisi on bireylen bilen ularning hemrahlirining bir yerge yighilip turghinining üstigila chüshti, ular: «Reb rasttin tiriliptu. U Simon’gha körünüptu!» déyishiwatatti.
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Shuning bilen ular ikkiylenmu yolda yüz bergen ishlarni we u nanni oshtuwatqanda uning özlirige qandaq tonulghinini köpchilikke sözlep berdi.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
We ular bu ishlar üstide sözlishiwatqanda, [Eysa] özi tosattin ularning otturisida peyda bolup: — Silerge aman-xatirjemlik bolghay! — dédi.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
Ular birer rohni uchrattuqmu néme, dep xiyal qilip, alaqzade bolushup wehimige chüshti.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
U ulargha: — Némige shunche alaqzade bolup kettinglar? Némishqa qelbinglarda shek-guman chiqip turidu?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Qollirimgha we putlirimgha qarap béqinglar! Méning özüm ikenlikimni bilinglar! Méni tutup körünglar, rohning et bilen söngiki yoq, lékin mende barliqini körisiler, — dédi.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
We shundaq dégech ulargha put-qolini körsetti.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
Ular xushluqtin [közlirige] ishen’güsi kelmey heyranuhes turghinida u ulardin: — Silerning bu yerde yégüdek nersenglar barmu? — dep soridi.
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
Ular bir parche béliq kawipi we bir parche hesel könikini uninggha sunuwidi,
43 И взе та яде пред тях.
u élip ularning aldida yédi.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
Andin u ulargha: — Mana bu men siler bilen bolghan waqtimda silerge éytqan: «Musa xatiriligen Tewrat qanuni, peyghemberlerning yazmiliri we Zeburda méning toghramda pütülgenning hemmisi choqum emelge ashurulmay qalmaydu» dégen sözlirim emesmu? — dédi.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Shuning bilen u muqeddes yazmilarni chüshinishi üchün ularning zéhinlirini achti
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
we ulargha mundaq dédi: — [Muqeddes yazmilarda] shundaq aldin pütülgenki we shu ish Mesihning özige toghra keldiki, u azab chékip, üchinchi künide ölgenler arisidin tirilidu,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
andin uning nami bilen «Towa qilinglar, gunahlarning kechürümige muyesser bolunglar» dégen xewer Yérusalémdin bashlap barliq ellerge jakarlinidu.
48 Вие сте свидетели на това.
Siler emdi bu ishlargha guwahchidursiler.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
We mana, men Atamning wede qilghinini wujudunglargha ewetimen. Lékin siler yuqiridin chüshidighan küch-qudret bilen kiygüzülgüche, sheherde kütüp turunglar».
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
We u ularni Beyt-Aniya yézisighiche bashlap bardi we qollirini kötürüp ularni beriketlidi.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
We shundaq boldiki, ularni beriketligende u ulardin ayrilip asman’gha kötürüldi.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
Ular uninggha sejde qilishti we zor xushal-xuramliq ichide Yérusalémgha qaytip kélip,
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
herdaim ibadetxanida turup Xudagha shükür-sana oqushup turdi.
