Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Una autem sabbati valde diluculo venerunt ad monumentum, portantes quae paraverant, aromata:
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
et invenerunt lapidem revolutum a monumento.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
Et ingressae non invenerunt corpus Domini Iesu.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
Et factum est, dum mente consternatae essent de isto, ecce duo viri steterunt secus illas in veste fulgenti.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
Cum timerent autem, et declinarent vultum in terram, dixerunt ad illas: Quid quaeritis viventem cum mortuis?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
non est hic, sed surrexit: recordamini qualiter locutus est vobis, cum adhuc in Galilaea esset,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
dicens: Quia oportet filium hominis tradi in manus hominum peccatorum, et crucifigi, et die tertia resurgere.
8 И спомниха си думите му.
Et recordatae sunt verborum eius.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
Et regressae a monumento nunciaverunt haec omnia illis undecim, et ceteris omnibus.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
Erat autem Maria Magdalene, et Ioanna, et Maria Iacobi, et ceterae, quae cum eis erant, quae dicebant ad Apostolos haec.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
Et visa sunt ante illos, sicut deliramentum verba ista: et non crediderunt illis.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
Petrus autem surgens cucurrit ad monumentum: et procumbens vidit linteamina sola posita, et abiit secum mirans quod factum fuerat.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
Et ecce duo ex illis ibant ipsa die in castellum, quod erat in spatio stadiorum sexaginta ab Ierusalem, nomine Emmaus.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
et ipsi loquebantur ad invicem de his omnibus, quae acciderant.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
Et factum est, dum fabularentur, et secum quaererent: et ipse Iesus appropinquans ibat cum illis:
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
oculi autem illorum tenebantur ne eum agnoscerent.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
Et ait ad illos: Qui sunt hi sermones, quos confertis ad invicem ambulantes, et estis tristes?
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
Et respondens unus, cui nomen Cleophas, dixit ei: Tu solus peregrinus es in Ierusalem, et non cognovisti quae facta sunt in illa his diebus?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
Quibus ille dixit: Quae? Et dixerunt: De Iesu Nazareno, qui fuit vir propheta, potens in opere, et sermone coram Deo, et omni populo:
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Et quomodo eum tradiderunt summi sacerdotes, et principes nostri in damnationem mortis, et crucifixerunt eum.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
nos autem sperabamus quia ipse esset redempturus Israel: et nunc super haec omnia, tertia dies est hodie quod haec facta sunt.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Sed et mulieres quaedam ex nostris terruerunt nos, quae ante lucem fuerunt ad monumentum,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
et, non invento corpore eius, venerunt, dicentes se etiam visionem angelorum vidisse, qui dicunt eum vivere.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
Et abierunt quidam ex nostris ad monumentum: et ita invenerunt sicut mulieres dixerunt, ipsum vero non invenerunt.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
Et ipse dixit ad eos: O stulti, et tardi corde ad credendum in omnibus, quae locuti sunt Prophetae!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Nonne haec oportuit pati Christum, et ita intrare in gloriam suam?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
Et incipiens a Moyse, et omnibus Prophetis, interpretabatur illis in omnibus scripturis, quae de ipso erant.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Et appropinquaverunt castello quo ibant: et ipse se finxit longius ire.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
Et coegerunt illum, dicentes: Mane nobiscum, quoniam advesperascit, et inclinata est iam dies. Et intravit cum illis.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
Et factum est, dum recumberet cum eis, accepit panem, et benedixit, ac fregit, et porrigebat illis.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
Et aperti sunt oculi eorum, et cognoverunt eum: et ipse evanuit ex oculis eorum.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
Et dixerunt ad invicem: Nonne cor nostrum ardens erat in nobis dum loqueretur in via, et aperiret nobis Scripturas?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
Et surgentes eadem hora regressi sunt in Ierusalem: et invenerunt congregatos undecim, et eos, qui cum illis erant,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
dicentes: Quod surrexit Dominus vere, et apparuit Simoni.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Et ipsi narrabant quae gesta erant in via: et quomodo cognoverunt eum in fractione panis.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
Dum autem haec loquuntur, stetit Iesus in medio eorum, et dicit eis: Pax vobis: ego sum, nolite timere.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
Conturbati vero, et conterriti, existimabant se spiritum videre.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
Et dixit eis: Quid turbati estis, et cogitationes ascendunt in corda vestra?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Videte manus meas, et pedes, quia ego ipse sum: palpate, et videte: quia spiritus carnem, et ossa non habet, sicut me videtis habere.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
Et cum hoc dixisset, ostendit eis manus, et pedes.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
Adhuc autem illis non credentibus, et mirantibus prae gaudio, dixit: Habetis hic aliquid, quod manducetur?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
At illi obtulerunt ei partem piscis assi, et favum mellis.
43 И взе та яде пред тях.
Et cum manducasset coram eis, sumens reliquias dedit eis.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
Et dixit ad eos: Haec sunt verba, quae locutus sum ad vos, cum adhuc essem vobiscum, quoniam necesse est impleri omnia, quae scripta sunt in lege Moysi, et Prophetis, et Psalmis de me.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Tunc aperuit illis sensum ut intelligerent Scripturas.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
et dixit eis: Quoniam sic scriptum est, et sic oportebat Christum pati, et resurgere a mortuis tertia die:
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
et praedicari in nomine eius poenitentiam, et remissionem peccatorum in omnes gentes, incipientibus ab Ierosolyma.
48 Вие сте свидетели на това.
Vos autem testes estis horum.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
Et ego mittam promissum Patris mei in vos. vos autem sedete in civitate, quoadusque induamini virtute ex alto.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
Eduxit autem eos foras in Bethaniam: et elevatis manibus suis benedixit eis.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
Et factum est, dum benediceret illis, recessit ab eis, et ferebatur in caelum.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
Et ipsi adorantes regressi sunt in Ierusalem cum gaudio magno:
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
et erant semper in templo, laudantes, et benedicentes Deum. Amen.
