Лука 13
1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
And there were present, at that time, some that told him of the Galileans, whose blood Pilate had mingled with their sacrifices.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
And Jesus answered and said to them: Do you think that those Galileans were greater sinners than all other Galileans, because they suffered such things?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
I tell you, No; but unless you repent, you shall all likewise perish.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
Or, those eighteen, on whom the tower in Siloam fell, and killed them; do you think that they were greater debtors than all other men that were living in Jerusalem?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
I tell you, No; but unless you repent, you shall all likewise perish.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
And he spoke this parable: A certain man had a fig-tree that was planted in his vineyard; and he came and sought fruit on it, and found none.
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
Then he said to his vine-dresser, Behold, for three years I have come and sought fruit on this fig-tree, and I have found none; cut it down; why does it occupy the ground unprofitably?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
But he answered and said to him, Sir, let it alone this year also, till I shall dig about it, and throw in manure;
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
and it may bear fruit; but if not, afterward you shall cut it down.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
And he was teaching in one of the synagogues on the sabbath.
11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
And, behold, there was a woman who had had a spirit of infirmity for eighteen years; and she was bowed together, and was not able to raise herself up at all.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
And when Jesus saw her, he called her to him, and said to her: Woman, you are released from your infirmity.
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
And he laid his hands on her; and she immediately stood erect, and glorified God.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
But the ruler of the synagogue, indignant because Jesus had performed a cure on the sabbath-day, answered and said to the multitude: There are six days in which work ought to be done; on these, therefore, come and be cured, and not on the sabbath-day. Then the Lord answered him and said:
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
Hypocrites, does not each one of you, on the sabbath, loose his ox or his ass from the stable, and lead him away, and give him water?
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
And ought not this woman, who is a daughter of Abraham, whom Satan has bound, lo, these eighteen years, to be loosed from this bond on the sabbath-day?
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
And when he had said these things, all his adversaries were ashamed; and all the multitude rejoiced on account of all the glorious things that were done by him.
18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
Then he said: To what is the kingdom of God like; and to what shall I liken it?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
It is like a grain of mustard, which a man took, and sowed in his garden; and it grew, and became a great tree; and the birds of the air roosted in its branches.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
And again he said: To what shall I liken the kingdom of God?
21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
It is like leaven, which a woman took and hid in three measures of flour, till the whole was leavened.
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
And he went through every city and village, teaching, and journeying to Jerusalem.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
And a certain man said to him: Lord, are there few that are saved? And he said to them:
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
Strive to enter in through the strait gate; for many, I say to you, will seek to enter in, and shall not be able.
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
When once the master of the house has risen, and closed the door, and you begin to stand without, and to knock at the door, saying, Lord, Lord, open for us, and he shall answer and say to you, I know you not, whence you are;
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
then, you will begin to say, We have eaten and drunk in thy presence, and thou hast taught in our streets.
27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
And he shall say, I tell you, I know you not, whence you are; depart from me, all you workers of iniquity.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
There shall be weeping and gnashing of teeth, when you see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, but your selves cast out.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
And they shall come from the east and the west, and from the north and the south, and shall recline at table in the kingdom of God.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
And behold, there are last that shall be first, and there arc first that shall be last.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
On the same day, certain Pharisees came and said to him: Depart, and get away from this place; for Herod intends to kill you.
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
And he said to them: Go and toll that fox, Behold, I cast out demons, and perform cures to-day and to-morrow, and the third day I finish the work.
33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
But I must continue my journey to-day and to-morrow and the day following; for it is not possible that a prophet perish out of Jerusalem.
34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
Jerusalem, Jerusalem, that killest the prophets and stonest them that are sent to thee: how often have I desired to gather thy children together, as a bird gathers her young under her wings, and you refused.
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
Behold, your house is deserted; and I say to you, You shall not see me till the time come when you shall say, Blessed is he that comes in the name of the Lord.
