Лука 16
1 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
He also said to his talmidim, "There was a certain rich man who had a manager. An accusation was made to him that this man was wasting his possessions.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
He called him, and said to him, 'What is this that I hear about you? Give an accounting of your management, for you can no longer be manager.'
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
"The manager said within himself, 'What will I do, seeing that my lord is taking away the management position from me? I do not have strength to dig. I am ashamed to beg.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
I know what I will do, so that when I am removed from management, they may receive me into their houses.'
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
Calling each one of his lord's debtors to him, he said to the first, 'How much do you owe to my lord?'
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
He said, 'A hundred batos of oil.' He said to him, 'Take your bill, and sit down quickly and write fifty.'
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
Then he said to another, 'How much do you owe?' He said, 'A hundred cors of wheat.' He said to him, 'Take your bill, and write eighty.'
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
"His lord commended the dishonest manager for his shrewdness, for the people of this age are more shrewd in dealing with their own generation than the people of light. (aiōn g165)
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
And I say to you, make friends for yourselves by means of unrighteous mammon, so that when it is gone they may welcome you into the everlasting dwellings. (aiōnios g166)
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
He who is faithful in a very little is faithful also in much. He who is dishonest in a very little is also dishonest in much.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
If therefore you have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true riches?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
If you have not been faithful in that which is another's, who will give you that which is your own?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
No servant can serve two masters, for either he will hate the one, and love the other; or else he will hold to one, and despise the other. You are not able to serve God and wealth."
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
The Pharisees, who were lovers of money, also heard all these things, and they scoffed at him.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
He said to them, "You are those who justify yourselves in the sight of people, but God knows your hearts. For that which is exalted among people is an abomination in the sight of God.
16 Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
The Law and the Prophets were until John. From that time the Good News of the Kingdom of God is preached, and everyone is forcing his way into it.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
But it is easier for heaven and earth to pass away, than for one tiny stroke of a pen in the Law to become void.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
Everyone who divorces his wife, and marries another, commits adultery. He who marries one who is divorced from a husband commits adultery.
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
"Now there was a certain rich man, and he was clothed in purple and fine linen, living in luxury every day.
20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
A certain beggar, named Lazarus, was placed at his gate, full of sores,
21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
and desiring to be fed with the crumbs that fell from the rich man's table. Yes, even the dogs came and licked his sores.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
It happened that the beggar died, and that he was carried away by the angels to Abraham's bosom. The rich man also died, and was buried.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
In Sheol, he lifted up his eyes, being in torment, and saw Abraham far off, and Lazarus at his bosom. (Hadēs g86)
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
He called out and said, 'Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water, and cool my tongue. For I am in anguish in this flame.'
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
"But Abraham said, 'Son, remember that you, in your lifetime, received your good things, and Lazarus, in like manner, bad things. But now here he is comforted and you are in anguish.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Besides all this, between us and you there is a great gulf fixed, that those who want to pass from here to you are not able, and that none may cross over from there to us.'
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
"He said, 'I ask you therefore, father, that you would send him to my father's house;
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
for I have five brothers, that he may testify to them, so they won't also come into this place of torment.'
29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
"But Abraham said to him, 'They have Moses and the Prophets. Let them listen to them.'
30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
"He said, 'No, father Abraham, but if one goes to them from the dead, they will repent.'
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
"He said to him, 'If they do not listen to Moses and the Prophets, neither will they be persuaded if one rises from the dead.'"
