Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
He also taught them by a parable how they ought always to pray and never to lose heart.
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
"There was a certain town," he said, "a judge who had neither reverence for God, nor respect for man.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
"In that same town there was a widow who came again and again before him, saying, "‘Do for me the justice of my adversary.’
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
"For a while he would not, but afterwards he said to himself, ‘Though I have neither reverence for God nor regard for man,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
"‘yet because this woman annoys me I will give her justice, lest by her continual coming she wear me out.’
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
"Listen" said the Lord, "to what this unjust judge says.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
"And will not God see justice done to his elect who are crying unto him day and night, even if he seems to delay helping them?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
"I tell you that he will quickly see justice done to his elect! Nevertheless, when the Son of man comes, will he find faith upon the earth?"
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
Moreover he spoke this parable to some who trusted in themselves because they were righteous, and looked down upon the rest.
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
"Two men are going up to the temple to pray; the one a Pharisee, the other a tax-gatherer.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
"The Pharisee stood apart and thus began to pray by himself. "‘O God, I thank thee that I am not like the rest of men, extortioners, rogues, adulterers, or even like this tax gatherer;
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
"‘I fast twice a week, I pay tithes of all my possessions.’
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
"But the tax-gatherer, standing far back, would not lift up so much as his eyes to heaven, but kept beating his breast and saying, "‘O God be merciful to me, the sinner!’
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
"I tell you that this man went down to his house justified rather than the other; for every one who exalts himself shall be humbled; but he who humbles himself shall be exalted."
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
And they kept bringing their babies for him to touch them; but when his disciples saw it they began to rebuke them.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
But Jesus called for the babies. "Let the little children come to me," he said, "do not hinder them; for of such is the kingdom of heaven.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
"I tell you in solemn truth that whoever will not receive the kingdom of God like a little child, he will never get into it."
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
A ruler put this question to him. "Good teacher, what shall I do to inherit eternal life?" (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
"Why are you calling me ‘good’?"said Jesus to him; "no one is good but God.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
"You know the commandments. "Do not commit adultery, Do not murder, Do not steal, Do not bear false witness, Honor your father and mother."
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
"All of these," he replied, "I have kept from my youth up."
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
And receiving this reply, Jesus said to him. "One thing you are still lacking. Sell all that you have and give it to the poor, and you shall have treasure in heaven. Then come and follow me."
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
But when he heard these words he became deeply grieved, for he was exceedingly rich.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Jesus looked at him and said. "How hard it is for those who have money to enter into the kingdom of God!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Why, it is easier for a camel to go through the eye of a needle than for a rich man to enter into the kingdom of God."
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
"Who then can be saved?" exclaimed his hearers.
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
"Things that are impossible with men," he answered them, "are possible with God."
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Then Peter said, "Look! we have left our homes and followed you."
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
And he said to them, "In Solemn truth I tell you that there is no one who, for the sake of the kingdom of God, has left houses, or wife, or brother, or parents, or children,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
Then he took the twelve aside and told them. "See, we are on our way to Jerusalem, and all prophets regarding the son of Man will be fulfilled.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
"He will be betrayed to the Gentiles, and be mocked, and shamefully treated, and spit upon;
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
"and they will scourge and kill him; and the third day he will rise again."
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
But they understood none of these sayings. His words were a mystery to them, and they did not know what he meant.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
As Jesus drew near to Jericho, there was a blind man who sat by the wayside begging.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
He heard the crowd passing and asked what the matter was.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
They told him, "Jesus of Nazareth is passing by."
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
Then he shouted out, saying, "Jesus, son of David, take pity on me!"
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Those who went ahead began to reprove him and to tell him to be still; but he kept clamorously shouting all the more, "Son of David, take pity on me!"
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
So Jesus stopped and ordered him to be brought to him. When he was come near to him he asked him
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
"What do you want me to do for you?" "Lord," he answered, "that I might see again."
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
"Receive your sight," said Jesus, "your faith has saved you."
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Instantly he regained his sight and followed Jesus, giving glory to God; and all the people who saw it gave praise to God.
