< Лука 20 >
1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
Hahoi, hnin touh hnin teh Jisuh ni bawkim vah tami moikapap a cangkhai teh kamthang kahawi a dei lahun nah vaihma bawinaw, cakathutkungnaw hoi kacuenaw a tho awh teh,
2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
hete hnosakthai nahanelah bangpatet e kâtawnnae maw na tawn. Apini maw kâtawnnae na poe dei haw, telah a ti awh.
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
Jisuh ni a dei pouh e teh, lawk buet touh na pacei awh vai, nangmouh ni dei awh haw.
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
Jawhan ni baptisma poe thainae kâ a tawn e hah kalvan hoi e maw, tami koehoi e maw, dei awh haw, telah a pacei.
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
Ahnimouh ni buet touh hoi buet touh a kâpan awh teh, bangtelamaw ti han. Kalvan hoi e tetpawiteh, hat boipawiteh bangkongmaw Jawhan na yuem awh hoeh telah a dei han. Tami koehoi e doeh telah tet pawiteh,
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
hivah kaawm e taminaw pueng ni Jawhan teh profet roeroe doeh telah a yuem awh dawkvah, ahnimouh ni maimanaw teh talung hoi na dêi awh han, telah ati awh.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
Hatdawkvah ahnimanaw ni, nâ hoi e maw tie ka panuek awh hoeh, telah a dei awh.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Hahoi Jisuh ni, hat pawiteh kai ni hai bangpatetlae kâtawnnae hoi maw hete hno heh ka sak tie hah ka dei van mahoeh, telah atipouh.
9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
Hatnavah Jisuh ni taminaw koe bangnuenae lawk a dei pouh. Tami buet touh ni misur takha buet touh a tawn. Takhakatawkkungnaw koe a hlai sak teh, kahlong lah atueng moikasawlah a cei.
10 И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
Misur paw khi tue a pha toteh, a hlai sak e naw koehoi misurpaw la hanelah, takhakatawkkungnaw koe a san buet touh a patoun. Hatei takhakatawkkungnaw ni a san hah a hem awh teh, kuthrawng lah a pâban awh.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
Hahoi alouke a san buet touh bout a patoun navah, a hem awh teh, yeiraipo sak awh teh, kuthrawng lah bout a pâban awh.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
Alouke a san hah bout a patoun navah, ka patawpoung lah a hem awh teh a pâlei awh.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
Hatnavah takha katawnkung ni, bangtelamaw ka sak han. Ka pahren poung e ka capa ka patoun han, ahni teh a bari awh han doeh, telah a ti.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
Hatei, takhakatawkkungnaw niyah, a capa a hmu navah ahni teh râw ka coe hane nahoehmaw, tho awh, thet awh sei. Hat pawiteh doeh ahnie râw hah maimouh ni coe awh ti ati awh.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
Hatdawkvah takha katawnkung e capa hah a man awh, takha alawilah a pâlei awh teh a thei awh. Hottelah pawiteh, takha katawnkung ni bangtelamaw ati han.
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
Takhakatawnkung hah koung thet vaiteh, hote takha hah alouke takhakatawkkungnaw koe a poe han telah atipouh. Hote hah taminaw ni a thai navah, hottelah awm hanh naseh, ati awh.
17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
Jisuh ni ahnimanaw a khet teh, im kasakkung ni, a pahnawt e talung hah a takinlung lah bout ao tie Cakathoung dawk kaawm e lawk hah bangmaw a dei ngai, telah a pacei awh.
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
Hote talung dawk ka bawt e pueng teh rekrek a kâbawng vaiteh hote talung ni a bosin e pueng teh vitpatit lah ao han, telah atipouh.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
Hahoi teh vaihma bawinaw, cakathutkungnaw ni hote bangnuenae teh maimouh doeh na dei ngai nah tie a panue awh toteh, Jisuh man nahanelah kho a pouk awh. Hatei kamkhueng e tamihupui hah a taki awh.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
Hatnavah Farasinaw ni Jisuh e lawk man pouh hanelah a tawng teh kho kaukkung kâtawnnae katawnnaw e kut dawk poe thai nahanelah, tamikalan lah kâsak e katuetnaw a patoun awh.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
Hahoi, Jisuh hanlah, saya, atangcalah na cangkhai teh na dei tie ka panue awh. Hahoi apie minhmai hai na khen hoeh, hatei Cathut e lamthung lawkkatang hah na cangkhai toe.
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
Hatdawkvah na dei pouh haw, Sizar koe tamuk poe e hah kaimae phung hoi a kâtaran ou, kâtaran hoeh ou telah a pacei awh.
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
Jisuh ni ahnimae huenghaionae hah a panue dawkvah nangmouh ni bangkongmaw kai na tanouk awh.
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
Phoisa phek touh na patue haw, apie mei hoi min maw ka kamnuek telah a pacei navah, ahnimouh ni Rom siangpahrang e mei hoi min doeh atipouh awh.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
Jisuh ni Rom siangpahrang e hno teh Rom siangpahrang poe awh. Cathut e hno teh Cathut poe awh, telah atipouh.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
Hottelah ahnimouh ni taminaw e hma lah a lawk yon a hmu thai awh hoeh dawkvah, kângairu lahoi lawkkamuem lah ao awh.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
Duenae koehoi boutthawnae awm hoeh ka tet e Sadusinaw ni Jisuh koe a tho awh teh,
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
Bawipa, tami buetbuet touh niyah ca tawn laipalah, a yu dout takhai pawiteh, a tami a thup hoeh nahanelah, a nawngha ni let awmkhai seh titeh Mosi ni a thut.
29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
A hmaunawngha sari touh ao awh. A camin ni hmaloe a yu lah a la teh, Ca sak laipalah a due takhai.
30 И вторият и третият я взеха;
A nawngha ni patuen a okhai teh ca sak laipalah bout a due takhai.
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
Hottelah, buet touh hnukkhu buet touh a due takhai awh teh, hmaunawngha sari touh ni ca sak awh laipalah, hote napui hah be a due takhai awh.
32 А после умря и жената.
A hnukteng vah hote napui hai a due van.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
Hatdawkvah, boutthawnae tue a pha toteh, hote napui hah apie yu lah maw ao han. Hmaunawngha sari touh ni hote napui hah a yu lah a okhai awh toe telah a ti.
34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn )
Jisuh ni a dei e teh, atu tueng e taminaw teh a kâpaluen awh, a kâha awh. (aiōn )
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn )
Hatei, a yungyoe e pang hane hoi duenae koehoi bout thawnae dawk kamcu e taminaw teh kâpaluen awh hoeh, kâhâ awh hoeh toe. (aiōn )
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
Ahnimouh teh kalvantaminaw patetlah ao awh teh dout thai awh hoeh toe. Ahnimouh teh duenae koehoi bout thaw lah ao toung dawkvah Cathut e ca lah ao awh.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
Hothloilah Mosi ni kadout tangcoung e taminaw hringnae dawk bout a thaw awh tie kacaicalah a dei. Hmai ka kang e buruk kong a dei nah Bawipa teh Abraham Cathut, Isak Cathut, Jakop Cathut lah ao a ti.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
Cathut teh kadoutnaw e Cathut na hoeh. Kahringnaw e Cathut doeh. Hote taminaw pueng ni Cathut dawk kahring awh telah atipouh.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
Cakathutkungnaw tami tangawn ni, Bawipa, nange na dei e lawk teh atang doeh telah a ti.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
Hahoi ahni teh lawk bout pacei ngam awh hoeh.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
Jisuh ni a thaw teh, bangtelamaw Messiah teh Devit capa lah ao han, telah na ti awh.
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
Bangkongtetpawiteh Devit roeroe ni Cathut ni ka Bawipa teh, Na tarannaw hah na khok toungnae lah ka ta hoehroukrak kaie aranglah tahung telah,
43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
ka Bawipa ni Sam cauk dawkvah ati na nahoehmaw.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
Hottelah Devit ni Khrih hah Bawipa telah kaw pawiteh bangtelamaw Khrih teh ahnie a capa lah ao thai han, telah a pacei awh.
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
Rangpui ni a thai navah Bawipa ni a hnukkâbangnaw koe bout a dei pouh e teh,
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
Cakathutkungnaw heh roun awh. Ahnimouh teh angkidung kho hoi kâhlai hane a ngai awh. Hnopai yonae hmuen koe tami pueng ni bari e hah a ngai awh. Sinakok dawk tahungnae a rasangnae hah a lungpataw awh teh, pawitonae koevah bari kaawm e hmuen kahawi a ngai awh.
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Lahmainunaw e im hah a lawp awh teh, a yon kamnuek vaih titeh, kasawpoung lah a ratoum awh. Ahnimouh teh hoe kalen e yonphukhangnae a kâhmo awh han atipouh.