Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
But in o dai of the woke ful eerli thei camen to the graue, and brouyten swete smellynge spices, that thei hadden arayed.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
And thei founden the stoon turned awei fro the graue.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
And thei yeden in, and founden not the bodi of the Lord Jhesu.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
And it was don, the while thei weren astonyed in thouyt of this thing, lo! twei men stoden bisidis hem in schynynge cloth.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
And whanne thei dredden, and boweden her semblaunt in to the erthe, thei seiden to hem, What seken ye hym that lyueth with deed men?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
He is not here, but is risun. Haue ye mynde, hou he spak to you, whanne he was yit in Galile,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
and seide, For it bihoueth mannys sone to be bitakun in to the hondis of synful men, and to be crucified, and the thridde dai to rise ayen.
8 И спомниха си думите му.
And thei bithouyten on hise wordis.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
And thei yeden ayen fro the graue, and telden alle these thingis to the enleuene, and to alle othir.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
And ther was Marie Mawdeleyn, and Joone, and Marie of James, and other wymmen that weren with hem, that seiden to apostlis these thingis.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
And these wordis weren seyn bifor hem as madnesse, and thei bileueden not to hem.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
But Petir roos vp, and ran to the graue; and he bowide doun, and say the lynen clothis liynge aloone. And he wente bi him silf, wondrynge on that that was don.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
And lo! tweyne of hem wenten in that dai in to a castel, that was fro Jerusalem the space of sixti furlongis, bi name Emaws.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
And thei spaken togidir of alle these thingis that haddun bifallun.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
And it was don, the while thei talkiden, and souyten bi hem silf, Jhesus hym silf neiyede, and wente with hem.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
But her iyen weren holdun, that thei knewen him not.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
And he seide to hem, What ben these wordis, that ye speken togidir wandrynge, and ye ben sorewful?
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
And oon, whos name was Cleofas, answerde, and seide, Thou thi silf art a pilgrym in Jerusalem, and hast thou not knowun, what thingis ben don in it in these daies?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
To whom he seide, What thingis? And thei seiden to hym, Of Jhesu of Nazareth, that was a man prophete, myyti in werk and word bifor God and al the puple;
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
and hou the heiyest preestis of oure princis bitoken hym in to dampnacioun of deeth, and crucifieden hym.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
But we hopiden, that he schulde haue ayenbouyt Israel. And now on alle these thingis the thridde dai is to dai, that these thingis weren don.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
But also summe wymmen of ouris maden vs afered, whiche bifor dai weren at the graue; and whanne his bodi was not foundun,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
thei camen, and seiden, that thei syen also a siyt of aungels, whiche seien, that he lyueth.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
And summe of oure wenten to the graue, and thei founden so as the wymmen seiden, but thei founden not hym.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
And he seide to hem, A! foolis, and slowe of herte to bileue in alle thingis that the prophetis han spokun.
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Whethir it bihofte not Crist to suffre these thingis, and so to entre in to his glorie?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
And he bigan at Moises and at alle the prophetis, and declaride to hem in alle scripturis, that weren of hym.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
And thei camen nyy the castel, whidur thei wenten. And he made countenaunce that he wolde go ferthere.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
And thei constreyneden hym, and seiden, Dwelle with vs, for it drawith to nyyt, and the dai is now bowid doun.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
And he entride with hem. And it was don, while he sat at the mete with hem, he took breed, and blesside, and brak, and took to hem.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
And the iyen of hem weren openyd, and thei knewen hym; and he vanyschide fro her iyen.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
And thei seiden togidir, Whether oure herte was not brennynge in vs, while he spak in the weie, and openyde to vs scripturis?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
And thei risen vp in the same our, and wenten ayen in to Jerusalem, and founden the enleuene gaderid togidir, and hem that weren with hem,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
seiynge, That the Lord is risun verrili, and apperide to Symount.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
And thei tolden what thingis weren don in the weie, and hou thei knewen hym in brekyng of breed.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
And the while thei spaken these thingis, Jhesus stood in the myddil of hem, and seide to hem, Pees to you; Y am, nyle ye drede.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
But thei weren affraied and agast, and gessiden hem to se a spirit.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
And he seide to hem, What ben ye troblid, and thouytis comen vp in to youre hertis?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Se ye my hoondis and my feet, for Y my silf am. Fele ye, and se ye; for a spirit hath not fleisch and boonys, as ye seen that Y haue.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
And whanne he hadde seid this thing, he schewide hoondis and feet to hem.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
And yit while thei bileueden not, and wondriden for ioye, he seide, Han ye here ony thing that schal be etun?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
And thei proferden hym a part of a fisch rostid, and an hony combe.
43 И взе та яде пред тях.
And whanne he hadde etun bifore hem, he took that that lefte, and yaf to hem;
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
and seide `to hem, These ben the wordis that Y spak to you, whanne Y was yit with you; for it is nede that alle thingis ben fulfillid, that ben writun in the lawe of Moises, and in prophetis, and in salmes, of me.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Thanne he openyde to hem wit, that thei schulden vnderstonde scripturis.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
And he seide to hem, For thus it is writun, and thus it bihofte Crist to suffre, and ryse ayen fro deeth in the thridde dai;
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
and penaunce and remyssioun of synnes to be prechid in his name `in to alle folkis, bigynnynge at Jerusalem.
48 Вие сте свидетели на това.
And ye ben witnessis of these thingis.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
And Y schal sende the biheest of my fadir in to you; but sitte ye in the citee, til that ye be clothid with vertu from an hiy.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
And he ledde hem forth in to Betanye, and whanne his hondis weren lift vp, he blesside hem.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
And it was don, the while he blesside hem, he departide fro hem, and was borun in to heuene.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
And thei worschipiden, and wenten ayen in to Jerusalem with greet ioye,
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
and weren euermore in the temple, heriynge and blessynge God.
