Лука 13
1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
Hatnavah, tami tangawn a tho teh Pailat bawi ni Galilee tami tangawn e a thi teh amamouh hoi amamae thuengnae hoi kâkalawt toe ti teh a dei pouh awh.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
Jisuh ni hote Galilee taminaw teh hottelah a khang awh dawkvah alouke Galilee taminaw pueng hlak hoe a yon awh, telah na pouk a maw.
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
Hoe yon awh hoeh, nangmouh hai pan na kângai awh hoehpawiteh rawknae dawk na pha awh han telah a dei pouh.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
Hothloilah, Siloam imrasang ni a rawp sin nah kadout e tami hlaitaroe touh teh Jerusalem kho thung e naw pueng hlak hoe a yonnae ao telah na pouk awh maw.
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
Hoe yon awh hoeh, nangmouh hai yon pan na kângai awh hoehpawiteh rawknae dawk na pha awh han telah bout a dei pouh.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
Bangnuenae bout a dei e teh tami buet touh ni takha dawkvah a ung e thaibunglung buet touh ao. Hote a kung koe a tho teh a paw a tawng ei hmawt hoeh.
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
Hatnavah takha ka ring e koe kum thum touh thung hete thaibunglung koe ka tho teh a paw ka tawng ei kahmawt bawi hoeh. Lawt tâ tueng leih, bangkongmaw talai runae na poe telah kâ a poe teh takhakaringkung ni Bawipa takum teh awm ei naseh atipouh.
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
Kai ni a kung tengpam ka tai vaiteh talai kahawi ka poe han rah,
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
Palawng vah a paw bout paw hoehpawiteh tâtueng yawkaw lawih atipouh.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
Jisuh ni sabbath hnin vah sinakok dawk cangkhainae a sak navah,
11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
a kum hlaitaroe touh thung kahrai ni a man teh patawnae ka tawn e napui buet touh ao. Hote napui teh a hnamthun teh kangdout thai hoeh.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
Jisuh ni hote napui a hmu navah ama koe a kaw teh nange napui, nang teh na patawnae dawk hoi na hlout toe telah kâ a poe navah,
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
ahni dawkvah a kut a toung teh ahni teh tang a kangdue thai teh Cathut a pholen.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
Hottelah sabbath hnin Jisuh ni patawnae a dam sak dawkvah sinakok kaukkung a lungkhuek teh thaw tawknae hnin hnin taruk touh ao, hote hnin dawkvah patawnae dam hanelah tho awh. Sabbath hnin tho a hanh telah tamihu koe a dei pouh.
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
Jisuh ni tami kadumyennaw nangmanaw ni sabbath hnin vah marang, maitonaw hah a im dawk na ta awh teh tui nei hanelah ouk na hrawi awh nahoehmaw.
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
Abraham e canu kum hlaitaroe touh thung Setan ni a katek e napui heh sabbath hnin vah hlout sak thai mahoeh maw telah atipouh.
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
Hottelah a dei hnukkhu Bawipa ka taran e naw pueng teh yeirai a po awh. Bawipa ni kângairu hnonaw a sak e hah taminaw pueng ni a konawm awh.
18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
Cathut uknaeram teh bang hoi maw a kâvan, bang hoi maw bout ka bangnue han telah atipouh.
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
Tami buet touh ni hote antam mu hah a la teh, a takha dawk a patue navah, a roung, a kung a len teh kahlun e tavanaw ni a kang dawk a kâhat telah a dei pouh.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
Cathut uknaeram teh bang hoi maw bangnue han telah bout atipouh.
21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
Napui ni ton a la teh tahawnbu tangthung kathum touh dawk a phuen teh, hote tahawnbu ka po sak e ton hoi a kâvan telah a ti.
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
Hatnavah Jisuh teh kho tangkuem a cei teh cangkhainae a sak teh Jerusalem kho lah a cei.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
Tami buet touh niyah Bawipa rungngang lah kaawm e tami a younca maw kaawm telah a pacei.
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
Hatnavah kabueng e takhang dawk kâen hanelah panki awh. Bangkongtetpawiteh tami kapap ni kâen han a ngai ei teh kâen thai hoeh telah kai ni ka dei.
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
Imkung ni takhang a khan hnukkhu teh nangmouh ni alawilah kangdue laihoi, tho na takhawng awh teh Bawipa, Bawipa kaimouh hane tho paawng ei na ka tet awh nakunghai Bawipa ni nangmanaw nâ hoi ka tho e maw, kai ni na panuek awh hoeh telah bout ati pouh awh han.
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
Hatnavah nangmouh ni kaimanaw teh nama hoi cungtalah ka canei awh toe. Kaimouh kho vah nama ni cangkhainae na sak toe telah na dei ei nakunghai,
27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
Bawipa ni nangmanaw teh nâ hoi ka tho e maw kai ni na panuek awh hoeh. Hawihoehnae hno na ka sak e taminaw kai koehoi tâcawt awh telah nangmouh koe ati han.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
Hatnavah Abraham, Isak, Jakop hoi kamtawng vaiteh profetnaw pueng ni Cathut uknaeram dawk a kâen han, nangmanaw teh alawilah pâlei lah na o awh vaiteh khuikanae, hâ katanae hmuen koe na o han.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
Hatnavah kanîtho, kanîloum, atung, aka lahoi tho awh vaiteh Cathut uknaeram thung a tahung awh han.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
Hnuk ka teng e tami hma a hman han. Hma ka hman e tami hnuk a teng han, telah atipouh.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
Hatnavah Farasi tami tangawn Bawipa koe a tho teh, Herod bawi ni Bawipa nang thei hanlah a ngai dawkvah hie hmuen koehoi tâcawt leih atipouh.
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
Bawipa ni cet awh nateh hote asui koe dei pouh awh. Kai teh sahnin tangtho kahraituilinaw ka pâlei vaiteh, patawnae karoumsak han, apâthum hnin thaw ka cum han.
33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
Hateiteh, sahnin, tangtho, tawkkahnin e a hninnaw dawkvah kahlawng ka cei han rah. Bangkongtetpawiteh, Jerusalem lawi lah alouke hmuen koe bangpatet e profet nakunghai a due tie awm thai hoeh.
34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
Oe, Jerusalem, Jerusalem, nang teh profetnaw pou na thei. Nang na onae koe patoun e taminaw hai talung hoi pou na dêi. Âpui ni a canaw a rathei rahim vah, koung a ramuk e patetlah nange na canaw pâkhueng hanelah avai moikapap lah na ngaikhai ei, nang ni na ngai hoeh.
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
Nangmouh na onae im teh tami kingkadi lah ao han. Kai ni ka dei e teh Cathut e ngainae lahoi ka tho e tami teh yawhawinae awm lawiseh telah nangmouh ni na dei hoeh roukrak atu hoi teh nangmouh ni kaie minhmai na hmawt mahoeh telah atipouh.
