Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Ni sisizo roni tuba utiye usunare, wa ē icaume, in turunga tu nya urunta tigebe sa wabar ka.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Ba wakem agamir ka ni pome.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
Waribe anyimo me, daki wakem ni pum ni gomo Asere Yeso ba.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
Ya kem anime, wawu huū abanga agino me, Sarki urusa ana ware wa tonno aje awe in turnga ti walwal.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
Awe me wa tungurko ace adizii barki biyau, wagun na neme, “Nyaani yawuna izin unu vengize anyimo amu kizi?”
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
Ma zoni, mahira! Ringini mabuki shi daa ti ame U Galili,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
Agi adi nya vana unu atarita na madini wagan kirka me, u wui utaru, madi hiri”.
8 И спомниха си думите му.
Ba ane me waringin inna guran me,
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
Wakuri u suro icaume ba wabu anu kirau innu inde me vatti imummu igino nan nu kansu me.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
An Maryamu Magadaliya, nan Juwa na, nan Maryamu ano Yakubu nan nu kasa aneme sa wazi ni gome wabuki imumbe sa awuza.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
A naka dura daā ula zikka tize me anyo imumba daki wahem inna nemeba.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
Vatti anime Bitrus mahiri, masumi uhana icaume, matunguno innu hira anyimo me, Bama u malti cas. Bitrus madusa uhana akura ame, mazin gamara utize.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
Rome akem aware anyimo we wahaka uhana a aragaro in zame immawus, sa upiit u ani mel u inde usuro u Urshalima.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
Wa zin nu gamara ace ce awe me usuwo imum be saya kem.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
Ba icuku no innuguna, sawa zin nu gamara me nan nu igizome. Ba Yeso in nicee nume ma ē ma mu in tanu nan we.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
Aje awe medakat inka avee ni Yeso ba.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
Yeso magun we, “Iboo nyari ugani ya sa ihaka?” Wat onno ahira me inti puru tibit.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
Uye anyimo awe, unaniza kiliyobas, makabirka me, “Humani unume cas sama raa Urshalima mesa tame imumbe sa yakem abirkome atiye tiginome ba?”
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
Yeso magun we, “Tiya timu mum?” Wa kabirka, “Timumum usoro uyeso uba Nazaret, igebe sa una kadura mani unaka tuma kadan dang nan aguran ahira Asere nan na nu.
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
Kasi anaka tuma kadang ka Asere nan ana tigomo wa witi me barki awekime tize uhana iwono agankirka me.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
Taā inko iruba uguna memani madi buri ma Israila. Ire adumo igino me a name tiye titaru daati sa imum igino me yakem.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Akaa nime, are anee sa tizi nanwe wawuza imumu ira, sa cukuno i caume usuro in sisizo.
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
Sa daki wakem nipum numemba, ē in nu guna we cangi wa ira tiroō tibe ikadura ka Asere igebe sa ya gun we mavengije.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
Are ahana aruma sati zini go me wadusa icau me, wakem me ni kasi ubuka anee me. Dakki wa ira me ba.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
Yeso magun we, “Shi anu ani ba bana nan na nu uzatu hem in ni mumbe sa ana katuna ka Asere wa buka.
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Dakki ya cukuna gbas masi i jas ati mumun tiginome, maribe a nyimo atigono tume?”
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
U suro utuba me Musa uhana ana katuma ka Asere, Yeso matuba we vat dodu sa izi ani ce nume u vat unyiti.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Sa wa hana mamu nan nagiro me, ahiraa sa wa hakani, Yeso mawu kasi madi akku we.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
Wume gbas, innu guna, “Cukuno nan haru, u wunjuro wa anye mamu uwui wamara”. Ba Yeso madusa maka cukuno nan we.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
Yakem agi, sama cukuno nan we barki mari imumare, ba ma ziki ubreedi, ma ringarka uni, mapusi, bama nyawe.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
Abini me aje aweme apokino, sawa ru same, ba ma hunne me aje awe.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
Wa gun na ce-ce we, daki muruba muru macunnome ba, sa ma zin tize nan haru una, sa ma poko duru unyitike ugomo Asere.
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
Wahiri uganiya uginome, bawaku ri a Urshalima. Wakem anu kirau innu inde nigome, nande sa wazi ni gome.
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Ya cukuno, gbas ugomo Asere mahiri, mapoki nice nume ahira Simon.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Ba wabuki imumbe saya kem we u na, kasi sa abezi we Yeso sama pusi uborodi.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
Sa wazin nu bo imum iginome, ba Yeso matonno atti awe, bama gunwe, gaja ushi.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
Wa wu huū wa myin can biyau, wa'basa wa ira imoli.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
Yeso magun we, barki nyanini izin ma aye? Barki nyani ya wuna u igi zo u suso iruba shi me?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Ira tari tum nan tibuna tum, mimani in sisi im. Darani mi i iri. Iyenne bibe bizome inni pum nan na ubo, kasi gusa ira inzini.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
Sama buka anime, bama beziwe tari tume me nan tibuna tumeme.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
Sa myinci na puru arum, inni mu in ibiyau, Yeso magun we, izin ni mumare?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
Ba wa nyame icere hu.
43 И взе та яде пред тях.
Yeso makabi, mari aje awe.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
Ba magun we uganiya sama zinan shi mabu ki shi agi vat imumbe sa anyitike anyimo u inko utize timusa nan ana katuma Asere nan nu zabura ya cukuno gbas imyinca.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Bama poki muruba muwe, barki warusi unyitike.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
Magun we, “Anyitike, agi ugomo Asere madi si i jassi, ma anyimo iwono rono taru.
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
Wuzani tize tuka ba ugomo Asere nan nu vete umadini anyimo ani zanu menan nanu zatu rusa utize ta Asere, tuba ni a Urshalima.
48 Вие сте свидетели на това.
Shi aje ani ahira timumum.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
Ukaba Asere, inzin nu tumuza utira utize ta coo umace ashi. Anime beni anipin, senke a soki shi ubari azesere.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
Anime madusa nan we waha mamu nan nu Batanya. Bama yeze tari tumeme maringirka we.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
Icukuno uganiya sa mazin nu rin girka uwe, macekiwe madu uhana Asere.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
Ba wa nunzome, wakuri a Urshalima in na puru arum kank.
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
Koyo wui wara anyimo udenge Asere, wazin nu ringara Asere.
