< Лука 23 >
1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
