Лука 22
1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Now the feast of unleavened bread drew nigh, which is called the Passover.
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
And the chief priests and scribes sought how they might kill him; for they feared the people.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
Then entered Satan into Judas surnamed Iscariot, being of the number of the twelve.
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
And he went his way, and communed with the chief priests and captains, how he might betray him unto them.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
And they were glad, and covenanted to give him money.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
And he promised, and sought opportunity to betray him unto them in the absence of the multitude.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
Then came the day of unleavened bread, when the passover must be killed.
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
And he sent Peter and John, saying, Go and prepare us the passover, that we may eat.
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
And they said unto him, Where wilt thou that we prepare?
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
And he said unto them, Behold, when ye are entered into the city, there shall a man meet you, bearing a pitcher of water; follow him into the house where he entereth in.
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
And ye shall say unto the goodman of the house, The Master saith unto thee, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
And he shall shew you a large upper room furnished: there make ready.
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
And they went, and found as he had said unto them: and they made ready the passover.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
And when the hour was come, he sat down, and the twelve apostles with him.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
And he said unto them, With desire I have desired to eat this passover with you before I suffer:
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
For I say unto you, I will not any more eat thereof, until it be fulfilled in the kingdom of God.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
And he took the cup, and gave thanks, and said, Take this, and divide [it] among yourselves:
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
For I say unto you, I will not drink of the fruit of the vine, until the kingdom of God shall come.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
And he took bread, and gave thanks, and brake [it], and gave unto them, saying, This is my body which is given for you: this do in remembrance of me.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Likewise also the cup after supper, saying, This cup [is] the new testament in my blood, which is shed for you.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
But, behold, the hand of him that betrayeth me [is] with me on the table.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
And truly the Son of man goeth, as it was determined: but woe unto that man by whom he is betrayed!
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
And they began to enquire among themselves, which of them it was that should do this thing.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
And there was also a strife among them, which of them should be accounted the greatest.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
And he said unto them, The kings of the Gentiles exercise lordship over them; and they that exercise authority upon them are called benefactors.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
But ye [shall] not [be] so: but he that is greatest among you, let him be as the younger; and he that is chief, as he that doth serve.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
For whether [is] greater, he that sitteth at meat, or he that serveth? [is] not he that sitteth at meat? but I am among you as he that serveth.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
Ye are they which have continued with me in my temptations.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
And I appoint unto you a kingdom, as my Father hath appointed unto me;
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
That ye may eat and drink at my table in my kingdom, and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
And the Lord said, Simon, Simon, behold, Satan hath desired [to have] you, that he may sift [you] as wheat:
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
But I have prayed for thee, that thy faith fail not: and when thou art converted, strengthen thy brethren.
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
And he said unto him, Lord, I am ready to go with thee, both into prison, and to death.
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
And he said, I tell thee, Peter, the cock shall not crow this day, before that thou shalt thrice deny that thou knowest me.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
And he said unto them, When I sent you without purse, and scrip, and shoes, lacked ye any thing? And they said, Nothing.
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
Then said he unto them, But now, he that hath a purse, let him take [it], and likewise [his] scrip: and he that hath no sword, let him sell his garment, and buy one.
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
For I say unto you, that this that is written must yet be accomplished in me, And he was reckoned among the transgressors: for the things concerning me have an end.
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
And they said, Lord, behold, here [are] two swords. And he said unto them, It is enough.
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
And he came out, and went, as he was wont, to the mount of Olives; and his disciples also followed him.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
And when he was at the place, he said unto them, Pray that ye enter not into temptation.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
And he was withdrawn from them about a stone’s cast, and kneeled down, and prayed,
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
Saying, Father, if thou be willing, remove this cup from me: nevertheless not my will, but thine, be done.
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
And there appeared an angel unto him from heaven, strengthening him.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
And being in an agony he prayed more earnestly: and his sweat was as it were great drops of blood falling down to the ground.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
And when he rose up from prayer, and was come to his disciples, he found them sleeping for sorrow,
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
And said unto them, Why sleep ye? rise and pray, lest ye enter into temptation.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
And while he yet spake, behold a multitude, and he that was called Judas, one of the twelve, went before them, and drew near unto Jesus to kiss him.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
But Jesus said unto him, Judas, betrayest thou the Son of man with a kiss?
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
When they which were about him saw what would follow, they said unto him, Lord, shall we smite with the sword?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
And one of them smote the servant of the high priest, and cut off his right ear.
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
And Jesus answered and said, Suffer ye thus far. And he touched his ear, and healed him.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
Then Jesus said unto the chief priests, and captains of the temple, and the elders, which were come to him, Be ye come out, as against a thief, with swords and staves?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
When I was daily with you in the temple, ye stretched forth no hands against me: but this is your hour, and the power of darkness.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
Then took they him, and led [him], and brought him into the high priest’s house. And Peter followed afar off.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
And when they had kindled a fire in the midst of the hall, and were set down together, Peter sat down among them.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
But a certain maid beheld him as he sat by the fire, and earnestly looked upon him, and said, This man was also with him.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
And he denied him, saying, Woman, I know him not.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
And after a little while another saw him, and said, Thou art also of them. And Peter said, Man, I am not.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
And about the space of one hour after another confidently affirmed, saying, Of a truth this [fellow] also was with him: for he is a Galilæan.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
And Peter said, Man, I know not what thou sayest. And immediately, while he yet spake, the cock crew.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
And the Lord turned, and looked upon Peter. And Peter remembered the word of the Lord, how he had said unto him, Before the cock crow, thou shalt deny me thrice.
62 И излезе вън, та плака горко.
And Peter went out, and wept bitterly.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
And the men that held Jesus mocked him, and smote [him].
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
And when they had blindfolded him, they struck him on the face, and asked him, saying, Prophesy, who is it that smote thee?
65 И много други хули изговориха против Него.
And many other things blasphemously spake they against him.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
And as soon as it was day, the elders of the people and the chief priests and the scribes came together, and led him into their council, saying,
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
Art thou the Christ? tell us. And he said unto them, If I tell you, ye will not believe:
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
And if I also ask [you], ye will not answer me, nor let [me] go.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
Hereafter shall the Son of man sit on the right hand of the power of God.
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
Then said they all, Art thou then the Son of God? And he said unto them, Ye say that I am.
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
And they said, What need we any further witness? for we ourselves have heard of his own mouth.
