Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
And Jesus entered and passed through Jericho.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
And, behold, there was a man named Zacchaeus, which was the chief among the publicans, and he was rich.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
And he sought to see Jesus who he was; and could not for the press, because he was little of stature.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
And he ran before, and climbed up into a sycomore tree to see him: for he was to pass that way.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
And when Jesus came to the place, he looked up, and saw him, and said unto him, Zacchaeus, make haste, and come down; in order to day I must abide at your house.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
And he made haste, and came down, and received him joyfully.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
And when they saw it, they all murmured, saying, That he was gone to be guest with a man that is a sinner.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
And Zacchaeus stood, and said unto the Lord: Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor; and if I have taken any thing from any man by false accusation, I restore him fourfold.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
And Jesus said unto him, This day is salvation come to this house, forasmuch as he also is a son of Abraham.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
For the Son of man has come to seek and to save that which was lost.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
And as they heard these things, he added and spoke a parable, because he was nigh to Jerusalem, and because they thought that the kingdom of God should immediately appear.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
He said therefore, A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom, and to return.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
And he called his ten servants, and delivered them ten pounds, and said unto them, Occupy till I come.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
But his citizens hated him, and sent a message after him, saying, We will not have this man to reign over us.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
And it came to pass, that when he was returned, having received the kingdom, then he commanded these servants to be called unto him, to whom he had given the money, that he might know how much every man had gained by trading.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Then came the first, saying, Lord, your pound has gained ten pounds.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
And he said unto him, Well, you good servant: because you have been faithful in a very little, have you authority over ten cities.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
And the second came, saying, Lord, your pound has gained five pounds.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
And he said likewise to him, Be you also over five cities.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
And another came, saying, Lord, behold, here is your pound, which I have kept laid up in a cloth:
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
For I feared you, because you are an austere man: you take up that you layed not down, and reap that you did not sow.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
And he says unto him, Out of your own mouth will I judge you, you wicked servant. You knew that I was an austere man, taking up that I laid not down, and reaping that I did not sow:
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
Wherefore then gave not you my money into the bank, that at my coming I might have required mine own with interest?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
And he said unto them that stood by, Take from him the pound, and give it to him that has ten pounds.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
(And they said unto him, Lord, he has ten pounds.)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For I say unto you, That unto every one which has shall be given; and from him that has not, even that he has shall be taken away from him.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
But those mine enemies, which would not that I should reign over them, bring here, and slay them before me.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
And when he had thus spoken, he went before, ascending up to Jerusalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
And it came to pass, when he was come nigh to Bethphage and Bethany, at the mount called the mount of Olives, he sent two of his disciples,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
Saying, Go all of you into the village opposite to you; in the which at your entering all of you shall find a colt tied, whereon yet never man sat: loose him, and bring him here.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
And if any man ask you, Why do all of you loose him? thus shall all of you say unto him, Because the Lord has need of him.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
And they that were sent went their way, and found even as he had said unto them.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
And as they were loosing the colt, the owners thereof said unto them, Why loose all of you the colt?
34 А те казаха: На Господа трябва.
And they said, The Lord has need of him.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
And they brought him to Jesus: and they cast their garments upon the colt, and they set Jesus thereon.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
And as he went, they spread their clothes in the way.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
And when he was come nigh, even now at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen;
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
Saying, Blessed be the King that comes in the name of the Lord: peace in heaven, and glory in the highest.
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
And some of the Pharisees from among the multitude said unto him, Master, rebuke your disciples.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
And he answered and said unto them, I tell you that, if these should hold their peace, the stones would immediately cry out.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
And when he was come near, he beheld the city, and wept over it,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
Saying, If you had known, even you, at least in this your day, the things which belong unto your peace! but now they are hid from your eyes.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
For the days shall come upon you, that your enemies shall cast a trench about you, and compass you round, and keep you in on every side,
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
And shall lay you even with the ground, and your children within you; and they shall not leave in you one stone upon another; because you knew not the time of your visitation.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
And he went into the temple, and began to cast out them that sold therein, and them that bought;
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
Saying unto them, It is written, My house is the house of prayer: but all of you have made it a den of thieves.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
And he taught daily in the temple. But the chief priests and the scribes and the chief of the people sought to destroy him,
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
And could not find what they might do: for all the people were very attentive to hear him.
