Лука 14
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
One day--it was a Sabbath--He was taking a meal at the house of one of the Rulers of the Pharisee party, while they were closely watching Him.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
In front of Him was a man suffering from dropsy.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
This led Jesus to ask the lawyers and Pharisees, "Is it allowable to cure people on the Sabbath?"
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
They gave Him no answer; so He took hold of the man, cured him, and sent him away.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
Then He turned to them and said, "Which of you shall have a child or an ox fall into a well on the Sabbath day, and will not immediately lift him out?"
6 И не можаха да отговорят на това.
To this they could make no reply.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
Then, when He noticed that the invited guests chose the best seats, He used this as an illustration and said to them,
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
"When any one invites you to a wedding banquet, do not take the best seat, lest perhaps some more honoured guest than you may have been asked,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
and the man who invited you both will come and will say to you, 'Make room for this guest,' and then you, ashamed, will move to the lowest place.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
On the contrary, when you are invited go and take the lowest place, that when your host comes round he may say to you, 'My friend, come up higher.' This will be doing you honour in the presence of all the other guests.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
For whoever uplifts himself will be humbled, and he who humbles himself will be uplifted.
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
Also to His host, who had invited Him, He said, "When you give a breakfast or a dinner, do not invite your friends or brothers or relatives or rich neighbours, lest perhaps they should invite you in return and a requital be made you.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
But when you entertain, invite the poor, the crippled, the lame, and the blind;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
and you will be blessed, because they have no means of requiting you, but there will be requital for you at the Resurrection of the righteous."
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
After listening to this teaching, one of His fellow guests said to Him, "Blessed is he who shall feast in God's Kingdom."
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
"A man once gave a great dinner," replied Jesus, "to which he invited a large number of guests.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
At dinner-time he sent his servant to announce to those who had been invited, "'Come, for things are now ready.'
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
"But they all without exception began to excuse themselves. The first told him, "'I have purchased a piece of land, and must of necessity go and look at it. Pray hold me excused.'
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
"A second pleaded, "'I have bought five yoke of oxen, and am on my way to try them. Pray hold me excused.'
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
"Another said, "'I am just married. It is impossible for me to come.'
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
"So the servant came and brought these answers to his master, and they stirred his anger. "'Go out quickly,' he said, 'into the streets of the city--the wide ones and the narrow. You will see poor men, and crippled, blind, lame: fetch them all in here.'
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
"Soon the servant reported the result, saying, "'Sir, what you ordered is done, and there is room still.'
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
"'Go out,' replied the master, 'to the high roads and hedge-rows, and compel the people to come in, so that my house may be filled.
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
For I tell you that not one of those who were invited shall taste my dinner.'"
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
On His journey vast crowds attended Him, towards whom He turned and said,
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
"If any one is coming to me who does not hate his father and mother, wife and children, brothers and sisters, yes and his own life also, he cannot be a disciple of mine.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
No one who does not carry his own cross and come after me can be a disciple of mine.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
"Which of you, desiring to build a tower, does not sit down first and calculate the cost, asking if he has the means to finish it? --
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
lest perhaps, when he has laid the foundation and is unable to finish, all who see it shall begin to jeer at him,
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
saying, 'This man began to build, but could not finish.'
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
Or what king, marching to encounter another king in war, does not first sit down and deliberate whether he is able with ten thousand men to meet the one who is advancing against him with twenty thousand?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
If not, while the other is still a long way off, he sends messengers and sues for peace.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Just as no one of you who does not detach himself from all that belongs to him can be a disciple of mine.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
"Salt is good: but if even the salt has become tasteless, what will you use to season it?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
Neither for land nor dunghill is it of any use; they throw it away. Listen, every one who has ears to listen with!"
