Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

Y aconteció que entrando en casa de un príncipe de los Fariseos un sábado a comer pan, ellos le acechaban.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

Y, he aquí, un hombre hidrópico estaba delante de él.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

Y respondiendo Jesús, habló a los doctores de la ley, y a los Fariseos, diciendo: ¿Es lícito sanar en sábado?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

Y ellos callaron. Entonces él tomándo le, le sanó, y le envió.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

Y respondiendo a ellos, dijo: ¿El asno o el buey de cual de vosotros caerá en un pozo, y él no le sacará luego en día de sábado?

6 И не можаха да отговорят на това.

Y no le podían replicar a estas cosas.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Y propuso una parábola a los convidados, atento como escogían los primeros asientos a la mesa, diciéndoles:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

Cuando fueres convidado de alguno a bodas, no te asientes en el primer lugar; porque podrá ser que otro mas honrado que tú sea convidado de él;

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

Y viniendo el que te llamó a ti y a él, te diga: Da lugar a éste; y entonces comiences con vergüenza a tener el postrer lugar.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Mas cuando fueres llamado, vé, y asiéntate en el postrer lugar; porque cuando viniere el que te llamó, te diga: Amigo, sube más arriba: entonces tendrás gloria delante de los que juntamente se asientan a la mesa.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Porque cualquiera que se ensalza, será humillado, y el que se humilla, será ensalzado.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Y decía también al que le había convidado: Cuando haces comida o cena, no llames a tus amigos, ni a tus hermanos, ni a tus parientes, ni a tus vecinos ricos; porque también ellos no te vuelvan a convidar, y te sea hecha paga.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Mas cuando haces banquete, llama a los pobres, los mancos, los cojos, los ciegos;

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Y serás bienaventurado; porque ellos no te pueden pagar; mas te será pagado en la resurrección de los justos.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Y oyendo esto uno de los que juntamente estaban sentados a la mesa, le dijo: Bienaventurado el que comerá pan en el reino de los cielos.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

El entonces le dijo: Un hombre hizo una grande cena, y llamó a muchos.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Y a la hora de la cena envió a su siervo a decir a los convidados: Veníd, que ya todo está aparejado.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Y comenzaron todos a una a escusarse. El primero le dijo: He comprado un cortijo, y he menester de salir, y verle: te ruego que me tengas por escusado.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Y el otro dijo: He comprado cinco yuntas de bueyes, y voy a probarlos: ruégote que me tengas por escusado.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Y el otro dijo: Me he casado; y por tanto no puedo venir.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Y vuelto el siervo, hizo saber estas cosas a su señor. Entonces el padre de familias, enojado dijo a su siervo: Vé presto por las plazas, y por las calles de la ciudad, y mete acá los pobres, los mancos, y cojos, y ciegos.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

Y dijo el siervo: Señor, hecho es como mandaste, y aun hay lugar.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Y dijo el señor al siervo: Vé por los caminos, y por los vallados, y fuérza los a entrar, para que se llene mi casa.

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Porque yo os digo, que ninguno de aquellos varones que fueron llamados, gustará mi cena.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Y grandes multitudes iban con él; y volviéndose les dijo:

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Si alguno viene a mí, y no aborrece a su padre, y madre, y mujer, e hijos, y hermanos, y hermanas, y aun también su vida, no puede ser mi discípulo.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Y cualquiera que no trae su cruz, y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Porque ¿cuál de vosotros, queriendo edificar una torre, no cuenta primero sentado los gastos, si tiene lo que ha menester para acabar la?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Porque después que haya puesto el fundamento, y no pueda acabar la, todos los que lo vieren, no comiencen a hacer burla de él,

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Diciendo: Este hombre comenzó a edificar, y no pudo acabar.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

¿O cuál rey, habiendo de ir a hacer guerra contra otro rey, sentándose primero no consulta si puede salir al encuentro con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

De otra manera, cuando el otro está aun lejos, le ruega por la paz, enviándole embajada.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Así pues cualquiera de vosotros que no renuncia a todas las cosas que posee, no puede ser mi discípulo.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Buena es la sal; mas si la sal perdiere su sabor, ¿con qué será salada?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Ni para la tierra, ni aun para el muladar es buena: fuera la echan. Quien tiene oídos para oír, oiga.