Лука 14
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
Jek savato avilo o Isus ando ćher ke jek vođa e farisejengo te hal lesa. Okola save sas okote lačhe lenas sama pe leste so ćerela.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
Kaj pojavisajlo anglo Isus varesavo manuš savo sas nasvalo gajda kaj sas les paj thaj šuljolas lestar.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
Pe godova o Isus phučla e sikavne e Mojsiješće zakonestar thaj e farisejen: “Dali si muklino prema e Mojsijesko zakono te savatone sastarel pe o manuš ili naj?”
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
A von khanči či phendine. Askal o Isus čhuta pire vas po nasvalo manuš, sastarda les thaj phendas lešće kaj šaj džaltar.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
A o Isus phendas: “Ko tumendar savatone či ćerel bući? Ako varekašće tumendar o čhavro ili o guruv perel ande haing, zar či odma inkalena les?”
6 И не можаха да отговорят на това.
Pe godova nas len so te phenen.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
Kana o Isus dikhla sar okola kaj si akharde pe gozba len pešće prve thana te bešen, phendas lenđe e usporedba:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
“Kana vareko akharel tut pe svaturja, na beš po prvo than kaj so ako si akhardo vareko ko si majvažno tutar?
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
Te či o domaćino savo akhardas tut thaj vi les phenela tuće: ‘Ušti thaj de o than okole manušešće.’ Askal ladžavoja, ušteja thaj bešeja po paluno than.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
Nego kana vareko akharel tut dža thaj beš pe paluno than, thaj kana avela okova kaj akharda tut, phenel tuće: ‘Drugarina pripremisardem tuće majlačho than!’ Askal aveja počastime angle sa save si akharde.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Kaj, svako ko korkoro pes uzvisil, avela ponizime, a ko korkoro pes ponizil, avela uzvisime.”
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
A askal o Isus bolda pes ko domaćino thaj phendas lešće: “Kana ćeres habe ili večera, na akhar ćire drugaren, ni ćire phralen, ni ćire familija, ni ćire barvale komšijen, te či vi von možda tut akhardinesas thaj pe akava način boldinesas tuće.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
Nego kana ćeres gozba akhar e čoren, sakaten, banđen, thaj koren.
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
Kaj len naj sova te bolden tuće. Gajda aveja blagoslovime kaj o Del pale godova nagradila tut kana vo vaskrsnila e pravedne manušen andar e mule.”
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
Kana godova ašunda jek katar e manuša pale sinija, phendas e Isusešće: “Blago okolešće savo hala ande Devlesko carstvo!”
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
A o Isus phendas lešće: “Varesosko manuš ćerda bari večera thaj akhardas e but e themes.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
Kana e večera sas gata, bičhaldas e sluga te phenel e gostonenđe: ‘Sa si gata. Aven!’
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
A von jek pale avreste phendine kaj našti te aven. O prvo phendas lešće: ‘Ćindem njiva thaj trubul te džav te dikhav lat. Moliv tut, jartosar man ke godova manuš.’
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
Aver phendas: ‘Ćindem deš guruva, thaj trubul te džav te isprobiv len dali si lačhe. Moliv tut, jartosar man ke godova manuš.’
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
O trito phendas: ‘Upravo ženisajlem thaj zato našti te avav.’
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
O sluga bolda pe thaj javisarda godova pire gospodarešće. Askal o gospodari holjajlo thaj phendas e slugašće: ‘Inklji brzo pe sokača e gavešće thaj an akaring e čoren, sakaten, koren thaj e banđen.’
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
Kana o sluga gajda ćerda, javisardas e Gospodarešće: ‘Gospodarina, ćerdo si so phendan thaj još si than.’
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
O gospodari phendas e slugašće: ‘Inklji pe droma avrajl o gav thaj trade len te aven te pherdol mungro ćhere e themesa.
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Kaj phenav tumenđe: Ni jek katar okola manuša save sas majsigo akharde či hana ni zalogaj katar e gozba savi ćerdem.’”
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
E Isuseja putuilas o silno them. O Isus bolda pe thaj phendas lenđe:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
“Ako vareko kamel te avel mungro učeniko, moraš te volil man majbut nego pire dade, deja, romnja, čhavren, phralen, phejen, pa majbut vi katar piro trajo. Inače našti avel mungro učeniko!
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Ko či lel piro trušul thaj či džal pale mande thaj naj spremno te merel pale mande, našti avel mungro učeniko!
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
Kaj khonik tumendar, kana kamel te sagradil e kula, či prvo bešel thaj proračunil e troškurja te dićhel dali si les sova te završil.
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
Inače, šaj dogodisajlo sas lešće te uspil samo te čhol o temelji thaj najles dosta love te završil, a askal savora save godova dikhlinesas mardinesas muj lestar
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
thaj phenena: ‘Akava manuš počnisarda te gradil, a našti završil!’
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
Ili savo caro teljardasas ando rato aver caronenca, a te majsigo či bešel thaj gndil dali šaj pire deš milje vojnikonenca te svladil okoles savo avel pe leste pire biš milje vojnikonenca?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
Ako procenil kaj našti te svladil len, bičhalela pire manušen te roden miro dok si lenđe protivnikurja još dur po drom.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Zato khonikal našti postanil mungro učeniko savo či mućel sa so si les zbog mande.”
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
Askal o Isus još phendas lenđe: “O lon si lačho. Ali ako o lon naj londo, sova askal lonđarela pe?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
O bilondo lon naj lačho ni pale phuv, ni palo gnoište, nego samo te čhudel pes. Ašunen kana već si tumen kan!”
