Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
And he entered and was passing through Jericho.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
And lo! a man named Zacchaeus; and he was a chief publican, and he was rich.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
And he sought to see Jesus, what sort of man he was; and he could not on account of the multitude; because he was small of stature.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
And he ran on before, and climbed up a sycamore-tree to see him; for he was to pass that way.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
And when Jesus came to the place, he looked up, and said to him, Zacchaeas, make haste and come down; for today I must abide at thy house.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
And he made haste and came down, and received him joyfully.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
And when they saw it, they all murmured, saying, He hath gone in to be the guest of a sinner.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
And Zacchaeus stood up, and said to the Lord, Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor; and if I have taken anything from any one by false representation, I restore him four-fold.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
And Jesus said to him, This day hath salvation come to this house, inasmuch as he also is a son of Abraham;
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
for the Son of man came to seek and to save that which was lost.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
And while they were hearing these things, he proceeded and spoke a parable, because he was near to Jerusalem, and they thought that the kingdom of God would immediately appear.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
He said therefore, A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom, and to return.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
And he called his ten servants, and gave them ten pounds, and said to them, Trade with these, till I come.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
But his citizens hated him, and sent an embassy after him, saying, We will not have this man to reign over us.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
And it came to pass, when he had returned, having received the kingdom, that he commanded these servants to whom he had given the money to be called to him, that he might know what each had gained by trading.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
And the first came, saying, Lord, thy pound hath gained ten pounds.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
And he said to him, Well done, good servant! because thou hast been faithful in a very little, have authority over ten cities.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
And the second came, saying, Lord, thy pound hath gained five pounds.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
And he said also to this servant, And be thou over five cities.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
And another came, saying, Lord, behold thy pound, which I have kept laid up in a napkin.
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
For I feared thee, because thou art a harsh man; thou takest up what thou didst not lay down, and reapest what thou didst not sow.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
He saith to him, Out of thy mouth will I judge thee, wicked servant! thou knewest that I was a harsh man, taking up what I laid not down, and reaping what I did not sow;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
why then didst thou not put my money into a bank? Then I at my coming might have received it back with interest.
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
And he said to them that stood by, Take from him the pound, and give it to him that hath the ten pounds.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
(And they said to him, He hath ten pounds, Lord.)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
I say to you, that to every one who hath, will be given; but from him that hath not, even what he hath will be taken away.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
But as for those enemies of mine, who would not that I should reign over them, bring them here, and slay them before me.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
And when he had thus spoken, he went forward, going up to Jerusalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
And it came to pass, as he drew near to Bethphage and Bethany, at the mount called the Mount of Olives, he sent two of his disciples,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
saying, Go to the village over against us; on entering which ye will find a colt tied, whereon no man ever sat; and loose, and bring it.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
And if any one ask you, Why are ye loosing it? ye shall say thus, The Lord hath need of it.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
And they who were sent went and found just as he told them.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
And as they were loosing the colt, its owners said to them, Why are ye loosing the colt?
34 А те казаха: На Господа трябва.
And they said, The Lord hath need of it.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
And they brought it to Jesus; and having thrown their garments on the colt, they set Jesus thereon.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
And as he went on, they spread their garments in the road.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
And as he was drawing near, just at the descent of the Mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the miracles which they had seen;
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
saying, Blessed be the King in the name of the Lord! Peace in heaven, and glory in the highest heavens!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
And some of the Pharisees from among the multitude said to him, Teacher, rebuke thy disciples.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
And he answering said, I tell you, that if these are silent, the stones will cry out.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
And when he came near, as he beheld the city, he wept over it,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
saying, If thou hadst known, even thou, and that in this thy day, the things that concern thy peace! but now they are hidden from thine eyes.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
For the days will come upon thee, when thine enemies will cast up a mound about thee, and compass thee round, and shut thee in on every side,
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
and will level thee with the ground, and thy children within thee; and they will not leave in thee one stone upon another; because thou knewest not the time of thy visitation.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
And entering the temple, he began to cast out those who sold,
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
saying to them, It is written, “And my house shall be a house of prayer; but ye have made it a den of robbers.”
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
And he was teaching daily in the temple; but the chief priests, and the scribes, and the leading men of the people sought to destroy him.
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
And they could not find an opportunity of doing any thing; for all the people hung upon him, listening.
