Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Rano sabale, ko prvo dive oto kurko, o đuvlja ale ko grobo hem ande o mirisija save spreminde.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
I dikhle dai cidime o bar savo inele anglo udar e grobosoro.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
Đerdinde andre, ali na arakhle o telo Gospodesoro e Isusesoro.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
I sar terđona ine adari zbunime, otojekhvar iklile anglo lende duj manuša ano sjajna šeja.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
O đuvlja but darandile hem peravde pumare šere nakori phuv, a on phende lenđe: “Sose rodena e dživde maškaro mule?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
Ov nane akate. Uštino taro mule! Setinen tumen so vaćerđa tumenđe dok pana inele ani Galileja:
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
‘Me, o Čhavo e manušesoro, valjani te ovav dindo ano vasta e grešnone manušengere, te ovav čhivdo ko krsto, ali o trito dive ka uštav.’”
8 И спомниха си думите му.
Tegani on setinde pe da o Isus phenđa lenđe adava.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
I irinde pe taro grobo palal ki diz te vaćeren adava e dešujekhe apostolenđe hem sarijenđe averenđe.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
Adala đuvlja inele i Marija Magdalena, i Jovana, i Marija e Jakovesiri daj, hem avera. I on sa adava vaćerde e apostolenđe,
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
ali o apostolja na verujinde lenđe, adalese so mislinde da sa adava izmislinde.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
A o Petar uštino hem prastandilo đi o grobo. Telilo hem dikhlja samo o čaršavi saveja e Isusesoro telo inele paćardo. I irinđa pe palal pučindoj pes so ulo adava.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
Adava dive duj oto e Isusesere sledbenici džana ine ko gav Emaus, dur taro Jerusalim dešujekh kilometarija.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
Odrumal vaćerena ine maškara pumende adalestar so ulo adala dive.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
I sar vaćerena ine ađahar, korkoro o Isus alo uzalo lende hem lelja te phirel olencar.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
Ali olenđe na inele muklo te pendžaren le.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
O Isus pučlja len: “Sostar vaćerena maškara tumende phirindoj?” Tegani on terdine, a ko lengere muja dičhili žalost.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
Jekh olendar, palo anav Kleopa, phenđa lese: “Sar so dičhola, tu injan jedino abanđija ano Jerusalim kova na džanel so ulo adari akala dive.”
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
O Isus pučlja len: “So ulo?” I on phende lese: “Adava so ulo e Isuseja e Nazarećanineja. Ov inele proroko zoralo ano lafija hem ano delja anglo Devel hem anglo sa o narodo.
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Ali amare šerutne sveštenici hem amare avera vođe dinde le te ovel osudime ko meriba hem čhivde le ko krsto.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
Amen nadinđam amen dai ov adava kova ka otkupini e Izraelesere narodo. A ače, tritoi dive sar ulo sa adava.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Hem pana zbuninde amen nesave amare đuvlja. Rano sabale džele ko grobo,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
ali na arakhle e Isusesoro telo adari. Ale hem phende amenđe da dikhle anđelen kola vaćerde lenđe dai o Isus dživdo.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
Tegani nesave amendar džele ko grobo hem arakhle ađahar sar so phende o đuvlja. Ali na dikhle e Isuse.”
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
Tegani o Isus phenđa lenđe: “O, sar na haljovena? Sosei tumenđe pharo te verujinen sa adava so o proroci vaćerde?
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
On prorokujinde da o Hrist valjani te nakhel sa adala patnje angleder so đerdini pese ani slava.”
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
I tegani lelja te objasnini lenđe soi e Hristestar pisime ano Sveta lila, počindoj e Mojsijasere lilendar hem ano sa e prorokonengere lila.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Sar avena ine paše uzalo gav Emaus, o Isus ćerđa pe da mangela te džal po dur.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
Ali on terinde le te ačhol vaćerindoj: “Ačhov amencar, adalese so lela te perel i rat!” I o Isus đerdinđa ano čher hem ačhilo olencar.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
Kad inele olencar uzalo astali, o Isus lelja o maro, zahvalinđa e Devlese, phaglja le hem dinđa len.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
Tegani phravdile lengere jaćha hem pendžarde le dai ov o Isus, ali ov otojekhvar na inele više anglo lende.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
Tegani phende jekh averese: “Na ine amen li sar jag ano vile dok vaćerđa amencar odrumal hem objasninđa amenđe o Sveta lila?”
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
I odmah uštine hem irinde pe ko Jerusalim. Adari arakhle sar bešena zajedno o dešujekh apostolja hem avera sledbenici e Isusesere
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
kola phende lenđe: “O Gospod čače uštino taro mule hem mothovđa pe e Simonese!”
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Tegani o duj manuša vaćerde lenđe sa so ulo ko drom nakoro Emaus hem sar pendžarde e Isuse kad phaglja o maro.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
Sar pana vaćerena ine adalestar, o Isus otojekhvar terdino maškar olende hem phenđa lenđe: “Mir tumencar!”
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
A on but darandile, adalese so mislinde da dikhena duho.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
Tegani o Isus phenđa lenđe: “Sose darana? Hem sose isi tumen sumnje ano vile?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Dikhen mle vasta hem mle pre! Me injum! Pipinen man hem ka dikhen! E duho nane telo hem kokala sar so dikhena da man isi!”
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
Vaćerindoj adava, mothovđa lenđe ple vasta hem o pre.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
On edobor inele radosna hem začudime da našti ine te verujinen. Tegani o Isus pučlja len: “Isi tumen li nešto hajbnase?”
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
I on dinde le kotor oto peko maćho.
43 И взе та яде пред тях.
Ov lelja hem halja le anglo lende.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
Tegani o Isus phenđa lenđe: “Akavai o lafija save vaćerđum tumenđe dok injumle tumencar: da valjani te pherđol sa soi pisime mandar ano Zakoni e Mojsijasoro, ano Lila e prorokonengere hem ano Psalmija.”
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Tegani phravđa lengere jaćha te haljoven o Sveta lila,
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
i phenđa lenđe: “Ađahari zapisime: O Hrist ka patini hem o trito dive ka uštel taro mule,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
hem ano lesoro anav ka propovedini pe o pokajiba hem oprostiba e grehengoro sa e nacijenđe, počindoj taro Jerusalim.
48 Вие сте свидетели на това.
Tumen injen svedoci adalestar.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
A me ka bičhalav tumenđe e Svetone Duho, sar so mlo Dad obećinđa. Ali ačhoven ani diz đikote o zoralipe e Devlestar naka huljel upra tumende.”
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
Tegani o Isus legarđa ple učenikonen paše uzali Vitanija, i vazdinđa ple vasta hem blagoslovinđa len.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
I sar blagoslovini len ine, cidinđa pe olendar hem legardilo ko nebo.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
A on pele ko kočija anglo leste, i ani bari radost irinde pe ano Jerusalim.
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
I stalno džana ine ko Hram te hvalinen e Devle.
