Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Now upon the first day of the week, very early in the morning, they came unto the tomb, bringing the spices which they had prepared, and certain others with them.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
And they found the stone rolled away from the tomb.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
And they entered in, and found not the body of the Lord Jesus.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
And it came to pass, as they were much perplexed thereabout, behold, two men stood by them in shining garments:
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
And as they were afraid, and bowed down their faces to the earth, they said unto them, Why seek all of you the living among the dead?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
He is not here, but has risen: remember how he spoke unto you when he was yet in Galilee,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
Saying, The Son of man must be delivered into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again.
8 И спомниха си думите му.
And they remembered his words, (rhema)
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
And returned from the tomb, and told all these things unto the eleven, and to all the rest.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
It was Mary Magdalene and Joanna, and Mary the mother of James, and other women that were with them, which told these things unto the apostles.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
And their words (rhema) seemed to them as idle tales, and they believed them not.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
Then arose Peter, and ran unto the tomb; and stooping down, he beheld the linen clothes laid by themselves, and departed, wondering in himself at that which was come to pass.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
And, behold, two of them went that same day to a village called Emmaus, which was from Jerusalem about threescore furlongs.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
And they talked together of all these things which had happened.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
And it came to pass, that, while they communed together and reasoned, Jesus himself drew near, and went with them.
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
But their eyes were held that they should not know him.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
And he said unto them, What manner of communications (logos) are these that all of you have one to another, as all of you walk, and are sad?
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
And the one of them, whose name was Cleopas, answering said unto him, Are you only a stranger in Jerusalem, and have not known the things which are come to pass there in these days?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
And he said unto them, What things? And they said unto him, Concerning Jesus of Nazareth, which was a prophet mighty in deed and word (logos) before God and all the people:
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
And how the chief priests and our rulers delivered him to be condemned to death, and have crucified him.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
But we trusted that it had been he which should have redeemed Israel: and beside all this, to day is the third day since these things were done.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Yea, and certain women also of our company made us astonished, which were early at the tomb;
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
And when they found not his body, they came, saying, that they had also seen a vision of angels, which said that he was alive.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
And certain of them which were with us went to the tomb, and found it even so as the women had said: but him they saw not.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
Then he said unto them, O fools, and slow of heart to believe all that the prophets have spoken:
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Ought not Christ to have suffered these things, and to enter into his glory?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
And beginning at Moses and all the prophets, he expounded unto them in all the scriptures the things concerning himself.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
And they drew nigh unto the village, where they went: and he made as though he would have gone further.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
But they constrained him, saying, Abide with us: for it is toward evening, and the day is far spent. And he went in to tarry with them.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
And it came to pass, as he sat at food with them, he took bread, and blessed it, and brake, and gave to them.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
And their eyes were opened, and they knew him; and he vanished out of their sight.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
And they said one to another, Did not our heart burn within us, while he talked with us by the way, and while he opened to us the scriptures?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
And they rose up the same hour, and returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and them that were with them,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Saying, The Lord has risen indeed, and has appeared to Simon.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
And they told what things were done in the way, and how he was known of them in breaking of bread.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
And as they thus spoke, Jesus himself stood in the midst of them, and says unto them, Peace be unto you.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
But they were terrified and affrighted, and supposed that they had seen a spirit. (pneuma)
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
And he said unto them, Why are all of you troubled? and why do thoughts arise in your hearts?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Behold my hands and my feet, that it is I myself: handle me, and see; for a spirit (pneuma) has not flesh and bones, as all of you see me have.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
And when he had thus spoken, he showed them his hands and his feet.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
And while they yet believed not for joy, and wondered, he said unto them, Have all of you here any food?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
And they gave him a piece of a broiled fish, and of an honeycomb.
43 И взе та яде пред тях.
And he took it, and did eat before them.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
And he said unto them, These are the words (logos) which I spoke unto you, while I was yet with you, that all things must be fulfilled, which were written in the law of Moses, and in the prophets, and in the psalms, concerning me.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Then opened he their understanding, that they might understand the scriptures,
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
And said unto them, Thus it is written, and thus it was essential for Christ to suffer, and to rise from the dead the third day:
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
And that repentance and remission of sins should be preached in his name among all nations, beginning at Jerusalem.
48 Вие сте свидетели на това.
And all of you are witnesses of these things.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
And, behold, I send the promise of my Father upon you: but tarry all of you in the city of Jerusalem, until all of you be imbued with power from on high.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
And he led them out as far as to Bethany, and he lifted up his hands, and blessed them.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
And it came to pass, while he blessed them, he was parted from them, and carried up into heaven.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
And they worshipped him, and returned to Jerusalem with great joy:
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
And were continually in the temple, praising and blessing God. Amen.
