Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

Izuba limwi le Savata Jesu a vayendi muzuvo ya mukulwana wavafalisi kukalya inkonko, miva vaku mulolete.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

Mubone, habusu vwa kwe kuvena mukwame yava kulwala butuku bwa chirunta.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

Jesu ava kumbili vene inzivo ya mulao ni vafalisi chati: Kana iswanelo kuti muntu yo lwala a olwe ku hozwa le Savata kapa ka ku oleki?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

Imi vava tuntwele. Jesu ava muondi, ava muhozi, ni ku mulwila kuti ayende.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

Cha wamba kuvali, njeni kwenu wina manaswisu kapa ipulu iwilile muchisima le Savata ya sati amu zwise muchisima?

6 И не можаха да отговорят на това.

Kana vava oli kuha inkalabo kwezi zintu zonse.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Linu Jesu cha lemuha kuti ku vava memetwe vava liketeli kwi kala ku zipula zi sepahala, cha wamba che nguli, ku wamba nati kubali,

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

“Ha mu memwa ku mukiti weseso, kanzi mwi kali ku zipula zi sepahala, kuola kuva ni muntu yo memetwe wina mazimo ahita enu.

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

Linu zuna muntu yava mi memi mu vonse ha sika, uwola ku milwila kuti muhe uzu mwi chi baka chenu; Linu che nsoni ka muhinde chipula cha hansi.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Linu ha mu memwa muyende ukekale ha chabaka cha hansi nji kuti zuna wa mi mema ha sika mwati kwenu mukwangu, zimane uzwe mu chaba cha hansi uke kale mu chabaka heulu.'

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Linu kamu kutekehe ha vusu vwa vantu vonse vekele hentafule nanwe. Yense muntu uli nuneka kabozwe mwi sule.”

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Jesu chata ku mukweme ya va mumemi kuzilyo za musihali kapa za chitengu, sanzi mu memi va likani niva kwenu, kapa muntu muhumanehi imu vambene naye chinanga amimeme naye, cho kuti kamulihiwe.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Kono hova ni zilyo zi chitengu umeme vashebete, zihole, vasayendi ni vasaboni,

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Imi mo fuyolwe, kakuti kavaoli kuku vozekeza chimwi kapa kukuliha. Mukuti, molihiwe kenako yoku vaka kuva shiyeme.”

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Imi zumwi yabekele ni Jesu hentafule hazuwa zonse izi zintu abati kuti ufuyolwete yete nalya inkoko mu mubuso we Reeza!”

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Imi Jesu chata kuti zinwi mukwame, “Ava lukisi zilyo ze chitengu ni kumema bantu bangi.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Imi zilyo hazi lukiswa, avatumi zumwi kuvahikana vakwe kukasumpa bonse vamemetwe, 'Mwize, kakuli zonse zintu chiza shiama.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Bonse chi vatanga kuha mavaka. Wentazi avati kwali, niva uli iwa, nisaka kuyenda nika libona, ni ondele.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Linu zumwi naye chata kuti niva uli mapulu atenda ikumi ni saka ku ka atapisa, ni ondele.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Linu zumwi naye chata kuti, 'nji ni sesa hanu, kani oli kusiya va mwihetu, ni ondele kani oli kwiza.'

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Muhikana ava ka voli kwa nfumwe kwiza kumu wambila zintu zonse. Linu nfumwakwe cha venga ni ku wamba kuti azwe ayende mu ma kululu onse e tolopo ni kuka leta va shebete, zihole, va sayendi mane navana va saboni,

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

Muhikana chati, nfumwangu, zova ni tumi zi petehele linu kusina chivaka cingi.'

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Nfumwakwe chati ku muhikana wakwe, 'Yende mu makulu makando onse uka sumpe vonse cho kuti inzuvo yangu izule.

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Linu niti kwako, kakwina kwavo vakwame vava memetwe yete na sole zilyo zangu zi chitengu.'”

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Linu chisi chi va ku yenda naye, cha chevuka, chati ku vali,

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

“Yense wiza kwangu yasa toyete vesi, vanyina, vamihyabwe, vana, vamukulwe ni va nchizye - initi, ni vu halo vwakwe, ka woli ku va mulutwana wangu.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Yense ya sa woli ku kulilka muziyo wakwe ni kwiza kwa ngu ka woli ku vuba mulutwana wangu.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Njeni kwenu, yo lakaza ku zaka itawala, ya sa oli kwikala hansi ni ku hupula kapa, wina zi swanela ku mana ku mana muzako wa kwe.

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Hamwi, chatanga kete a wole ku mana, vonse vete ni vavone kava tange kumu somoza, ni vati,

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

'Uzu mukwame ava tangite ku zaka linu kana ava woli ku mani.'

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Simwine nzi, yoya ku kulwa ni simwine zu mwi, ya sati ne kale hansi kapa ku kumbila intuso ku vamwi, ku vona kapa u wola kuya ku nkondo ni va kwame va likana zikiti zina ikumi, ni zumwi simwene yo keza ni mpi ina zikiti zina makumi ovele?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Linu heva ka njo vulyo, linu impi imwi ni sina kule, ka tumine muzimani zumwi ku ka ziminzana zikozo.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Cho kuti, linu, yense kwenu ya siyi zonse za kwate kete na wole kuva mulutwana ngu.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Mwinyo mu lotu, linu heva mwinyo ha u sampuka, ka u lungwe vule?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Linu ka kwina intuso kwi yevu nanga mu sutelo u lindikitwe. Ka u soiwa vulyo. Yense wina matwi aku zuwa, azuwe.”