Лука 14
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
Yabha nawinjila mhati mnyumba eya mntu omo mmiongoni mwagosi abhe Mafarisayo isiku elyatoye, alye eshalye bharibhahuzijira.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
Enya, hwitagalila lyakwe hwalimntu obhino owe safura.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
O Yesu wagalula wabhabhola abhane sheria na Farisayo, “Eshi, shinzi apome isiku Elyatoye, au seshasho?”
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
Abhahale bhapoma wakhata waponia, waruhusu abharaje omwene.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
Wabhabhora wenu kati yenyu ambaye engombe yakwe au edogomi yakwe etumbushiye mwilende wenu yasaga agavumbula isiku elyatoye?”
6 И не можаха да отговорят на това.
Wape sebhawezizye galule enongwa ezi.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
Abhabhola ofwano bhala bhahanilwe, nalolile nabhasalula amatengo aga hwitangalila wayanga,
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
“Nkoyanilwe no muntu hu harusi, oganje akhala amatengo aga hwitagalila, ogajebhe aje oyanilwe omntu yaheshimiwa ashile awe.
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
Wenza ola yabhanile awe nomwene, nahubhole osegulishe ono esho shobhahwande abhenesoni awene itengo elya hwisalo.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
Ila nkoyanwe bhalaga okhala pitengo elya hwisalo, nkashile ola yamwanile abhole, `Rafiki wane, enzaga hwitagalila.” esho pobhabhe nehema hwitagalila elya bhantu wonti bhakheye pandwemo nawe.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Afanaje kila wahwikuzya ahwisiwa wape wahwiyisya azuviwa. '
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
Wabhola ola ya mwanile nobhomba eshalye esha pasanya au esha nandwebhela, uganje abhakwizye arafiki bhaho wala aholo bhaho wala amwenyu bhaho wala ajirani bhaho bhabhalineshoma wape bhasahenze bhamwana awe wapata alipe.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
Eshi nobhomba eshikurukuru bhakwizye apena, alema, na viwete avipofu,
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
nawe obhabhe nafu afwanaje ebhoselinahahulipe afwanaje wayilipwa nawayi owazyoshe owelyoli.”
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
Nawe nawovwa ego omo owabhala bhakheye pashalye pandwemo nawo abholele, “Nafu ola yabhalye ibumunda katika Oumwene owa Ngolobhe!”
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
Wabhola omntu omo abhombile eshikurukuru eshigosi, ahanile abhantu abhinji.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
Wasontezya obhomba mbombo wakwe esala eyeshalye abhabhole bhala bhabhanilwe, `'Enzaji, afwanaje evintu vyonti vibhehwelwe tayari.'
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
Bhahandile bhonti, afumye audhuru hunia emo. Owahwande abholele, 'Enkarile ogonda, ehwanzaje embale endwenye. Ehulabha onsajile.'
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
Owamwabho wayanga, `'Enkarile eng'ombe, ejozi zisanu embala azilenje ehulabha onsajile.'
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
Owamwabho wayanga, 'Enejile oshe, afwatanesho sebwezizye ahwenze.'
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
Ola osontelezi wabhala wabhola ogosi wakwa enongwa zye mambo ego. Basi ola omwanesho nyumba wavitwa, `'Wabhola osontizi wakwe fuma nanali obhale mwidara igosi na mvichochoto evi boma obhalete epa apena, na lema na vipofu na viwete.”
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
Osontizi wayanga, `Gosi ego golajizizye gamalishe abhombeshe, hata sheshi nemo enafasi.'
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
Ogosi wabhola osontezi, 'Fuma hwonze obhale hubalabala na mpaho obhashurutishe ahwinjile mhati, enyumba yane ebhe ememile.
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Eshi embabhola yaje katika bhala bha bhahanilwe sahweli hata omo yabhayilenje eshikurukuru shane. '
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Amabongano aminji nabhali bhahubhenjeya wape, agalushe wabhabhola,
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
'Nkashele omntu nkayeze hwiline wape sahuvitu oyise wakwe, no nyine wakwe, noshe wakwe, na bhana bhakwe, na holo bhakwe abheshilume na bhesheshe- nantele hata enafsi yakwe yoyo sawezizye abha mwanafunzi wane.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Omntu yoyonti yasayeji eshikhobhohanyo shakwe nahwenzi hwisalo lyane sawezizye abha mwanafunzi wane.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
Eshi wenu kati amwe, nkashile ohwanza azenje omnara yasakhala nasoti na bhazye egharama aje alinavyo evyamalelezye?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
Asibhe wamenwa amale baada eyazenje omsingi abhantu wonti bhabhalola bhaganda huseshe,
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
bhayanga, Omntu ono ahandile azenje wabha salinamaha aga malezyenje.'
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
Au huli no mwene wele, nkahwanza abhale alwe no mwene owenje yasakhala nsoti na abhombe ajehane, aje omwahale pandwemo na bhantu elfu kumi agawezya atangane nola yahwenza juu yakwe na bhantu elfu ishilini?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
Na nkashile walola sewezizye asontezya oujumbe ogwahwanza eamani omntu ola salihutari.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Shila omo wenyu yasaleshile vyonti vyalinavyo sawezizye abhe mwanafunzi wane.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
Omwoni hantu ahinza, lelo omwoni nkashile gunanjishe oponyeye nu ili gukhole?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
Seguhwanziwa mnsi wala jaa abhantu bhaitaga hwonze. Yali namakutu agatejezye, na ayovwe.”
