Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Isikhu iya khwanja iya mulungu panavusikhu wukhilo, vakhincha khulipumba, vakhagega imono inchuvavikhile.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Vakhavona iliwe libelwikhe khuvutali nelipumba.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
Vakhigila mugati, savakhuvuna umbili ukhwa kuludeva u Yesu.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
Ikhahumila ukhuta usikhi wuvancha ganyikhiwe khueli, nambivi, avanu vavili vakhima pagati pavene vafualile imienda ig'iga ragadekhaa.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
Avadala vakhadega ulususuvalo vakhasulekha imifwe givo pasi, vakhavula avadala, “Khekhi mukhondonda uvianchukhile kufwe?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
Asipali apa, anchukhile! mkumbukhe uwoachovile numwe wualikhu Galilaya,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
Akhanchova ukhuta umwana va Ndaveti mpakha ahumenchiwe mumavokho gavatula nungwa nukhutefiwe, isikhu iyadatu, anchukhe khavili.”
8 И спомниха си думите му.
Avadala valavakha khumbukhe amaneyu gamwene,
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
Vakhakhilivukha ukhuhuma khulipumba vakhavavula inogwa incho nchoni vala khinchigo nayumo paninie navagevoni.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
Pwu uMaria Magadarene, Joana, Maria u mama va Yakhobo, navadala avage paninie vakhakhumiya udomo ugu khuvasukhiwa.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
Pwu amameyu agha khagha vonekha vudesi khuvasukhiwa, savakhavidekha avadala vala.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
U Peteli akhasisimukha, akhagilaukhuluta khulipumba, alikhu hugila nukhulola mugati, akhayevona isandayene. Pwu u Peteli akhahega ukhuluta khu nyumba ya mwene, alikhudega khikhi khihumile.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
Lola, vavili pakhati pavene valikhulutaikhigono khilakhila mumbunchege uvotambuliwa Emmau, khuyeleimaili sitini ukhuma khu Yerusalemu.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
Valikhunchova vavokhwa vavo inogwa nchoni inchihumile.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
Usekhe vavile vikhinchofancha nukhu vunchana amaswali, u Yesu akhahegelela pawipi akhalogonchana navo.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
Amikho gavene gakhadendiwa ukhumanya umwene.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
U Yesu akhavavula, “Khinu khikhi ikhyumwinchova umwe vavili mwu mugenda?” Vakhima pala vakhava na lususuvalo.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
Yumu ilitawalyamwene vecleopa, akhanda, '“Uve veve munu vimwe ne apa pa Yerusalemu yuwe supulikhe inogwa inchihumile khunu iskhu inchi?”
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
U Yesu akhavavula, “Nogwa nyikhi?” Vakhanda, “Inogwa incha Yesu Unazareti, uviakhale Nyamalago, unyamakha khumbombo na mameyu khumiho ga Nguluve na khuvanu voni.
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Avatwa navalogonchi veto vakhaghu minche khuhegiwa uvufwe nu khu budiwa.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
Tulikhuhuvila ukhuta umwene veikhuvavikha mumbolegefu avaya Israeli. Paninie ninchi nchoni, ilelo khigano khyadatu ukhuhuma imbombo inchi nchivombekha.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Pwu vaninie avadala ukhuhuma khukhipuga khyeto vakhatudwaanchinehe, wuvalutile panavusikhu khulipumba.
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
Swaguwene umbili gwa mwene, vinaile vinchova ukhuta vakha lolile avasug'wa avakhakha nchovile ukhuta anchukhile mwumi.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
Avagosiavage avakhalale paninie nufwe vakhalutile kulipumba, vanchiwene nduwuvakha nchovile avadala. Savakhambone umwene.”
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
U Yesu akhavavula, “umwe mwavanu vapelwa mleninumbula inchifu inchakhulekha ukhwidikha nchoni unchovachovile avayamalago!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Sayalelweli u Yesu ukhutesiwa khunogwa incho, nukhwigila kuludeva kwa mwene?”
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
Ukhutegulila khwa Mose na vasug'wa voni, u Yesu akhavavula imbombo inchamwene inchilembufimbe woni.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Vavile vakhegelile mumbunchege vula, valikhuluta u Yesu akhava inogwa ukhwendelela khuvulugolo.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
Vakhamwumilencha, vakhata, “Lama paninie nufwe, ilwakhuva lino wilile nesikhu yesilile.”Pwu u Yesu akhigila khutama navo.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
Yakhumile ukhuta, avile atamile navo pakhulya, akhatola ikhivanda akhakhisaya, nukhumenyula, akhavapa.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
Pwu amikho gavene gakhadenduliwa vakhamanye, akhayaganikha nambivi khumikho gavene.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
Vakhavunchena vavo khwa vavo, “Ulu inumbula ncheta sanchikhavikhe mugati ndufwe, usekhe wuinchova nufwe munjila, wuikhutundindulila uvusimbe?”
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
Vakhema usikhe gugwa, nukhukhilivukha khu Yerusalemu. Vakhavavona vala khinchigo nayumo valundamine paninie, navalaavale paninie navo,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Vakhata, Untwa anchukhile lweli lweli, agumile u Simoni.”
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Pwuvakhavavula imbombo inchihumile munchele, nuwu u Yesu avonikhe khuvene khuvene pakhumeyule inchivanda.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
Wuvinchova inogwa incho, u Yesu yuywa akhema pagati pavene, akhavavula, “uluhungu luve numwe.”
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
Vakhadwada lukhadega ulutende, vali khusaga ukhuta vayewene inumbula.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
U Yesu akhavavula, khekhi msikhitikha? Khekhi amameyu gilihuma munumbula ncheyo?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Mlolage amavokho gago namalunde gago, ukhuta neneyune. Muyilate mlole. Ulwakhwa inimbula yenchila nyamana manchege, nduwumwilola une nilinafyo.”
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
Avileamale akhunchova, ewo, akhavavonesya amavokho gamwene namalunde gamwene.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
Vavilebadu vakhowike nukhulekha ukhwidikha, nukhuswiga, u Yesu akhavavula, “Mulinakhyo akhyakula?”
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
Vakhampaekhemegu khyasomba iyuvanyanyile.
43 И взе та яде пред тях.
U Yesu akhatola nukhula khuvulogolo uhuvene.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
Akhavavula, “Upwunekhale numwe, nikhavavulile ukhuta nchoni inchisi mbiwe khudagilo invha Mose navanyamalago ne Zaburi impakha nchi khwela nile.”
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Pwu akhadendula igala nchova, ukhuta vavumaye uvusimbe.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
Akhavavula, “Ukhuta yesimbiwe, u Kreste mpakha atesekhe, nukhunchhukha ukhuhuma kuvufwe ikhigono ikhya datu.
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
Ukhupela nukhusyekheliwa imbivi impakha nchilumbeliliwe khulitawa lya mwene khuviluga fyoni, ukhuma khu Yerusalemu.
48 Вие сте свидетели на това.
Numwe mlivamasaidi va nogwa inchi.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
Mlolage, nikhuvahelekhela ululegilo lwa Dada vago khukyanya khulimwe. Pwu mpulikhele bahapa mumbunchega mpakha apyamvikhava amakha ukhuhuma khukyanya.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
Pwu u Yesu akhavalogoncha ichunji impakha vavilevafikhe khu Bethania. Akhinula amavokho gamwe khu khyanya, akhavasaya.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
Ikhahumila avile ikhuvasaya, akhava lekha akhapimbiwa ukhuluta khukhya
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
Pwu vakhamindekha, nukhuvuya khu Yerusalemu vahowikhe.
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
Valikhupitama mtembile wuvikhudova Unguluve.
