Лука 16
1 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
And he said also to his disciples, There was a certain rich man who had a steward; and the same was accused to him that he had wasted his goods.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
And he called him, and said to him, How is it that I hear this of thee? give an account of thy stewardship: for thou mayest be no longer steward.
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
Then the steward said within himself, What shall I do? for my lord taketh from me the stewardship: I cannot dig; I am ashamed to beg.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
I am resolved what to do, that when I am removed from the stewardship, they may receive me into their houses.
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
So he called every one of his lord's debtors, and said to the first, How much owest thou to my lord?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
And he said, A hundred measures of oil. And he said to him, Take thy bill, and sit down quickly, and write fifty.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
Then said he to another, And how much owest thou? And he said, A hundred measures of wheat. And he said to him, Take thy bill, and write eighty.
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
And the lord commended the unjust steward, because he had done wisely: for the children of this world are in their generation wiser than the children of light. (aiōn g165)
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
And I say to you, Make to yourselves friends of the mammon of unrighteousness; that when ye fail, they may receive you into everlasting habitations. (aiōnios g166)
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
He that is faithful in that which is least, is faithful also in much; and he that is unjust in the least, is unjust also in much.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
If therefore ye have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true [riches]?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
And if ye have not been faithful in that which is another man's, who will give you that which is your own?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
No servant can serve two masters: for either he will hate the one, and love the other; or else he will hold to the one, and despise the other. Ye cannot serve God and mammon.
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
And the Pharisees also, who were covetous, heard all these things, and they derided him.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
And he said to them, Ye are they who justify yourselves before men; but God knoweth your hearts: for that which is highly esteemed among men, is abomination in the sight of God.
16 Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
The law and the prophets [were] until John: since that time the kingdom of God is preached, and every man presseth into it.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
And it is easier for heaven and earth to pass away, than one tittle of the law to fail.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
Whoever putteth away his wife, and marrieth another, committeth adultery; and whoever marrieth her that is put away from [her] husband, committeth adultery.
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
There was a certain rich man, who was clothed in purple and fine linen, and fared sumptuously every day:
20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
And there was a certain beggar named Lazarus, who was laid at his gate, full of sores,
21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
And desiring to be fed with the crumbs which fell from the rich man's table: moreover, the dogs came and licked his sores.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
And it came to pass, that the beggar died, and was carried by angels into Abraham's bosom. The rich man also died, and was buried:
23 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
And in hell he lifted up his eyes, being in torments, and seeth Abraham afar off, and Lazarus in his bosom. (Hadēs g86)
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
And he cried, and said, Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water, and cool my tongue: for I am tormented in this flame.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
But Abraham said, Son, remember that thou in thy life-time receivedst thy good things, and likewise Lazarus evil things: but now he is comforted, and thou art tormented.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
And besides all this, between us and you there is a great gulf fixed: so that they who would pass from hence to you, cannot; neither can they pass to us, that [would come] from thence.
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
Then he said, I pray thee therefore, father, that thou wouldst send him to my father's house:
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
For I have five brethren; that he may testify to them, lest they also come into this place of torment.
29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
Abraham saith to him, They have Moses and the prophets; let them hear them.
30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
And he said, No, father Abraham: but if one shall go to them from the dead, they will repent.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
And he said to him, If they hear not Moses and the prophets, neither will they be persuaded, though one shall rise from the dead.
