Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Y se llegaban a él todos los publicanos y pecadores a oírle.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
Y murmuraban los fariseos y los escribas, diciendo: Este a los pecadores recibe, y con ellos come.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
Y él les refirió esta parábola, diciendo:
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
¿Qué hombre de vosotros, teniendo cien ovejas, si perdiere una de ellas, no deja las noventa y nueve en el desierto, y va a la que se perdió, hasta que la halle?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
Y hallada, la pone sobre sus hombros gozoso;
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
y viniendo a casa, junta a los amigos y a los vecinos, diciéndoles: Regocijad conmigo, porque he hallado mi oveja que se había perdido.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Os digo, que así habrá más gozo en el cielo de un pecador que se enmienda, que de noventa y nueve justos, que no tienen necesidad de enmendarse.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
¿O qué mujer que tiene diez dracmas, si perdiere una dracma, no enciende la lámpara, y barre la casa, y busca con diligencia hasta hallarla?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Y cuando la hubiere hallado, junta las amigas y las vecinas, diciendo: Regocijad conmigo, porque he hallado la dracma que había perdido.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
Así os digo que hay gozo delante de los ángeles de Dios por un pecador que se enmienda.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
Y dijo: Un hombre tenía dos hijos;
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
y el menor de ellos dijo a su padre: Padre, dame la parte de la hacienda que me pertenece; y les repartió su sustento.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Y no muchos días después, juntándolo todo el hijo menor, partió lejos a una provincia apartada; y allí desperdició su hacienda viviendo perdidamente.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
Y cuando todo lo hubo malgastado, vino una gran hambre en aquella provincia, y le comenzó a faltar.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
Y fue y se llegó a uno de los ciudadanos de aquella tierra, el cual le envió a su hacienda para que apacentase los puercos.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
Y deseaba llenar su vientre de las algarrobas que comían los puercos; mas nadie se las daba.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
Y volviendo en sí, dijo: ¡Cuántos jornaleros en casa de mi padre tienen abundancia de pan, y yo aquí perezco de hambre!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
Me levantaré, e iré a mi padre, y le diré: Padre, he pecado contra el cielo y delante de ti;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
ya no soy digno de ser llamado tu hijo; hazme como a uno de tus jornaleros.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
Y levantándose, vino a su padre. Y como aún estuviese lejos, lo vio su padre, y fue movido a misericordia, y corrió, y se echó sobre su cuello, y le besó.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
Y el hijo le dijo: Padre, he pecado contra el cielo, y delante de ti, y ya no soy digno de ser llamado tu hijo.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
Mas el padre dijo a sus siervos: Sacad el principal vestido, y vestidle; y poned un anillo en su mano, y zapatos en sus pies.
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
Y traed el becerro grueso, y matadlo, y comamos, y hagamos banquete;
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
porque éste mi hijo muerto era, y ha revivido; se había perdido, y es hallado. Y comenzaron a hacer banquete.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
Y su hijo mayor estaba en el campo; el cual cuando vino, y llegó cerca de casa, oyó la sinfonía y las danzas;
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
y llamando a uno de los criados, le preguntó qué era aquello.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Y él le dijo: Tu hermano ha venido; y tu padre ha matado el becerro grueso, por haberle recibido salvo.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
Entonces se enojó, y no quería entrar. Salió por tanto su padre, y le rogaba que entrase.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
Mas él respondiendo, dijo al padre: He aquí tantos años te sirvo, no habiendo traspasado jamás tu mandamiento, y nunca me has dado un cabrito para hacer banquete con mis amigos;
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
Mas cuando vino éste tu hijo, que ha consumido tu sustento con rameras, has matado para él el becerro grueso.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
El entonces le dijo: Hijo, tú siempre estás conmigo, y todas mis cosas son tuyas.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
mas era necesario hacer banquete y regocijarnos, porque éste tu hermano estaba muerto, y ha revivido; se había perdido, y es hallado.
