Лука 23
1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
The whole company of them rose up and brought him before Pilate.
2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
They began to accuse him, saying, “We found this man perverting the nation, forbidding paying taxes to Caesar, and saying that he himself is Christ, a king.”
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
Pilate asked him, “Are you the King of the Jews?” He answered him, “So you say.”
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
Pilate said to the chief priests and the multitudes, “I find no basis for a charge against this man.”
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
But they insisted, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, beginning from Galilee even to this place.”
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
But when Pilate heard Galilee mentioned, he asked if the man was a Galilean.
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
When he found out that he was in Herod’s jurisdiction, he sent him to Herod, who was also in Jerusalem during those days.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
Now when Herod saw Jesus, he was exceedingly glad, for he had wanted to see him for a long time, because he had heard many things about him. He hoped to see some miracle done by him.
9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
He questioned him with many words, but he gave no answers.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
The chief priests and the scribes stood, vehemently accusing him.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
Herod with his soldiers humiliated him and mocked him. Dressing him in luxurious clothing, they sent him back to Pilate.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
Herod and Pilate became friends with each other that very day, for before that they were enemies with each other.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
Pilate called together the chief priests, the rulers, and the people,
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
and said to them, “You brought this man to me as one that perverts the people, and behold, having examined him before you, I found no basis for a charge against this man concerning those things of which you accuse him.
15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
Neither has Herod, for I sent you to him, and see, nothing worthy of death has been done by him.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
I will therefore chastise him and release him.”
17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
Now he had to release one prisoner to them at the feast.
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
But they all cried out together, saying, “Away with this man! Release to us Barabbas!”—
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
one who was thrown into prison for a certain revolt in the city, and for murder.
20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
Then Pilate spoke to them again, wanting to release Jesus,
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
but they shouted, saying, “Crucify! Crucify him!”
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
He said to them the third time, “Why? What evil has this man done? I have found no capital crime in him. I will therefore chastise him and release him.”
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
But they were urgent with loud voices, asking that he might be crucified. Their voices and the voices of the chief priests prevailed.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
Pilate decreed that what they asked for should be done.
25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
He released him who had been thrown into prison for insurrection and murder, for whom they asked, but he delivered Jesus up to their will.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
When they led him away, they grabbed one Simon of Cyrene, coming from the country, and laid the cross on him to carry it after Jesus.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
A great multitude of the people followed him, including women who also mourned and lamented him.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
But Jesus, turning to them, said, “Daughters of Jerusalem, don’t weep for me, but weep for yourselves and for your children.
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
For behold, the days are coming in which they will say, ‘Blessed are the barren, the wombs that never bore, and the breasts that never nursed.’
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
Then they will begin to tell the mountains, ‘Fall on us!’ and tell the hills, ‘Cover us.’
31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
For if they do these things in the green tree, what will be done in the dry?”
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
There were also others, two criminals, led with him to be put to death.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
When they came to the place that is called “The Skull”, they crucified him there with the criminals, one on the right and the other on the left.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
Jesus said, “Father, forgive them, for they don’t know what they are doing.” Dividing his garments amongst them, they cast lots.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
The people stood watching. The rulers with them also scoffed at him, saying, “He saved others. Let him save himself, if this is the Christ of God, his chosen one!”
36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
The soldiers also mocked him, coming to him and offering him vinegar,
37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
and saying, “If you are the King of the Jews, save yourself!”
38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
An inscription was also written over him in letters of Greek, Latin, and Hebrew: “THIS IS THE KING OF THE JEWS.”
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
One of the criminals who was hanged insulted him, saying, “If you are the Christ, save yourself and us!”
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
But the other answered, and rebuking him said, “Don’t you even fear God, seeing you are under the same condemnation?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
And we indeed justly, for we receive the due reward for our deeds, but this man has done nothing wrong.”
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
He said to Jesus, “Lord, remember me when you come into your Kingdom.”
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
Jesus said to him, “Assuredly I tell you, today you will be with me in Paradise.”
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
It was now about the sixth hour, and darkness came over the whole land until the ninth hour.
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
The sun was darkened, and the veil of the temple was torn in two.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
Jesus, crying with a loud voice, said, “Father, into your hands I commit my spirit!” Having said this, he breathed his last.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
When the centurion saw what was done, he glorified God, saying, “Certainly this was a righteous man.”
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
All the multitudes that came together to see this, when they saw the things that were done, returned home beating their chests.
49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
All his acquaintances and the women who followed with him from Galilee stood at a distance, watching these things.
50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
Behold, there was a man named Joseph, who was a member of the council, a good and righteous man
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
(he had not consented to their counsel and deed), from Arimathaea, a city of the Jews, who was also waiting for God’s Kingdom.
52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
This man went to Pilate, and asked for Jesus’ body.
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
He took it down and wrapped it in a linen cloth, and laid him in a tomb that was cut in stone, where no one had ever been laid.
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
It was the day of the Preparation, and the Sabbath was drawing near.
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
The women who had come with him out of Galilee followed after, and saw the tomb and how his body was laid.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
They returned and prepared spices and ointments. On the Sabbath they rested according to the commandment.
