Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
but, on the first day of the week, at early dawn, unto the tomb, came they, bringing the spices which they had prepared.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
And they found the stone, rolled away from the tomb;
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
but, when they entered, they found not the body of the Lord Jesus.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
And it came to pass, while they were perplexing themselves concerning this, that lo! two men, stood near them, in dazzling raiment.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
And, they becoming afraid, and bending their faces unto the ground, they said unto them—Why seek ye the Living One with the dead?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
He is not here, but hath arisen: Remember how he spake unto you while yet he was in Galilee:
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
Saying, as to the Son of Man, that he must needs be delivered up into the hands of sinful men, and be crucified, —and, on the third day, arise.
8 И спомниха си думите му.
And they remembered his sayings;
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
and, returning [from the tomb], reported all these things unto the eleven, and unto all the rest.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
Now they were the Magdalene Mary, and Joana, and Mary the mother of James; and, the other women with them, were telling, unto the apostles, these things.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
And these sayings appeared before them, as if idle talk, and they were minded to disbelieve them.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
But, Peter, arising, ran unto the tomb, —and, bending near, beholdeth the linen bandages, alone; and departed, unto himself, marvelling at the thing that had happened.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
And lo! two from among them, on the selfsame day, were journeying unto a village, distant sixty furlongs from Jerusalem, the name of which, was Emmaus;
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
and, they, were conversing one with another, about all these things which had occurred.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
And it came to pass, as they were conversing and reasoning together, that, Jesus himself, drawing near, was journeying with them;
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
but, their eyes, were held, so as not to know him.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
And he said unto them—What are these things which ye are debating one with another, as ye walk along? And they came to a stand, sad in countenance.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
But one, by name Cleopas, answering, said unto him—Art, thou, lodging, alone, in Jerusalem, and knowest not the things which have come to pass therein in these days?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
And he said unto them—What things? And, they, said unto him—The things concerning Jesus the Nazarene, who became a prophet, mighty in work and word, before God and all the people:
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
In what way also our High-priests and Rulers delivered him up unto a sentence of death, and crucified him.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
We, however, were hoping that, he, was the one destined to redeem Israel! But indeed, even with all these things, this brings on, the third, day, since these things happened: —
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Nay! certain women also, from amongst us, have made us beside ourselves, in that they went early unto the tomb;
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
and, not finding his body, came, saying—that, a vision of messengers, they had seen, who were affirming him to be alive.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
And certain of them who were with us departed unto the tomb, —and found so, according as, the women, had said; but, him, they saw not.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
And, he, said unto them—O thoughtless ones! and slow in heart to rest your faith upon all things which the prophets have spoken: —
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Was it not needful for the Christ, these very things, to suffer, and to enter into his glory?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
And, beginning from Moses, and from all the prophets, he thoroughly explained to them, in all the Scriptures, the things concerning himself.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
And they drew near unto the village, whither they were journeying; and, he, made for journeying, further.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
And they constrained him, saying—Abide with us; because it is, towards evening, and the day hath already declined. And he went in to abide with them.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
And it came to pass, when he reclined with them, taking the loaf, he blessed, and, breaking it, went on to give unto them.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
And, their, eyes were opened, and they knew him; and, he, vanished from them.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
And they said one to another—Was not, our heart, burning, as he was speaking to us in the way, as he was opening to us the Scriptures?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
And, arising in that very hour, they returned unto Jerusalem, —and found, gathered together, the eleven, and them who were with them,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
saying—In truth, the Lord hath arisen, and hath appeared unto Simon!
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
And, they, went on to relate the things, [that had passed] on the journey, and how he was made known unto them in the breaking of the loaf.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
Now, as, these very things, they were telling, he himself, stood in their midst and saith unto them—Peace to you!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
But, being agitated and becoming, afraid, they began to imagine, that, upon a spirit, they were looking.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
And he said unto them—Why are ye troubled? and for what cause do reasonings arise in your hearts?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
See my hands, and my feet, —that it is, I, myself: Handle me, and see! because, a spirit, hath not, flesh and bones, as ye perceive, I, have.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
And, this saying, he pointed out to them his hands and his feet.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
Now, while yet they believed not for the joy, and were marvelling, he said unto them—Have ye anything to eat, here?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
And they gave unto him a piece of boiled fish;
43 И взе та яде пред тях.
and, taking it before them, he did eat.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
And he said unto them—These, are my words, which I spake unto you yet being with you: That all the things that are written in the law of Moses and the Prophets and Psalms, concerning me, must needs be fulfilled.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Then, opened he their mind, to understand the Scriptures;
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
and said unto them—Thus, it is written, That the Christ, should suffer, and arise from among the dead on the third day;
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
And that repentance for remission of sins should be proclaimed upon his name unto all the nations, —beginning from Jerusalem.
48 Вие сте свидетели на това.
Ye, are witnesses of these things.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
And lo! I, am sending forth the promise of my Father upon you; but tarry, ye, in the city, until ye be clothed, from on high, with power.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
And he led them forth as far as unto Bethany; and, uplifting his hands, he blessed them.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
And it came to pass, while he was blessing them, he parted from them and was born up into heaven.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
And, they, having bowed down unto him returned unto Jerusalem, with great joy;
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
and were continually in the temple, blessing God.
