Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
E NEL primo [giorno] della settimana, la mattina molto per tempo, esse, e certe [altre] con loro, vennero al monumento, portando gli aromati che aveano preparati.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
E trovarono la pietra rotolata dal monumento.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
Ed entrate dentro, non trovarono il corpo del Signore Gesù.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
E mentre stavano perplesse di ciò, ecco, due uomini sopraggiunsero loro, in vestimenti folgoranti.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
I quali, essendo esse impaurite, e chinando la faccia a terra, disser loro: Perchè cercate il vivente tra i morti?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
Egli non è qui, ma è risuscitato; ricordatevi come egli vi parlò, mentre era ancora in Galilea;
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
dicendo che conveniva che il Figliuol dell'uomo fosse dato nelle mani degli uomini peccatori, e fosse crocifisso, ed al terzo giorno risuscitasse.
8 И спомниха си думите му.
Ed esse si ricordarono delle parole di esso.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
Ed essendosene tornate dal monumento, rapportarono tutte queste cose agli undici, ed a tutti gli altri.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
Or quelle che dissero queste cose agli apostoli erano Maria Maddalena, e Giovanna, e Maria, [madre] di Giacomo; e le altre [ch'eran] con loro.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
Ma le lor parole parvero loro un vaneggiare, e non credettero loro.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
Ma pur Pietro, levatosi, corse al monumento; ed avendo guardato dentro, non vide altro che le lenzuola, che giacevano [quivi]; e se ne andò, maravigliandosi tra sè stesso di ciò ch'era avvenuto.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
OR ecco, due di loro in quello stesso giorno andavano in un castello, il cui nome [era] Emmaus, distante da Gerusalemme sessanta stadi.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
Ed essi ragionavan fra loro di tutte queste cose, ch'erano avvenute.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
Ed avvenne che mentre ragionavano e discorrevano insieme, Gesù si accostò, e si mise a camminar con loro.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
Or gli occhi loro erano ritenuti, per non conoscerlo.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
Ed egli disse loro: Quali [son] questi ragionamenti, che voi tenete tra voi, camminando? e perchè siete mesti?
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
E l'uno, il cui nome [era] Cleopa, rispondendo, gli disse: Tu solo, dimorando in Gerusalemme, non sai le cose che in essa sono avvenute in questi giorni?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
Ed egli disse loro: Quali? Ed essi gli dissero: Il fatto di Gesù Nazareno, il quale era un uomo profeta, potente in opere, e in parole, davanti a Dio, e davanti a tutto il popolo.
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
E come i principali sacerdoti, ed i nostri magistrati l'hanno dato ad esser giudicato a morte, e l'hanno crocifisso.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
Or noi speravamo ch'egli fosse colui che avesse a riscattare Israele; ma ancora, oltre a tutto ciò, benchè sieno tre giorni che queste cose sono avvenute,
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
certe donne d'infra noi ci hanno fatti stupire; perciocchè, essendo andate la mattina a buon'ora al monumento,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
e non avendo trovato il corpo d'esso, son venute, dicendo d'aver veduta una visione d'angeli, i quali dicono ch'egli vive.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
Ed alcuni de' nostri sono andati al monumento, ed hanno trovato così, come le donne avean detto; ma non han veduto Gesù.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
Allora egli disse loro: O insensati, e tardi di cuore a credere a tutte le cose che i profeti hanno dette!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Non conveniva egli che il Cristo sofferisse queste cose, e [così] entrasse nella sua gloria?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
E cominciando da Mosè, e [seguendo] per tutti i profeti, dichiarò loro in tutte le scritture le cose [ch'erano] di lui.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Ed essendo giunti al castello, ove andavano, egli fece vista d'andar più lungi.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
Ma essi gli fecer forza, dicendo: Rimani con noi, perciocchè ei si fa sera, e il giorno è già dichinato. Egli adunque entrò [nell'albergo], per rimaner con loro.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
E quando egli si fu messo a tavola con loro, prese il pane, e fece la benedizione; e rotto[lo, lo] distribuì loro.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
E gli occhi loro furono aperti, e lo riconobbero; ma egli sparì da loro.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
Ed essi dissero l'uno all'altro: Non ardeva il cuor nostro in noi, mentre egli ci parlava per la via, e ci apriva le scritture?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
E in quella stessa ora si levarono, e ritornarono in Gerusalemme, e trovarono raunati gli undici, e quelli [ch'erano] con loro.
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
I quali dicevano: Il Signore è veramente risuscitato, ed è apparito a Simone.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Ed essi ancora raccontarono le cose [avvenute loro] per la via, e come egli era stato riconosciuto da loro nel rompere il pane.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
ORA, mentre essi ragionavano queste cose, Gesù stesso comparve nel mezzo di loro, e disse loro: Pace a voi.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
Ma essi, smarriti, ed impauriti, pensavano vedere uno spirito.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
Ed egli disse loro: Perchè siete turbati? e perchè salgono ragionamenti ne' cuori vostri?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Vedete le mie mani, e i miei piedi; perciocchè io son desso; palpatemi, e vedete; poichè uno spirito non ha carne, nè ossa, come mi vedete avere.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
E detto questo, mostrò loro le mani, e i piedi.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
Ma, non credendo essi ancora per l'allegrezza, e maravigliandosi, egli disse loro: Avete voi qui alcuna cosa da mangiare?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
Ed essi gli diedero un pezzo di pesce arrostito, e di un fiale di miele.
43 И взе та яде пред тях.
Ed egli presolo, mangiò in lor presenza.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
Poi disse loro: Questi sono i ragionamenti che io vi teneva, essendo ancora con voi: che conveniva che tutte le cose scritte di me nella legge di Mosè, e ne' profeti, e ne' salmi, fossero adempiute.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Allora egli aperse loro la mente, per intendere le scritture.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
E disse loro: Così è scritto, e così conveniva che il Cristo sofferisse, ed al terzo giorno risuscitasse da' morti;
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
e che nel suo nome si predicasse ravvedimento, e remission dei peccati, fra tutte le genti, cominciando da Gerusalemme.
48 Вие сте свидетели на това.
Or voi siete testimoni di queste cose.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
Ed ecco, io mando sopra voi la promessa del Padre mio; or voi, dimorate nella città di Gerusalemme, finchè siate rivestiti della virtù da alto.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
POI li menò fuori fino in Betania; e, levate le mani in alto, li benedisse.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
Ed avvenne che mentre egli li benediceva, si dipartì da loro, ed era portato in su nel cielo.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
Ed essi, adoratolo, ritornarono in Gerusalemme con grande allegrezza.
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
Ed erano del continuo nel tempio, lodando, e benedicendo Iddio. Amen.
