Holy Bible Aionian Edition® ~ Bulgarian---Bulgarian-Bible ~ Luke Chapter 24

< Лука 24 >

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

Pathienni jîng, inmâna, nupangngeiin mirimhoi an sin hah chôiin thâna an sea.

2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

Thân kotbâia lung hah inluoipai sân an va mua.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

Hanchu, an lûta, ania, Pumapa Jisua ruok chu mu khâi mak ngei.

4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

Mahan mulungjîngin an indinga, harenghan, mi inik puon chek insilin an kôla an juong indinga.

5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

Nupangngei han rolo innîkin nuoia an inbok raka, anni han an kôma, “Ithomo mi ring hah mithingei lâia nin irok?

6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

Hin om khâi maka, ânthoinôk zoi. Galilee rama a om lâia nin kôma ai ti ngei hah riettit roi.

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

Miriem Nâipasal hih mi nunsie ngei kuta ipêk nîng a ta, jêmdel an ta, a sûnthum nîn a ringin inthoi nôk a tih” an tia.

8 И спомниха си думите му.

Hanchu, nupangngei han ai ti ngei hah an rietsuok nôka,

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

thân renga an kîra, neinun omtie ngei chu ruoisi sômleikhat ngei le midangngei an rila.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

Nupangngei hah Mary Magdalene, Joanna, le Mary, Jacob nungei anni. Anni le nupang adang an kôma omngei han tîrtonngei hah an ril ani.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

Ania nupangngei chongril hah, chongkâmboi an tia, taksôn mak ngei.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Nikhomrese, Peter chu ân thoilita, thân tieng a tâna, ân kûna, rosom puon injuot tiloi chu ite dang mu maka. Hanchu, neinun omtie ngei kamâmin in tieng a kîr nôk zoi.

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.

Ma ni nanâk han Jisua jûi ngâi mi inik Emmau khuoa an sea, Jerusalem renga kilometer sômleikhat dôra la ani.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.

An ruonin neinun omtie ngei hah an misîra.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

Ha anga an chonga an misîr lâiin, Jisua lelên a hong nâia an kôma a lôna.

16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.

An mua chu riet minthâr mak ngei.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

Ama'n an kôma, “Lampuia nin misîr hah ithurchi mini?” a tia. Hanchu mâi inngûi riemin an indinga.

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

Hanchu, a riming Cleopas han a kôma, “Jerusalema sûnkhat vai mo no om? Sûntômte lei vuna neinun omtie ngei hah ni riet loi mo?” tiin a rekela.

19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

“I neinun mo?” a tia. “Nazareth Jisua chunga neinun tungngei hah; ha mi hah Pathien le mitin mindon khoma jâttinrêng ai ti le ai sin, racham inei dêipu ania,

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

kin Ochaisingei le ruoipungeiin that rangin an pêka, an jêmdela.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

Ama hah Isreal minjôk rang mi nîng a tih iti kin tûnga. Mapêna, ha anga neinun tungna hah avien hin a sûnthumni ani zoi.

22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

Kin champui nupang senkhat, jînga thân va en ngeiin kin mulung an minjînga.

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

A ruok mu loiin an hongkîr nôka, vântîrton inlâr kin mua, a ring nôk zoi an ti, an hong tia.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

Hanchu, kin champui senkhat ngeiin thâna an va sea, nupangngei ti lam anghan an va mua, ama chu mu khâi mak ngei” an tia.

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Male, Jisua'n an kôma, “Amo ngei o, dêipungei neinuntin an lei rilngei hah idôra a iem innu mo nin ni?

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

Messiah han ha ngei murdi tuongin a roiinpuina ai lût rang nimak mo?” a tia

27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

Hanchu, Jisua'n ama chungroi, Moses lekhabu renga dêipungei lei miziek lekhabungei a rilminthâr pe ngeia.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Hanchu, an sêna rang khuo an hong nâi zoia, Jisua hah la se bang rang angin a oma,

29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

Nikhomrese bâiin an sûra, “Kin kôma om ta roh, sûn aheka ajîng rang kêng ani zoi” an tia. Hanchu an kôma om rangin a se zoi.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

Hanchu, an kôma sâk rangin ânsung lâiin vâipôl a lâka, sat a vura, a khoia, a pêk ngeia.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

Hanchu an mit a hong vâra, an rietminthâr zoia, hannirese, an mitmu renga ânmang nôk kelena.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

“Lampuia ei kôma, Mi chongpuia, lekhabungei mi rilminthâr pe lâia han mei a kâng angin om mak me mo?” tiin an inrekela.

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

Harenghan, an inthoia, Jerusalema an kîr nôka, ruoisi sômleikhat ngei le Adangngei lei intûp an va mua.

34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

“Pumapa chu ânthoinôk tatak; Simon kôma khom ânlâr zoi” an lei tia.

35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Hanchu, ha inik ngei khom han, lampuia neinun omtie le vâipôl a khoia Pumapa an rietminthâr tie an rilminthâr ngei zoi.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

Hanchu, mi inik ngei han an la ril lâitakin, harenghan Pumapa lele an lâia ândinga an kôma, “Nin chunga ratha'ngamna om rese” a tia.

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

An jâminzal sabaka, khori an mûn an mindona.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Hanniresea, an kôma, “Ithomo nin mulung nin minjînga? Ithomo nin mulunga iem zoiloina nin inei?

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

Ka kut, ke kephangei en ta u, keima nanâk hah ki ni hih! Ni tôn ungla, en roi, minin mu anghan khori'n taksa le ru nei mak” a tia.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.

Hanchu, mahah a ti zoiin chu, a kut le a kephangei a min en ngeia.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

An râisân rai sikin taksôn thei kelen mak ngeia, an kamâm sabak lâiin an kôma, “Asâk ruo imokhat mo nan nei?” tiin a rekel ngeia.

42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].

Nga suong sai tangkhat an pêka.

43 И взе та яде пред тях.

Alâka, an mu chungin a sâka.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Hanchu, an kôma, “Hi chongngei lele hih ani, nin kôma ko om lâia ku chungroi Moses Balam lekhabua miziek, Dêipungei miziek, Minpâkna labua miziek, a hongtung dik rang nangni ke lei ril ngâi hah,” a tia.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

Hanchu, lekhabua ânziekngei an riet theina rangin an mulungrîlngei a mo-ong pe ngeia.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

An kôma, “hi angin miziek ani, Messiah han dûk tuong a ta, sûnthum suole thina renga inthoi nôk a tih.

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

Ama rimingin insîrna le nunsie ngâidamna thurchi Jerusalem renga namtin kôma misîr nîng a tih.

48 Вие сте свидетели на това.

Ha neinunngei murdi rietpuipu nin ni.

49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.

Hanchu, ka Pa ânkhâm hah keima rengin nin chunga juongtîr ki tih, hannirese, chungtieng renga sinthotheina nin chunga a chum mâka chu khopuilien ha nin ngâk tit rang ani,” a tia.

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.

Hanchu, khopuilien renga Bethany dênin a ruoi ngeia, mahan a bân a phara, sat a vur ngeia.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

Ha anga sat a vur lâitakin, ânsenpui ngeia, ama chu invâna tuongin a om zoi.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

Hanchu chubai an mûka, râisân takin Jerusalema an kîrnôk zoi.

53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].

Hanchu, Biekina Pathien kôma râisânchong rilin an zorangei murdi an mang zoi.

Go to > Bookmark / Concordance / Maps / Report Issue