Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
一週の初の日、朝まだき、女たち備へたる香料を携へて墓にゆく。
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
然るに石の既に墓より轉し除けあるを見、
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
内に入りたるに、主イエスの屍體を見ず、
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
これが爲に狼狽へをりしに、視よ、輝ける衣を著たる二人の人その傍らに立てり。
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
女たち懼れて面を地に伏せたれば、その二人の者いふ『なんぞ死にし者どもの中に生ける者を尋ぬるか。
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
彼は此處に在さず、甦へり給へり。尚ガリラヤに居給へるとき、如何に語り給ひしかを憶ひ出でよ。
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
即ち「人の子は必ず罪ある人の手に付され、十字架につけられ、かつ三日めに甦へるべし」と言ひ給へり』
8 И спомниха си думите му.
ここに彼らその御言を憶ひ出で、
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
墓より歸りて、凡て此 等のことを十 一 弟子および凡て他の弟子たちに告ぐ。
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
この女たちはマグダラのマリヤ、ヨハンナ及びヤコブの母マリヤなり、而して彼らと共に在りし他の女たちも、之を使徒たちに告げたり。
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
使徒たちは其の言を妄語と思ひて信ぜず。
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
［ペテロは起ちて墓に走りゆき、屈みて布のみあるを見、ありし事を怪しみつつ歸れり］
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
視よ、この日 二人の弟子、エルサレムより三里ばかり隔りたるエマオといふ村に往きつつ、
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
凡て有りし事どもを互に語りあふ。
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
語りかつ論じあふ程に、イエス自ら近づきて共に往き給ふ。
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
されど彼らの目 遮へられて、イエスたるを認むること能はず。
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
イエス彼らに言ひ給ふ『なんぢら歩みつつ互に語りあふ言は何ぞや』かれら悲しげなる状にて立ち止り、
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
その一人なるクレオパと名づくるもの答へて言ふ『なんぢエルサレムに寓り居て、獨り此の頃かしこに起りし事どもを知らぬか』
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
イエス言ひ給ふ『如何なる事ぞ』答へて言ふ『ナザレのイエスの事なり、彼は神と凡ての民との前にて、業にも言にも能力ある預言者なりしに、
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
祭司長ら及び我が司らは、死罪に定めんとて之を付し遂に十字架につけたり。
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
我らはイスラエルを贖ふべき者は、この人なりと望みゐたり、然のみならず、此の事の有りしより今日ははや三日めなるが、
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
なほ我等のうちの或 女たち、我らを驚かせり、即ち彼ら朝 夙く墓に往きたるに、
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
屍體を見ずして歸り、かつ御使たち現れて、イエスは活き給ふと告げたりと言ふ。
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
我らの朋輩の數人もまた墓に往きて見れば、正しく女たちの言ひし如くにしてイエスを見ざりき』
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
イエス言ひ給ふ『ああ愚にして預言者たちの語りたる凡てのことを信ずるに心 鈍き者よ。
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
キリストは必ず此らの苦難を受けて、其の榮光に入るべきならずや』
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
かくてモーセ及び凡ての預言者をはじめ、己に就きて凡ての聖書に録したる所を説き示したまふ。
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
遂に往く所の村に近づきしに、イエスなほ進みゆく樣なれば、
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
強ひて止めて言ふ『我らと共に留れ、時 夕に及びて、日も早や暮れんとす』乃ち留らんとて入りたまふ。
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
共に食事の席に著きたまふ時、パンを取りて祝し、擘きて與へ給へば、
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
彼らの目 開けてイエスなるを認む、而してイエス見えずなり給ふ。
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
かれら互に言ふ『途にて我らと語り、我らに聖書を説明し給へるとき、我らの心、内に燃えしならずや』
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
かくて直ちに立ちエルサレムに歸りて見れば、十 一 弟子および之と偕なる者あつまり居て言ふ、
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
『主は實に甦へりて、シモンに現れ給へり』
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
二人の者もまた途にて有りし事と、パンを擘き給ふによりてイエスを認めし事とを述ぶ。
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
此 等のことを語る程に、イエスその中に立ち［『平安なんぢらに在れ』と言ひ］給ふ。
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
かれら怖ぢ懼れて、見る所のものを靈ならんと思ひしに、
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
イエス言ひ給ふ『なんぢら何ぞ心 騷ぐか、何ゆゑ心に疑惑おこるか、
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
我が手わが足を見よ、これ我なり。我を撫でて見よ、靈には肉と骨となし、我にはあり、汝らの見るごとし』
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
［斯く言ひて手と足とを示し給ふ］
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
かれら歡喜の餘に信ぜずして怪しめる時、イエス言ひたまふ『此處に何か食物あるか』
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
かれら炙りたる魚 一片を捧げたれば、
43 И взе та яде пред тях.
之を取り、その前にて食し給へり。
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
また言ひ給ふ『これらの事は、我がなほ汝らと偕に在りし時に語りて、我に就きモーセの律法・預言者および詩 篇に録されたる凡ての事は、必ず遂げらるべしと言ひし所なり』
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
ここに聖書を悟らしめんとて、彼らの心を開きて言ひ給ふ、
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
『かく録されたり、キリストは苦難を受けて、三日めに死人の中より甦へり、
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
且その名によりて罪の赦を得さする悔改は、エルサレムより始りて、もろもろの國人に宣傳へらるべしと。
48 Вие сте свидетели на това.
汝らは此 等のことの證人なり。
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
視よ、我は父の約し給へるものを汝らに贈る。汝ら上より能力を著せらるるまでは都に留れ』
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
遂にイエス彼らをベタニヤに連れゆき、手を擧げて之を祝したまふ。
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
祝する間に、彼らを離れ［天に擧げられ］給ふ。
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
彼ら［之を拜し］大なる歡喜をもてエルサレムに歸り、
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
常に宮に在りて、神を讃めゐたり。
