Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
Yesu wukamba minlonguki miandi nongo yayi mu diambu di kuba sudikisa ti bafueti sambilanga mu zithangu zioso mu kambu vonga.
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
—Kuba zuzi dimosi diba mu divula dimosi, zuzi beni kaba monanga Nzambi tsisi ko ayi kaba kinzikanga ko kadi mutu wumosi.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
Mu divula beni muba diaka difuola dimosi. Difuola beni diba kuizanga kuidi niandi ayi diba kunkambanga: “Bika wundungisa va ntuala mbeni ama”.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
Thangu yiwombo zuzi beni kasia zola ko. Vayi niandi wukamba mu ntimꞌandi ti: “ka diambu ko ndimonanga Nzambi tsisi ayi ndikinzikanga batu ko,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
vayi difuola diandi dilembu thatisa buna ndieka kunnungisa muingi kabika buela kuiza ku thatisanga.”
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
Buna Pfumu wela tuba diaka: —Lunwa bumboti mambu matuba zuzi diodi di mbimbi.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Buna lumbanza ti Nzambi kalendi nungisa ko batu bandi bobo kasobula ayi bobo baku nsambilanga builu ayi muini? Beno lumbanzila ti niandi wela zingila mu kuba sadisa e?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
Bukiedika ndikulukamba, mu nsualu kela kuba nungisa. Vayi muana mutubu kela kuiza, buna wela kuiza bata kuandi batu badi minu va ntoto e?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
Wubuela tuba diaka nongo yayi mu diambu di batu bobobakukimonanga ti badi batu basonga vayi banlenzanga bankaka.
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
—Babakala buadi bayenda ku nzo Nzambi mu diambu di sambila. Mfalisi wumosi ayi mfutisi wu ziphaku wumosi.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Mfalisi wutelama va lutengo ayi wusambila lusambulu lualu: “A Nzambi, ndikuvutudila matondo bu khambulu dedakana bangabatu bankaka, bobo banzionanga bima bingana, bobo bakambulu basonga, bobo bavanganga kitsuza voti bobo badi kuandi banga mfutisi wu ziphaku wowo.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
Minu mu kadika sabala bilumbu biodi ndieta kukifuisila nzala mu diambu di lusambulu ayi ndieta vana kuku ki kumi mu bima bioso biobi bidi yama.”
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
Mfutisi wu ziphaku thama kayenda telimina ayi kasia zolavumbula meso mandi ku diyilu ko. Vayi thulu andi yawu kaba bundanga bu katuba: “A Nzambi, bika wumbona kiadi bila ndidi nkua masumu!”
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Bukiedika ndikulukamba, mfutisi wu ziphaku wowo sumbu kavutuka ku nzo andi, wumonika wusonga va meso ma Nzambi vayi bika mutu wowo wunkaka bila woso wukukikululanga wela nanguku ayi woso wukukinangikanga wela kululu.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
Bannatisa bana bafioti muingi kaba simba vayi minlonguki bu mimonabobo mitubidila batu bobo babanata.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Yesu wuba tumisa ayi wuba kamba: —Bika bana bafioti biza kuidi minu ayi kadi kuba kandika bila kipfumu ki Nzambi kivuiwulu kuidi batu badi banga bobo.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Bukiedika ndikulukamba ti woso wunkambu tambula Kipfumu ki Nzambi banga muana wu fioti kalendi mu kota ko.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
Buna pfumu yimosi yinyuvula: —A nlongi wumboti, diambu mbi mvanga muingi ndibaka luzingu lukalumani e? (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
Buna Yesu wumvutudila: —Bila mbi wukuthedila wumboti? Kuisi ko mutu wumboti botula kaka, Nzambi.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Keti zebi zithumunu: Kadi vanga kitsuza, kadi vonda, kadi yiba, kadi telama kimbangi ki luvunu, kinzika siaku ayi ngudi aku.
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
Buna niandi wuvutula: —Ndinkebanga mambu moso momo tona bumuana buama.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
Yesu bu kawa bobo, buna wunkamba: —Diambu dimosi dinkamba kuidi ngeyo: Yenda sumbisa bima bioso biobi bidi yaku ayi kabudila minsukami bioso wumbaka buna wela bakakiuka ku diyilu. Buna bosi wiza ayi wundandakana.
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
Bu kawa bobo, kiadi kingolo kimbuila bila kimvuama kiwombo kiba yandi.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Yesu bu kamona ti mutu beni weka kiadi-kiadi buna wutuba: —Didi diambu di phasi kuidi batu badi kimvuama mu kota mu kipfumu ki Nzambi.
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Bila kadi kuandi phasi kuidi kamela mu viokila va divudu di tsoma vayi phasi kuidi nkua kimvuama mu kota mu kipfumu ki Nzambi.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
Buna batu bobo bawa bobo, batuba: —Buna nani wulenda vuka e?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
Yesu wuba vutudila: —Mambu momo batu beti lembakana, Nzambi lenda ku mavanga.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Buna Piela wunyuvula: —Tata, tumana yekula bibioso ayi tulandakana.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
Yesu wuba vutudila: —Bukiedika ndikulukamba, kuisi ko mutu wusia bika mu diambu di Kipfumu ki Nzambi, nzo andi, bambuta bandi bakhomba bandi, nketo andi voti bana bandi,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
Yesu wunata kumi ayi mimvuala miodi ayi wuba kamba: —Tala, tueka kuenda ku Yelusalemi ayi mambu moso masonika mimbikudi mu diambu di Muana Mutu meka sunduka.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
Bila bela kunyekula mu mioko mi bapakanu, bela kunsekinina, bela kumfinga, bela kunlobudila madita;
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
ayi bela kunzuba bikoti, bela kumvonda. Bosi wela fuluka mu lumbu kintatu.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
Minlonguki misia sudika kadi diambu dimosi ko mu mambu moso mana bila tsundu yi mambu momo yiba yisuama kuidi bawu; ayi misia bakula ko mambu mbi Yesu kaba yolukilanga.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
Yesu bu kafikama ayi Yeliko, phofo yimosi yivuanda mu yenda nzila, wuba lombanga zimbongo.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
Bu kawa biyoko bi nkangu wu batu wuba vioka, buna wuyuvula kani mbi biobi.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
Buna bamvutudila ti Yesu muisi Nazaleti wulembu vioki.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
Buna wuyamikina mu ndinga yingolo ti: —Yesu, Muana Davidi, wumboni kiadi!
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Btu bobo baba ku ntuala nkangu bantemina muingi kabika biyoko vayiniandiwuluta buela yamikina: —A muana Davidi, wumboni kiadi!
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
Yesu bu katelama, buna wuvana lutumu ti bannatina niandi. Bu kafikama, Yesu wunyuvula:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
—A diambu mbi tidi ndivangila e? Wumvutudila: —A pfumu, ntidi buela mona.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
Buna Yesu wunkamba: —Mona kuaku bila minu kiaku kibelusidi.
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Vana vawu niandi wumona ayi wunlandakana. Wunkembisa Nzambi. Batu boso bu bamona bobo bakembisa Nzambi.
