Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
Yesu ari si zu ni Yeriko.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
U ndji ri he ni ki ni nde Zakka. Ana ndji u kpa haraji nda he wo.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
A wa nkon wa ani to ka nha hi Yesu amma nda mha njima wokran don gbugbu ndji ba u don aku nkpurju.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
A tsutsu guchi ni ndji ba hi ko shishi nda ka hon kunkro (Sycamore - durumi) nda ka don towu; don Yesu a tie whiwhre u zu nkon kima.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
Da Yesu ye ni bubu'a, a nzuya shu nda hla wu, “Zakka, grji ue gbagbla, don luwa gbigbi me son koh me.”
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
U wa grji nitsu me nda ye kpa ni ngyiri.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
Da ko nha a toh, baka na son na wawu mbawu, nda tre, “A ye hi ziri ni koh ndji u lahtre.”
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Zakka kri nda hla ni Bachi, “Toh mba Bachi, nh'ma ha u kpie me he wu'a me nno bi ya, mba u mita mla ndrjo kpieri, me nno nkpu nza rjula.”
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Yesu hla niwu, “Luwa cheto aye ni koh yi don wawu me ahi Vren Ibrahim.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
E, Ivren Ndji a ye wah nda kpa bi wa ba kado'a chuwo.”
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
Da ba wo tre ba, a trenda hla misali ri ni bawu, ka ahe whiwhre ni Wurushelima, u ba ban koh mulki Irji tiewhre u ye.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
A tre towa, “Indji ri wa ani to tie a hi ni gburi gbugbanmu nda hi kpa chu nda kma ye.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
A yo mri koh ma wlon nda nno ba pa wlon, nda hla bawu, 'Hi kasran niwu gbien kma yemu.'
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
Amma indji ma ba kranwu nda nton ndji mba bari hu gonma nda hla, 'Kie na kpanyime ndi ndu ndi yi ndu chu mbu na.'
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
Ba he wa aka kpa chu nda kma ye, a ndu ba yo gran ma ba wa anno ba inklen nda to riba wa ba tie.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
U mumla a ye niwu nda tre, 'Bachi mu, pa me'a wa une'a a nji pa wlon ye nha.'
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
Ichu'a hla wu, u toh tie, u gran ndindi, Ni wa u toh tie ni kpie tsitsa ma, u he ni igbu zan wlon wa wu nji mba.'
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
U ha ye nda tre, pa me Bachi, a nji pa ton bari ye.'
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
Ichu'a hla wu, 'U kpa gbu ton wa wu nji'a.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
Iri ye nda tre, Bachi, ngye pa me'a yi, mi ka ri mlazi ni mi kpi,
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
don mi klu sissri me, don u ndji u nno ya. U ban ni bubu wa una zi'a na.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
U chu'a hla wu, 'Ni tre u nyu me ba me han tre'a nitu me, wu meme gran. Wu toh ndi mi ndji wa mi wa bran, ni ban ikpi wa mi na kazi'a na, u me hi vu ikpie'a mi na chuna.
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
Don ngye una yo nklen ni banki toh mi na kma ye mika kpa nha ni a hon tuma (riba) na?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
Ichu'a hla bawu wa ba kri wu'a, 'kpa pa wa ahe ni wu'a, ndi ka nno u pa wlon'a.'
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
Ba hla wu, Bachi, a he ni pa wlon.'
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Mi hla yiwu, indji wa a he wu'a, ba nno tia, amma uwa a hama wu'a, ba kpa mbru wa ahe niwu.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Amma biyi, bi yo shishi nime, bi wa bana nyime ndu me chu mba na, nji ba ye wayi ndi wu ba ni shishi mu.'”
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
Da a hla tre bi yi, a vu gon ma hi Wurushelima
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
Ba he me wa a ye whiwhre ni Baitfaji mba Baitanya, nitu ngblu wa ba yo ndi Zaitun, wa ka ton mri koh ma harhi,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
ndi, “Hi nimi vi gbu wa ahe ni ko shishi mbi'a. Bita ta ri, bi toh vren nakpron wa bana honwu to na. Siwu ndi njiwu yemu.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
Indrjo nita mye yi, 'Bi siwu ni ngye?' Bika hla, Bachi mba ni son.'”
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
Biwa ba ton ba, bahi nda kato vren na pron'a towa Yesu a hla bawu'a.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
Baka ki si vren nagro, kikima baka mye ba, “Bi si vren nakpron ni ngye?”
34 А те казаха: На Господа трябва.
U ba tre, “Bachi ni son.”
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
Ba nji ye ni Yesu, nda lba ba kpi mba ni tu vren nakpron nda ban Yesu sa tuma.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
Da si zren, baka lba ikpi bi sru kpa mba ni tu nkon.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
A tie whiwhre ni blaba ngblu Zaitun, u gbuj'bu mri koh ma baka ku'u ngyiri nda ni gbre Irji san ni ngyiri kpukpo me nitu wa ba toh ikpie wa atie'a wa nno ba sissri,
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
nda tre, “Lulu a hi'u chu wa asi ye nimi nde TieTie! Salama ni shulu daraja wa a zan dauka!”
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
Farisawa bari nimi jbu hla wu, “Ticha yra nha ba”
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
Yesu a sa bawu, Mi hla yiwu njanjimu, biyi bata ki ngbangbi, tita ba yra gro.”
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Wa Yesu tie whiwhre ni gbu'a, ayi nitu ma,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
nda tre, Bina toh wiyi, ko bina toh ikpi wa ba nji salama ye yiwu! Amma zizan ba riba ni shishi mbi.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
Ivi ni ye niwu wa bi kamba niwu ba me gle kagon me, nda mau krju tie.
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
Ba tsenu hlega meme ni mri me. Ba don tita ri nitu ri na, don una toh inton wa Irji sison zo nda kpa'u chuwo.”
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
Yesu a ri ni tra Irji nda tsihi ka zu bi le
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
nda hla bawu, “Ba nha zi, Ikoh yi ani koh u aduwa amma u bi ka tie iwru bi y'bi.”
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
Yesu ahe nda zi tsun ni tra Irji cacuwu, Amma, Firist bi ninkon ba ni nha ni bi ninkon u nda ba, ba wa nkon u wu-u,
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
amma bana toh nkon na, don indji ba siya wowu.
