Лука 21
1 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
Aa ie niandra, nahavazoho mpañaleale nampigodrom-bola amy fanontonan-dralay;
2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти(Две лепти са равни на 2 1)2 стотинки.)
nioni’e ka ty vantotse rarake nampijoñe drala roe.
3 и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
Le hoe re: Eka! to t’itaroñako te bey ty nengae’ ty vantotse misotry tia te am’ iabikey;
4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше.
fa ami’ty habeim-panaña’ iareo ty nampijoña’ iareo am-panontonam-baran’ Añahare ao; fe ami’ty harotà’e ty nampibiroña’e ty sehangam-piveloma’e.
5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
Teo te nivesovesoe’ ty ila’e i Anjomban’ Añaharey, t’ie nihamineñe vato soa naho ravoravo; le hoe re:
6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.
Ty amo raha isa’ areoo, mbe ho tondroke ty andro tsy hampidonañe vato raike ambone’ ty ila’e ze tsy haretsak’ ambane.
7 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?
Le nañontanea’ iareo ty hoe: O Talè, mbia t’ie ho tendreke? Le inoñe ty ho viloñe hiaolo ty hifetsaha’e?
8 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.
Le hoe re: Asoao tsy hampandridriheñe. Fa maro ty ho pok’eo hieva ty añarako, hanao ty hoe: Izaho ty ie, naho ty hoe: Fa antitotse i àndroy. Ko oriheñe.
9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
Ie mitsanoñ’ aly ndra fivalitaboahañe, ko vorombelo; fa tsi-mete tsy ho avy hey izay, fe mbe tsy aniany i hamodoañey.
10 Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;
Le hoe re am’iereo: Fifelehañe ty hitroatse hiatre-pifelehañe naho fifeheañe ty hiatre-pifeheañe.
11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.
Ho an-koe an-koe ty ezeñezen-tane jabajaba naho san-kasalikoañe vaho hiboake eo ty raha mampirevendreveñe naho ty viloñe ra’elahy hirik’ andindìñe añe.
12 А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
Fe aolo’ irezay, ho tsepahem-pità’ iareo nahareo, hanoeñe samporerake naho hasese am-pitontonañe naho ambalabey ao vaho hampiatrefeñe mpanjaka naho roandriañe ty ami’ty añarako.
13 Това ще ви служи за свидетелство.
F’ie hivalike ho fitaroña’ areo.
14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;
Aa le ampifahàro añ’ arofo’areo te tsy hisafiry miaolo ze hatoi’ areo,
15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите(Гръцки: Уста и мъдрост.), щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
amy te homeiko falie naho hihitse tsy ho lefe’ ty rafelahi’ areo toiñeñe ndra rebaheñe.
16 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.
Le hifotetse ama’ areo o raeo naho o rahalahio naho o longoo vaho o rañetseo le havetrake ty ila’areo.
17 И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.
Ho heje’ ze kila ondaty nahareo ty ami’ty añarako.
18 Но и косъм от главата ви няма да загине.
Fe tsy ho po-maròy raike o añambone’areoo.
19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.
Ty fahaliñisa’areo ro fandrombaham-piaiñe.
20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.
Aa naho isa’ areo te arikoboñen-dahin-defoñe t’Ierosaleme; le maharendreha te an-titotse ty hampangoakoaheñ’ aze
21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.
Ee te hivoratsake mb’am-bohitse eñe o e Iehodào, naho hitriban-day ze e Ierosaleme ao vaho tsy hizilik’ ao o am-pariparits’ añeo.
22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.
Izay o andro fandilovañeo hañenefañe ze hene pinatetse.
23 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.
Hekoheko ho ami’ty mivesatse naho ty mampinono amy andro rezay! Fa haoream-bey ty hizò amy Taney vaho haviñerañe am’ondaty retoa,
24 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.
ie hatsingoron-delam-pibara naho ho tantalieñe am-bozo-tali-am-baniañe mb’ amy ze kila tane añe vaho ho lialià’ o kilakila ‘ndatio t’Ierosaleme ampara’ te heneke ty sa’ o kilakila ondatio.
25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.
Le hiboak’ amy androy naho amy volañey naho amo vasiañeo ty viloñe vaho halovilovy am-pioremèñañe o fifeheañeo ty amy fitroña’ i riakey naho ty fivalitaboaha’e;
26 Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.
ho tsipike ty anifañe ondatio ami’ty fahaoniña’e o hifetsak’ an-tane atoio; le hampihendrahendraeñe o haozaran-dikerañeo.
27 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.
Ho oni’ iereo mitotsake mb’eo amy zao amo rahoñeo eñe an-kaozarañe naho engeñe ra’elahy i Ana’ondatiy.
28 А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
Ie mamototse hiboake, le mijohaña naho miandradrà, fa an-titotse ty fijebañañe anahareo.
29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
Le hoe ty nandrazaña’e: Hehe o sakoañeo naho ze hene hatae.
30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
Ie mibotiboty le inao te an-titotse ty lohataoñe.
31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
Hoe izay ka te isa’areo ty fifetsaha’ o tsaraeñeo le fohino te mitotoke i Fifehean’ Añaharey.
32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
Eka! to t’itaroñako te tsy ho kapioke ty tariratse toy naho tsy heneke hey irezay.
33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Himiañe añe o likerañeo naho ty tane toy, fe tsy ho modo o volakoo.
34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
Mitaoa, tsy mone ho lifore’ ty hatea-haneñe naho ty hajìke vaho ty hasosorañe amo haveloñe zao ty arofo, hera hitojeha ama’ areo i andro zay,
35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
toe hanahake fandri-bò ty hivovoa’e amy ze hene mpimoneñe an-tane atoy amy andro zay.
36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
Aa le mitaòa naho mihalalia nainai’e t’ie hañeva handrife amo fonga hifetsakeo vaho hijohañe añatrefa’ i Ana’ondatiy.
37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.
Nañoke an-kiririsan’Anjomban’ Añahare eo re boak’andro; f’ie haleñe, nienga mb’eo niambesatse am-bohi’ Oliva ey.
38 И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.
Naho mbe nangararak’ atiñanañe le nitontoñe hijanjiñe aze añ’ Anjomban’ Añahare ao i lahialeñey.
