Лука 2
1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
På denne tiden hadde den romerske keiseren ved navn Augustus gitt befaling om at alle innbyggerne i Romerriket skulle registreres i manntallet for å betale skatt.
2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
Det var den første skatteregistreringen, og den ble gjort da Kvirinius var landshøvding i Syria.
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
Hver og en måtte reise til hjembyen sin for å registrere seg der.
4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
Etter som Josef tilhørte slekten til kong David, måtte han reise fra byen Nasaret i Galilea til Betlehem i Judea, som var kong Davids by.
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
Han tok med seg Maria, som han var trolovet med, og som nå ventet barn.
6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
Mens de var i Betlehem, kom tiden da hun skulle føde,
7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
og hun fødte sitt første barn, en gutt. Hun svøpte han i myke remser av tøy og la ham i krybben som var beregnet på dyrene, for det var det ikke plass for dem inne i vertshuset.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
Samme natten var noen gjetere ute og voktet sauene sine på beitemarkene utenfor byen.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
Da sto det plutselig en engel fra Herren Gud foran dem, og Herrens herlighet lyste omkring dem. De ble fryktelig redde,
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
men engelen beroliget alle og sa:”Vær ikke redde! Jeg kommer til dere med en stor glede som gjelder hele folket, og som skal gjøre alle glade!
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
I natt er han som skal frelse dere, blitt født i Betlehem. Han er Messias, den lovede kongen, Herren.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
Dere skal kjenne ham igjen på det at han er svøpt i remser av tøy og ligger i en krybbe.”
13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
Plutselig var engelen omgitt av et mektig kor av engler fra himmelen som hyllet Herren Gud og sang:
14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
”Ære til Gud i himmelen, og fred på jorden til dem som gjør Gud glad.”
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
Da englene hadde dratt tilbake til himmelen, sa gjeterne til hverandre:”Kom! Vi må gå til Betlehem og se det fantastiske som har skjedd, og som Herren har latt oss få vite om!”
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
Så sprang de inn til byen, og fant Maria og Josef og det nyfødte barnet som lå i krybben.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
Da de hadde sett barnet, fortalte de til alle det engelen hadde sagt om den nyfødte.
18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
Alle som hørte dette, undret seg over fortellingen til gjeterne.
19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
Maria la hvert ord på sitt minne og tenkte ofte på det.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
Gjeterne dro tilbake til beitemarkene og hyllet og æret Gud for alt det de hadde fått se og høre. Fra begynnelse til slutt var det nøyaktig som engelen hadde fortalt.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
Åtte dager seinere, da gutten skulle bli omskåret, fikk han navnet Jesus. Det var dette navnet engelen hadde gitt ham før moren var blitt gravid.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
Da tiden kom for at foreldrene i tråd med Moseloven, skulle foreta det vanlige renselsesoffer, tok de Jesus med til templet i Jerusalem for å bære ham fram for Herren Gud.
23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
Herren har jo sagt i sin lov at dersom kvinnens første barn er en gutt, da skal han tilhøre Herren.
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета.
Samtidig bar foreldrene fram offeret, som i tråd med loven skulle være et par turtelduer eller to unge duer.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
På denne tiden bodde det en mann som het Simeon, i Jerusalem, en god mann som levde etter Guds vilje og var fylt av Guds Hellige Ånd. Med iver ventet han på at Israels redningsmann skulle komme.
26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
Guds Hellige Ånd hadde gjort det klart for ham at han ikke skulle dø før han hadde sett Messias, den kongen som Herren Gud hadde lovet å sende.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
Akkurat denne dagen hadde Guds Ånd minnet Simeon om å gå til templet. Da Maria og Josef kom for å bære fram Jesus for Herren Gud på den måten som loven forlangte,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
var Simeon allerede på plass. Han tok barnet i armene sine, takket Gud og sa:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
”Herre, nå kan jeg dø i fred, slik som du har lovet!
30 защото видяха очите ми спасението,
For nå har jeg med egne øyne sett ham som du har bestemt til frelse for verden.
31 което си приготвил пред всички люде;
32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
Han er det lys som skal gjøre deg synlig for alle folk og gi ære til folket ditt Israel.”
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
Josef og Maria var grepet av det han sa om Jesus.
34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
Simeon ba Gud om å gi familien alt godt og sa til Maria:”Mange i Israel kommer til å støte bort dette barnet, og det vil bli deres ulykke. Men for mange skal han bli til stor glede. Han skal være et tegn som folket strides om.
35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
Ja, også du skal få lide, du skal kjenne det som om noen har stukket deg i hjertet. Men alt dette vil avsløre det som virkelig skjuler seg i det indre hos menneskene.”
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
En gammel kvinne, som het Hanna og som Gud hadde gitt evner til å holde fram budskap fra ham, var også i templet. Hun var datter til Fanuel fra Asjers stamme. Hun hadde vært gift i sju år da hun var ung, men hennes mann døde, og nå var hun 84 år. Hun dro aldri fra templet, men var der dag og natt og tjente Gud ved bønn og faste.
37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
Nettopp da Simeon snakket med Maria og Josef, kom Hanna dit og begynte å takke og hylle Gud. Hun fortalte om Jesus for alle som ventet på at Jerusalem skulle bli satt fri.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
Da foreldrene hadde gjort alt det som Herren Gud krever i loven, vendte de tilbake til hjembyen sin Nasaret i Galilea.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
Der vokste den lille gutten opp og ble sterk. Han var uvanlig klok for sin alder, og Gud var med ham.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
Foreldrene til Jesus brukte hvert år å reise til Jerusalem for å delta i påskehøytiden.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
Da Jesus var tolv år, dro de dit som vanlig.
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
Etter at festen var over og de skulle reise hjem, stoppet Jesus alene i Jerusalem, uten at foreldrene visste om det.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
Foreldrerne gikk en hel dag uten å savne ham, for de trodde at han var sammen med sine venner i reisefølget. Fram mot kvelden begynte de å spørre etter ham blant slektninger og venner.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
Da de ikke kunne finne ham noe sted, vendte de tilbake til Jerusalem for å lete etter ham der.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
Etter å ha lett i tre dager, fant de ham til slutt i templet der han satt mitt blant de religiøse lærerne og diskuterte vanskelige spørsmål. Alle som hørte måten han ordla seg på, undret seg over hans intelligens og kloke svar.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
Foreldrene hans visste ikke hva de skulle tro, og Maria sa:”Men Jesus, hvordan kunne du gjøre dette mot oss? Din far og jeg har vært så redde, og vi har lett etter deg over alt!”
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
”Hvorfor har dere lett etter meg?” svarte han.”Visste dere ikke at jeg måtte være i min Fars hus, i templet?”
50 А те не разбраха думата, която им рече.
Men de forsto ikke hva han mente.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
Senere fulgte han med hjem til Nasaret og var lydig mot foreldrene. Moren hans tenkte ofte på det som hadde skjedd.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
Jesus ble eldre og klokere for hver dag og var elsket av både Gud og mennesker.
