Лука 22
1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
And the Celebration of the Unleavened [Bread] was coming near, that is called Passover,
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
and the chief priests and the scribes were seeking how they may take Him up, for they were afraid of the people.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
And Satan entered into Judas, who is surnamed Iscariot, being of the number of the Twelve,
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
and he, having gone away, spoke with the chief priests and the magistrates, how he might deliver Him up to them,
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
and they rejoiced, and covenanted to give him money,
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
and he agreed, and was seeking a favorable season to deliver Him up to them without tumult.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
And the day of the Unleavened [Bread] came, in which it was necessary [for] the Passover to be sacrificed,
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
and He sent Peter and John, saying, “Having gone on, prepare to us the Passover, that we may eat”;
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
and they said to Him, “Where do You will that we might prepare?”
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
And He said to them, “Behold, in your entering into the city, a man will meet you there, carrying a pitcher of water, follow him into the house where he goes in,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
and you will say to the master of the house, The Teacher says to you, Where is the guest-chamber where I may eat the Passover with My disciples?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
And he will show you a large upper room furnished, make ready there”;
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
and they, having gone away, found as He has said to them, and they made the Passover ready.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
And when the hour was come, He reclined, and the twelve apostles with Him,
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
and He said to them, “With desire I desired to eat this Passover with you before My suffering,
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
for I say to you that I may eat of it no longer until it may be fulfilled in the Kingdom of God.”
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
And having taken a cup, having given thanks, He said, “Take this and divide to yourselves,
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
for I say to you that I may not drink of the produce of the vine until the Kingdom of God may come.”
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
And having taken bread, having given thanks, He broke and gave to them, saying, “This is My body, that is being given for you, do this in remembrance of Me.”
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
In like manner, also, the cup after the dining, saying, “This cup [is] the New Covenant in My blood, that is being poured forth for you.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
But behold, the hand of him delivering Me up [is] with Me on the table,
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
and, indeed, the Son of Man goes according to what has been determined; but woe to that man through whom He is being delivered up.”
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
And they began to reason among themselves who then of them it may be who is about to do this thing.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
And there happened also a strife among them—who of them is accounted to be greater.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
And He said to them, “The kings of the nations exercise lordship over them, and those exercising authority on them are called benefactors;
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
but you [are] not so, but he who is greater among you—let him be as the younger; and he who is leading, as he who is ministering;
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
for who is greater? He who is reclining, or he who is ministering? Is it not he who is reclining? And I am in your midst as He who is ministering.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
And you are those who have remained with Me in My temptations,
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
and I appoint to you a kingdom, as My Father appointed to Me,
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
that you may eat and may drink at My table, in My kingdom, and may sit on thrones, judging the twelve tribes of Israel.”
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
And the LORD said, “Simon, Simon, behold, Satan asked for himself to sift you as the wheat,
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
and I implored for you that your faith may not fail; and you, when you turned, strengthen your brothers.”
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
And he said to Him, “Lord, I am ready to go with You both to prison and to death”;
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
and He said, “I say to you, Peter, a rooster will not crow today, before you may disown knowing Me three times.”
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
And He said to them, “When I sent you without bag, and leather pouch, and sandals, did you lack anything?” And they said, “Nothing.”
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
Then He said to them, “But now, he who is having a bag, let him take [it] up, and in like manner also a leather pouch; and he who is not having, let him sell his garment, and buy a sword,
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
for I say to you that this which has been written is necessary to be accomplished in Me: And He was reckoned with lawless ones; for also the things concerning Me have an end.”
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
And they said, “Lord, behold, here [are] two swords”; and He said to them, “It is sufficient.”
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
And having gone forth, He went on, according to custom, to the Mount of Olives, and His disciples also followed Him,
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
and having come to the place, He said to them, “Pray to not enter into temptation.”
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
And He was withdrawn from them, as it were a stone’s cast, and having fallen on the knees He was praying,
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
saying, “Father, if You are willing, remove this cup from Me, but not My will, but Yours be done.”
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
And there appeared to Him a messenger from Heaven strengthening Him;
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
and having been in agony, He was more earnestly praying, and His sweat became, as it were, great drops of blood falling on the ground.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
And having risen up from the prayer, having come to the disciples, He found them sleeping from the sorrow,
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
and He said to them, “Why do you sleep? Having risen, pray that you may not enter into temptation.”
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
And while He is speaking, behold, a multitude, and he who is called Judas, one of the Twelve, was coming before them, and he came near to Jesus to kiss Him,
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
and Jesus said to him, “Judas, do you deliver up the Son of Man with a kiss?”
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
And those around Him, having seen what was about to be, said to Him, “Lord, will we strike with a sword?”
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
And a certain one of them struck the servant of the chief priest, and took off his right ear,
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
and Jesus answering said, “Permit thus far,” and having touched his ear, He healed him.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
And Jesus said to those having come on Him—chief priests, and magistrates of the temple, and elders, “Have you come forth with swords and sticks as on a robber?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
While daily I was with you in the temple, you stretched forth no hands against Me; but this is your hour and the power of the darkness.”
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
And having taken Him, they led and brought Him into the house of the chief priest. And Peter was following far off,
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
and they having kindled a fire in the midst of the court, and having sat down together, Peter was sitting in the midst of them,
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
and a certain maid having seen him sitting at the light, and having earnestly looked at him, she said, “And this one was with Him!”
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
And he disowned Him, saying, “Woman, I have not known Him.”
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
And after a while, another having seen him, said, “And you are of them!” And Peter said, “Man, I am not.”
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
And one hour, as it were, having intervened, a certain other was confidently affirming, saying, “Of a truth this one also was with Him, for he is also a Galilean”;
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
and Peter said, “Man, I have not known what you say”; and immediately, while he is speaking, a rooster crowed.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
And the LORD, having turned, looked on Peter, and Peter remembered the word of the LORD, how He said to him, “Before a rooster will crow, you may disown Me three times”;
62 И излезе вън, та плака горко.
and Peter having gone outside, wept bitterly.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
And the men who were holding Jesus were mocking Him, beating [Him];
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
and having blindfolded Him, they were striking Him on the face, and were questioning Him, saying, “Prophesy who he is who struck You?”
65 И много други хули изговориха против Него.
And many other things, slandering, they spoke in regard to Him.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
And when it became day there was gathered together the eldership of the people, chief priests also, and scribes, and they led Him up to their own Sanhedrin,
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
saying, “If You are the Christ, tell us.” And He said to them, “If I may tell you, you will not believe;
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
and if I also question [you], you will not answer Me or send Me away;
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
from now on, there will be the Son of Man sitting on the right hand of the power of God.”
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
And they all said, “You, then, are the Son of God?” And He said to them, “You say [it], because I AM”;
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
and they said, “What need do we have yet of testimony? For we ourselves heard [it] from His mouth.”
