Лука 23
1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
Andin [kéngeshmidikilerning] hemmisi ornidin turushup, uni [waliy] Pilatusning aldigha élip bérishti.
2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
U yerde ular uning üstidin shikayet qilip: — Özini Mesih, yeni padishah dep atiwélip, xelqimizni azdurup we qutritip, Qeyserge baj-séliq tapshurushni tosqan bu ademni bayqap uni tuttuq, — déyishti.
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
Pilatus uningdin: — Sen Yehudiylarning padishahimusen? — dep soridi. U: — Éytqiningdek, — dep jawab berdi.
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
Andin Pilatus bash kahinlar bilen köpchilikke: — Bu ademdin birer shikayet qilghudek ishni tapalmidim, — dédi.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
Lékin ular téximu qet’iy halda: — U Galiliyedin tartip taki bu yergiche, pütkül Yehudiyedimu telim bérish bilen xelqni qutritidu.
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
Pilatus «Galiliye» dégen sözni anglap: — Bu kishi Galiliyelikmu? — dep soridi
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
we uning Hérod [xanning] idare kilghan ölkidin kelgenlikidin xewer tépip, uni Hérodqa yollap berdi (u künlerde Hérodmu Yérusalémda idi).
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
Hérod Eysani körgende intayin xushal boldi. Chünki u uzundin béri uninggha dair köp ishlarni anglap, uningdin bir möjize körüsh ümidide bolup, uni körüsh pursitini izdewatatti.
9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
U Eysadin köp soallarni soridi, lékin u Hérodqa bir éghizmu jawab bermidi.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
Bash kahinlar we Tewrat ustazliri yéqin turup uning üstidin he dep erz-shikayet qiliwatatti.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
Hérod xan we uning leshkerliri uni xarlap mesxire qiliship, uninggha shahane ton-kiyim kiydürüp, uni yene Pilatusning aldigha qayturup yollidi.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
Mana shu kündin bashlap, Pilatus bilen Hérod dost bolup qaldi; chünki ilgiri ular arisida adawet bolghanidi.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
Waliy Pilatus bash kahinlarni, [Yehudiy] hökümdarlarni we xalayiqni yighip,
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
ulargha: — Siler bu ademning üstidin «Xelqni azduridu we qutritidu» dep shikayet qilip uni aldimgha tartip keldinglar. Mana, men silerning aldinglarda uni soraq qilghinim bilen, uningdin siler shikayet qilghan jinayetlerdin birinimu tapalmidim.
15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
Hérodmu tapmidi; chünki men silerni uning aldigha ewettim. Mana, uningda ölümge layiq héchqandaq jinayet yoq iken.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
Shunga men uni jazalap, andin qoyup bérimen, — dédi
17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
(uning her qétimliq [ötüp kétish] héytida, [Yehudiy] [mehbuslardin] birini ulargha qoyup bérish mejburiyiti bar idi).
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
Lékin köpchilik tengla chuqan séliship: — Buni yoqiting! Bizge Barabbasni qoyup béring! — déyishti
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
(Barabbas bolsa sheherde topilang kötürgenliki we qatilliq qilghanliqi üchün zindan’gha tashlan’ghan mehbus idi).
20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
Shuning bilen Pilatus Eysani qoyup bérishni xalap, köpchilikke yene söz qilghili turdi.
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
Lékin ular jawaben yene chuqan séliship: — Kréstligin, uni kréstligin! — dep warqirashti.
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
[Pilatus] üchinchi qétim ulargha: — Némishqa? U zadi néme yamanliq qilghan? Men uningdin ölümge layiq héch jinayet tapalmidim. Shuning üchün men uni jazalap, qoyup bérimen, — dédi.
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
Biraq ular yenila he dep chuqan séliship: «U kréstlensun!» dep telep qilip ching turuwaldi. Ularning hemde bash kahinlarning chuqanliri axir küchlük keldi.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
Pilatus ularning telipi boyiche ada qilinsun dep höküm chiqardi.
25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
We ularning tiliginini, yeni topilang kötürüsh we qatilliq üchün zindan’gha tashlan’ghanni qoyup bérip, Eysani ularning xahishigha tapshurup berdi.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
We ular uni élip kétiwatqanda, yolda Kurini shehirilik Simon isimlik bir kishi sehradin kéliwatatti; ular uni tutuwélip, kréstni uninggha kötürgüzüp, Eysaning keynidin mangdurdi.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
Eysaning keynide zor bir top xelq, shundaqla uninggha échinip yigha-zar kötürüshiwatqan ayallarmu egiship kéliwatatti.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
Lékin Eysa keynige burulup ulargha: — Ey Yérusalémning qizliri! Men üchün yighlimanglar, belki özünglar we baliliringlar üchün yighlanglar!
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
Chünki silerge shundaq éghir künler kéliduki, kishiler: «Tughmaslar, bala kötürmigen qorsaqlar we émitmigen emchekler bextliktur!» — déyishidu.
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
Shu chaghda kishiler taghlargha: «Üstimizge örül!», dönglüklerge: «üstimizni yap!» dep nida qilishidu.
31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
Chünki ademler yapyéshil derexke shundaq ishlarni qilghan yerde, qurup ketken derexke néme ishlar bolar?! — dédi.
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
Ikki jinayetchimu ölümge mehkum qilin’ghili uning bilen teng élip kélin’genidi.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
We ular «bash söngek» dep atalghan jaygha kelgende, u yerde uni we yene ikki jinayetchini, birini uning ong yénida we yene birini sol yénida kréstke tartti.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
Eysa: — I Ata, ularni kechürgin, chünki ular özining néme qiliwatqanliqini bilmeydu, — dédi. [Leshkerler] chek tashlap, uning kiyimlirini bölüshüwaldi.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
Xalayiq qarap turatti, Yehudiy hökümdarlarmu yénida turup uninggha dimighini qéqip mesxire qilip: Bashqilarni qutquzuptiken! Eger u rasttin Xudaning Mesihi, Uning talliwalghini bolsa, özini qutquzup baqsun! — déyishti.
36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
Leshkerlermu uni mesxire qiliship, yénigha bérip uninggha sirke tenglep:
37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
— Eger sen Yehudiylarning Padishahi bolsang, özüngni qutquzup baq! — déyishti.
38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
Uning üstidiki [taxtaygha] grékche, latinche we ibraniyche herpler bilen: «Bu kishi Yehudiylarning Padishahidur» dep yézip qoyulghanidi.
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
Uning bilen bille kréstke tartilghan ikki jinayetchining biri uni haqaretlep: — Sen Mesih emesmiding? Emdi özüngnimu, biznimu qutquze! — dédi.
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
Biraq yene biri uning gépige tenbih bérip: Sen özüng oxshash hökümning tégide turup Xudadin qorqmamsen?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
Bizning jazalinishimiz heqliq, chünki öz qilmishlirimizning tégishlik jazasini tarttuq; lékin bu kishi héchqandaq natoghra ish qilmighan’ghu! — dep jawab berdi.
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
Andin, u Eysagha: — I Reb, padishahliqing bilen kelginingde, méni yad qilghin, — dédi.
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
Eysa uninggha: — Berheq, men sanga éytayki, bügün sen men bilen bille jennette bolisen, — dédi.
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
Hazir altinchi saet bolup, pütün zéminni toqquzinchi saetkiche qarangghuluq basti.
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
Quyash nurini bermidi we ibadetxanining perdisi tosattin otturisidin yirtilip ikki parche bolup ketti.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
Eysa qattiq awaz bilen nida qilghandin kéyin: — I Ata! Rohimni qolunggha tapshurdum, — dédi-de, tiniqi toxtap, jan üzdi.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
U yerde turghan yüzbéshi yüz bergen ishlarni körüp: — Bu adem heqiqeten durus adem iken! — dep Xudani ulughlidi.
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
We bu menzirini körüshke yighilghan barliq xelq yüz bergen ishlarni körüp kökreklirige urup öylirige qaytishti.
49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
We uni tonuydighan barliq kishiler we Galiliyedin uninggha egiship kelgen ayallar yiraqta turup, bu weqelerge qarap turdi.
50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
We mana shu yerde kéngeshmidikilerdin Yüsüp isimlik biri bar idi. U özi aqköngül we adil adem bolup, ularning meslihetige we qilghinigha qoshulmighanidi. Özi Yehudiye ölkisidiki Arimatiya dégen bir sheherdin bolup, Xudaning padishahliqini telmürüp kütetti.
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
U özi Pilatusning aldigha bérip Eysaning jesitini bérishni telep qildi;
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
We uni krésttin chüshürüp kanap bilen képenlep, qoram tashtin oyup yasalghan, héchkim qoyulmighan bir qebrige depne qildi.
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
Bu «teyyarliq küni» bolup, shabat küni yéqinliship qalghanidi.
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
We uning bilen Galiliyedin kelgen ayallar [Yüsüpke] egiship, qebrini we uning jesetining qandaq qoyulghinini kördi.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
Andin yénip bérip etirler we xush puraqliq buyumlarni teyyar qildi we [Tewrattiki] emr boyiche shabat küni aram élishti.
