Лука 2
1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
And it came to pass in those days, that there went out a decree from Caesar Augustus that all the world should be taxed.
2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
(And this taxing was first made when Cyrenius was governor of Syria.)
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
And all went to be taxed, every one into his own city.
4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
And Joseph also went up from Galilee, out of the city of Nazareth, into Judaea, to the city of David, which is called Bethlehem; (because he was of the house and lineage of David: )
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
To be taxed with Mary his espoused wife, being great with child.
6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
And so it was, that, while they were there, the days were accomplished that she should be delivered.
7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
And she brought forth her firstborn son, and wrapped him in swaddling clothes, and laid him in a manger; because there was no room for them in the inn.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
And there were in the same country shepherds abiding in the field, keeping watch over their flock by night.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
And, see, the angel of the Lord came on them, and the glory of the Lord shone round about them: and they were sore afraid.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
And the angel said to them, Fear not: for, behold, I bring you good tidings of great joy, which shall be to all people.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
For to you is born this day in the city of David a Savior, which is Christ the Lord.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
And this shall be a sign to you; You shall find the babe wrapped in swaddling clothes, lying in a manger.
13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
And suddenly there was with the angel a multitude of the heavenly host praising God, and saying,
14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Glory to God in the highest, and on earth peace, good will toward men.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
And it came to pass, as the angels were gone away from them into heaven, the shepherds said one to another, Let us now go even to Bethlehem, and see this thing which is come to pass, which the Lord has made known to us.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
And they came with haste, and found Mary, and Joseph, and the babe lying in a manger.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
And when they had seen it, they made known abroad the saying which was told them concerning this child.
18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
And all they that heard it wondered at those things which were told them by the shepherds.
19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
But Mary kept all these things, and pondered them in her heart.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
And the shepherds returned, glorifying and praising God for all the things that they had heard and seen, as it was told to them.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
And when eight days were accomplished for the circumcising of the child, his name was called JESUS, which was so named of the angel before he was conceived in the womb.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
And when the days of her purification according to the law of Moses were accomplished, they brought him to Jerusalem, to present him to the Lord;
23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
(As it is written in the law of the LORD, Every male that opens the womb shall be called holy to the Lord; )
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета.
And to offer a sacrifice according to that which is said in the law of the Lord, A pair of turtledoves, or two young pigeons.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
And, behold, there was a man in Jerusalem, whose name was Simeon; and the same man was just and devout, waiting for the consolation of Israel: and the Holy Ghost was on him.
26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
And it was revealed to him by the Holy Ghost, that he should not see death, before he had seen the Lord’s Christ.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
And he came by the Spirit into the temple: and when the parents brought in the child Jesus, to do for him after the custom of the law,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
Then took he him up in his arms, and blessed God, and said,
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
Lord, now let you your servant depart in peace, according to your word:
30 защото видяха очите ми спасението,
For my eyes have seen your salvation,
31 което си приготвил пред всички люде;
Which you have prepared before the face of all people;
32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
A light to lighten the Gentiles, and the glory of your people Israel.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
And Joseph and his mother marveled at those things which were spoken of him.
34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
And Simeon blessed them, and said to Mary his mother, Behold, this child is set for the fall and rising again of many in Israel; and for a sign which shall be spoken against;
35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
(Yes, a sword shall pierce through your own soul also, ) that the thoughts of many hearts may be revealed.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
And there was one Anna, a prophetess, the daughter of Phanuel, of the tribe of Aser: she was of a great age, and had lived with an husband seven years from her virginity;
37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
And she was a widow of about fourscore and four years, which departed not from the temple, but served God with fastings and prayers night and day.
38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
And she coming in that instant gave thanks likewise to the Lord, and spoke of him to all them that looked for redemption in Jerusalem.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
And when they had performed all things according to the law of the Lord, they returned into Galilee, to their own city Nazareth.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
And the child grew, and waxed strong in spirit, filled with wisdom: and the grace of God was on him.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
Now his parents went to Jerusalem every year at the feast of the passover.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
And when he was twelve years old, they went up to Jerusalem after the custom of the feast.
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
And when they had fulfilled the days, as they returned, the child Jesus tarried behind in Jerusalem; and Joseph and his mother knew not of it.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
But they, supposing him to have been in the company, went a day’s journey; and they sought him among their kinsfolk and acquaintance.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
And when they found him not, they turned back again to Jerusalem, seeking him.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
And it came to pass, that after three days they found him in the temple, sitting in the middle of the doctors, both hearing them, and asking them questions.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
And all that heard him were astonished at his understanding and answers.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
And when they saw him, they were amazed: and his mother said to him, Son, why have you thus dealt with us? behold, your father and I have sought you sorrowing.
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
And he said to them, How is it that you sought me? knew you not that I must be about my Father’s business?
50 А те не разбраха думата, която им рече.
And they understood not the saying which he spoke to them.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
And he went down with them, and came to Nazareth, and was subject to them: but his mother kept all these sayings in her heart.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
And Jesus increased in wisdom and stature, and in favor with God and man.
