Лука 20
1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
Lumbu kimosi Yesu bu kaba longa batu mu nzo Nzambi, wuba kuba samunina Nsamu Wumbote; zimbukila bapfumu banganga Nzambi, minlongi mi mina ayi bakulutu ba batu bayiza,
2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
banyuvula: —Wutukamba mu lulendo mbi wulembu vangila mambu momo? Voti nani wuvana lulendo beni e?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
Yesu mamvandi wuba kamba: —Minu mamvama kiuvu kimosi kidi yama mu kuluyuvula.
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
Bika lukhamba: mbotokolo yi Yowani, ku diyilu yiba voti kuidi batu e?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
Buna beka lembu kayindulanga mu bawu veka. Buna baniunguta: enati tutubidi ti: “Ku diyilu” buna maka tuyuvula “vayi bila mbi lusia kunwilukila ko e?”
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
Vayi enati tutubidi ti “kuidi batu” buna batu boso maba tuvondila mu matadi bila batu boso bazebi ti Yowani wuba mbikudi.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
Buna bavutula ti basi zaba ko kuevi kaba.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Buna Yesu wuba vutudila: —Minu mamvama, ndilendi kulukamba ko kani mu lulendo lu nani ndilembu vangila mambu mama.
9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
Bosi wukamba batu nongi yayi: —Mutu wumosi wukuna ndima yi vinu; wuyekudila yawu minkuni muingi mimvananga ndambu yi mimbutu mu kadika mvu ayi wuyenda mu nzietolo mu mimvu miwombo.
10 И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
Mu thangu yimvelungu makundi ma vinu, wutuma kisadi kiandikimosi kuidi minkuni bi ndima muingi mimvana ndambu yi mimbutu mi vinu vayi minkuni mi ndima mintuta khuba ayi mimvutula mioko yi mioko.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
Wubuela fidisa diaka kisadi kinkaka. Mamvandi wututu khuba, wufingu ayi mimvutula mioko yi mioko.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
Pfumu yi ndima wubuela fidisa diaka kisadi kintatu vayi minkuni mi ndima minlueka ayi minloza ku nganda yi ndima.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
Buna pfumu yi ndima wutuba: A mbi ndieka vanga e? Ndieka fidisamuanꞌama wu luzolo; mananga bela kummona lukinzu bu bela kummona.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
Vayi minkuni mi ndima bu mimmona, mitubana bawu na bawu: “Tala mutu wela vinginina ndima, bika tumvonda muingi ndima beniyikituka yeto veka!”
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
Buna minkoka ku nganda yi ndima ayi mimvonda! Buna pfumu yi ndima mbi kela vangila minkuni mi ndima e?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
Buna wela kuiz, wela vondisa minkuni mi ndima ayi wela yekudila ndima beni kuidi minkuni minkaka. Batu bobo bawa, bamvutudila: —Bulendi baka bu bela ko.
17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
Vayi niandi wuba tala ayi wuba kamba: —Buna masonuku mama mbi mansundula: Ditadi diloza mintungi dikituka ditadi di mfunu diodi didi va fuma ki nzo
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
woso wela bua va yilu ditadi beni wela keluka tsingu ayi woso mutu ditadi beni diela builu wela kosakana.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
Bapfumu zi zinganga Nzambi ayi minlongi mi mina batomba mu thangu yina kaka, mu kunkanga vayi bamona batu tsisi bila basudika kuawu ti bawukavekula bu katuba nongo yoyi.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
Buna batona kumfiela; diawu bamfidisila batu mu diambu bamfiela. Batu beni baba kukimonikisanga batu basonga mu diambu bambuidila mu moso kuandi mambu kakuiza tubi muingi banyekula mu mioko mi zuzi ayi mu luyalu lu nyadi.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
Buna batubeni banyuvula: —A Nlongi, tuzebi ti ngeyo weta tubila mu busonga ayi weta longila mu busonga. Ngeyo wutalanga bizizi bi batu ko vayi weta longila mu bukiedika nzila yi Nzambi.
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
A buevi, minsua midi yetu mu futa phaku kuidi Sezali voti tuisi ko minsua e?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
Bu kabakula mayuya mawu, buna wuba kamba:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
—Mbonisanu sengo kimosi ki denali! Mfikula yayi yi nani ayi bisono biabi binani e? Bamvutudila ti bi Sezali.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
Buna wuba kamba ti: —Bika luvana bi Sezali kuidi Sezali bosi bi Nzambi kuidi Nzambi.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
Basia nunga ko kumbuidila mu mambu makatuba va meso ma batu. Basimina bu bawa mvutu andi ayi basia baka diaka diambu di tuba ko.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
Ndambu Basaduki, batu bobo kaba kikininanga ko ti batu beti fuluka, bafikama ayi banyuvula kiuvu:
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
—A nlongi, Moyize wutusonikina ti: enati mutu fuidi vayi kasia bika muana ko, buna khombꞌandi yi bakala kafueti vinginina nketo wowo kabikidi muingi kabutila khombꞌandi bana.
29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
Vayi vaba tsambudidi bakhomba zi babakala. Wutheti wukuela, wufuamu kambu bika muana,
30 И вторият и третият я взеха;
wummuadi, ayi wowo wuntatu bankuela. Buawu bobo buvangimina mu bawu boso,
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
bawu tsambudi bafua mu kambu bika bana.
32 А после умря и жената.
Ku nzimunina bawu boso nketo beni mamvandi wufua.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
Mu thangu yi mfulukulu, wela ba nketo wu nani bila wuba nketo wu tsambudi di bakhomba ziozo e?
Yesu wuba vutudila: —Bana ba ntoto wawu balembo kuedi ayi balembo kuedisa (aiōn g165)
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
vayi bobo bela monika ti bafueni mu tula mu thangu yinkuiza ayi mu fuluka mu bafua balendi buela kuela ko ayi balendi buela kuedusu ko. (aiōn g165)
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
Bila balendi buela fua ko bila beka banga zimbasi ayi beka banaba Nzambi, bana ba mfulukulu.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
Moyize wutelama kimbangi ti bafua bela fuluka mu nzila yi finti fiba lema. Bila kuna katedila Pfumu ti: Nzambi yi Abalahami, Nzambi yi Izaki, Nzambi yi Yakobi.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
Vayi niandi kasi Nzambi yi bafua ko vayi Nzambi yi batu banzinga. Bila kuidi niandi, bawu boso balembu zingi.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
Buna ndambu minlongi mi mina mitaba: —A nlongi, vutudi bumbote.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
Basia buela kunyuvula kadi diambu dimosi ko.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
Buna Yesu wuba yuvula: —A buevi beta tubila ti Klisto widi muana wu Davidi e?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
Bila niandi veka Davidi wutuba mu minkunga: Pfumu wukamba kuidi Pfumu ama: Vuanda va koko kuama ku lubakala
43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
nate ndimanisa tula bambeni ziaku banga tetuku kiaku ki malu maku.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
Davidi wunkuntedila Pfumu, buna buevi kalenda buela bela muanꞌandi e?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
Sumbu batu boso bawa, buna wukamba minlonguki miandi:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
—Lulubukila minlongi mi mina mimmonanga khini mu diatilanga mu mazuela ma mula ayi minzolanga baba vaninanga zimbote mu mazandu, minzolanga vuandanga mu bibuangu binzitusu mu zinzo zi zikhutukunu ayi mu minyengo.
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Minlongi beni mi mina minyibanga mu zinzo zi mafuola ayi mieta vunikisa sambila zitsambulu zi mula. Bawu bela baka thumbudulu yi lutidi ngolo.
