Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
Et il leur dit aussi une parabole, pour [montrer] qu’ils devaient toujours prier et ne pas se lasser,
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
disant: Il y avait dans une ville un certain juge qui ne craignait pas Dieu et qui ne respectait pas les hommes;
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
et dans cette ville-là il y avait une veuve, et elle alla vers lui, disant: Venge-moi de mon adversaire.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
Et il ne le voulut pas pour un temps. Mais après cela, il dit en lui-même: Quoique je ne craigne pas Dieu et que je ne respecte pas les hommes,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
néanmoins, parce que cette veuve m’ennuie, je lui ferai justice, de peur que, revenant sans cesse, elle ne me rompe la tête.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
Et le Seigneur dit: Écoutez ce que dit le juge inique.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Et Dieu ne ferait-il point justice à ses élus, qui crient à lui jour et nuit, et il use de patience [avant d’intervenir] pour eux?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
Je vous dis que bientôt il leur fera justice. Mais le fils de l’homme quand il viendra, trouvera-t-il de la foi sur la terre?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
Et il dit aussi cette parabole à quelques-uns qui se confiaient en eux-mêmes comme s’ils étaient justes, et qui tenaient le reste des hommes pour rien:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
Deux hommes montèrent au temple pour prier, l’un pharisien, et l’autre publicain.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Le pharisien, se tenant à l’écart, priait en lui-même en ces termes: Ô Dieu, je te rends grâces de ce que je ne suis pas comme le reste des hommes qui sont ravisseurs, injustes, adultères; ou même comme ce publicain.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
Je jeûne deux fois la semaine, je donne la dîme de tout ce que je possède.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
Et le publicain, se tenant loin, ne voulait même pas lever les yeux vers le ciel, mais se frappait la poitrine, disant: Ô Dieu, sois apaisé envers moi, pécheur!
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Je vous dis que celui-ci descendit en sa maison justifié plutôt que l’autre; car quiconque s’élève, sera abaissé; et celui qui s’abaisse sera élevé.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
Et on lui apporta aussi les petits enfants, afin qu’il les touche; et les disciples, le voyant, reprirent ceux [qui les apportaient].
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Mais Jésus, les ayant appelés, dit: Laissez venir à moi les petits enfants, et ne les en empêchez pas; car à de tels est le royaume de Dieu.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
En vérité, je vous dis: Quiconque ne recevra pas le royaume de Dieu comme un petit enfant, n’y entrera point.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
Et un des chefs [du peuple] l’interrogea, disant: Bon maître, que faut-il que j’aie fait pour hériter de la vie éternelle? (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
Et Jésus lui dit: Pourquoi m’appelles-tu bon? Nul n’est bon, sinon un [seul], Dieu.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Tu sais les commandements: Ne commets point adultère; ne tue point; ne dérobe point; ne dis point de faux témoignage; honore ton père et ta mère.
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
Et il dit: J’ai gardé toutes ces choses dès ma jeunesse.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
Et quand Jésus eut entendu cela, il lui dit: Une chose te manque encore: vends tout ce que tu as, et distribue-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans les cieux; et viens, suis-moi.
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
Et lui, ayant entendu ces choses, devint fort triste; car il était extrêmement riche.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Et Jésus, voyant qu’il était devenu fort triste, dit: Combien difficilement ceux qui ont des biens entreront-ils dans le royaume de Dieu!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Car il est plus facile qu’un chameau entre par un trou d’aiguille, qu’un riche n’entre dans le royaume de Dieu.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
Et ceux qui entendirent cela, dirent: Et qui peut être sauvé?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
Et il dit: Les choses qui sont impossibles aux hommes, sont possibles à Dieu.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Et Pierre dit: Voici, nous avons tout quitté et nous t’avons suivi.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
Et il leur dit: En vérité, je vous dis, qu’il n’y a personne qui ait quitté maison, ou parents, ou frères, ou femme, ou enfants, pour l’amour du royaume de Dieu,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
Et prenant à lui les douze, il leur dit: Voici, nous montons à Jérusalem, et toutes les choses qui sont écrites par les prophètes touchant le fils de l’homme seront accomplies:
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
car il sera livré aux nations; on se moquera de lui, et on l’injuriera, et on crachera contre lui;
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
et après qu’ils l’auront fouetté, ils le mettront à mort; et le troisième jour il ressuscitera.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
Et ils ne comprirent rien de ces choses; et cette parole leur était cachée, et ils ne comprirent pas les choses qui étaient dites.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
Et il arriva, lorsqu’il fut venu dans le voisinage de Jéricho, qu’un aveugle était assis sur le bord du chemin et mendiait.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
Et entendant la foule qui passait, il demanda ce que c’était.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
Et on lui rapporta que Jésus le Nazaréen passait.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
Et il cria, disant: Jésus, Fils de David, aie pitié de moi!
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Et ceux qui allaient devant le reprirent afin qu’il se taise; mais il criait d’autant plus fort: Fils de David! aie pitié de moi.
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
Et Jésus, s’étant arrêté, ordonna qu’on le lui amène; et comme il s’approchait, il l’interrogea, [disant]:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
Que veux-tu que je te fasse? Et il dit: Seigneur, que je recouvre la vue.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
Et Jésus lui dit: Recouvre la vue, ta foi t’a guéri.
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Et à l’instant il recouvra la vue et le suivit, glorifiant Dieu. Et tout le peuple, voyant cela, donna louange à Dieu.
