Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
And pupplicans and synful men weren neiyynge to him, to here hym.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
And the Farisees and scribis grutchiden, seiynge, For this resseyueth synful men, and etith with hem.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
And he spak to hem this parable,
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
and seide, What man of you that hath an hundrith scheep, and if he hath lost oon of hem, whethir he leeueth not nynti and nyne in desert, and goith to it that perischide, til he fynde it?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
And whanne he hath foundun it, he ioieth, and leyith it on hise schuldris; and he cometh hoom,
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
and clepith togidir hise freendis and neiyboris, and seith to hem, Be ye glad with me, for Y haue founde my scheep, that hadde perischid.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
And Y seie to you, so ioye schal be in heuene on o synful man doynge penaunce, more than on nynti and nyne iuste, that han no nede to penaunce.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
Or what womman hauynge ten besauntis, and if sche hath lost oo besaunt, whether sche teendith not a lanterne, and turneth vpsodoun the hows, and sekith diligentli, til that sche fynde it?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
And whanne sche hath foundun, sche clepith togidir freendis and neiyboris, and seith, Be ye glad with me, for Y haue founde the besaunt, that Y hadde lost.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
So Y seie to you, ioye schal be bifor aungels of God on o synful man doynge penaunce.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
And he seide, A man hadde twei sones;
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
and the yonger of hem seide to the fadir, Fadir, yyue me the porcioun of catel, that fallith to me. And he departide to hem the catel.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
And not aftir many daies, whanne alle thingis weren gederid togider, the yonger sone wente forth in pilgrymage in to a fer cuntre; and there he wastide hise goodis in lyuynge lecherously.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
And aftir that he hadde endid alle thingis, a strong hungre was maad in that cuntre, and he bigan to haue nede.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
And he wente, and drouy hym to oon of the citeseyns of that cuntre. And he sente hym in to his toun, to fede swyn.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
And he coueitide to fille his wombe of the coddis that the hoggis eeten, and no man yaf hym.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
And he turnede ayen to hym silf, and seide, Hou many hirid men in my fadir hous han plente of looues; and Y perische here thorouy hungir.
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
Y schal rise vp, and go to my fadir, and Y schal seie to hym, Fadir, Y haue synned in to heuene, and bifor thee;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
and now Y am not worthi to be clepid thi sone, make me as oon of thin hirid men.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
And he roos vp, and cam to his fadir. And whanne he was yit afer, his fadir saiy hym, and was stirrid bi mercy. And he ran, and fel on his necke, and kisside hym.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
And the sone seide to hym, Fadir, Y haue synned in to heuene, and bifor thee; and now Y am not worthi to be clepid thi sone.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
And the fadir seide to hise seruauntis, Swithe brynge ye forth the firste stoole, and clothe ye hym, and yyue ye a ryng in his hoond,
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
and schoon on hise feet; and brynge ye a fat calf, and sle ye, and ete we, and make we feeste.
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
For this my sone was deed, and hath lyued ayen; he perischid, and is foundun. And alle men bigunnen to ete.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
But his eldere sone was in the feeld; and whanne he cam, and neiyede to the hous, he herde a symfonye and a croude.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
And he clepide oon of the seruauntis, and axide, what these thingis weren.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
And he seide to hym, Thi brother is comun, and thi fadir slewe a fat calf, for he resseyuede hym saaf.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
And he was wrooth, and wolde not come in. Therfor his fadir wente out, and bigan to preye hym.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
And he answerde to his fadir, and seide, Lo! so many yeeris Y serue thee, and Y neuer brak thi comaundement; and thou neuer yaf to me a kidde, that Y with my freendis schulde haue ete.
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
But aftir that this thi sone, that hath deuourid his substaunce with horis, cam, thou hast slayn to hym a fat calf.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
And he seide to hym, Sone, thou art euer more with me, and alle my thingis ben thine.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
But it bihofte for to make feeste, and to haue ioye; for this thi brother was deed, and lyuede ayen; he perischide, and is foundun.
