Лука 12
1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
Muna thangu yina, nkangu wu batu wuwombo-wombo wukutakana, babandiatasana bawu na bawu mu malu. Buna Yesu wutona kamba theti minlonguki miandi: —Lulubukila luvi lu Bafalisi. Mayuya mawu luawu luvi beni.
2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
Bila kuisi ko diambu disuama diela kambu zabukusu voti kuisi ko matsueki mela kambu zabakana.
3 Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
Diawu mambu moso luyolukila mu tombi mela wakakana ku kiezila ayi momo luyolukila va dikutu, mu bivinga, mela yamukusu ku mbata muangu.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
Ndikulukamba, beno bakundi bama, lubika mona tsisi bobo balenda vonda nitu bila bawu vonga bobo balendi buela vanga diambu dinkaka ko.
5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
Vayi ndieka kulumonisa bobo lufueti mona tsisi: Lutina mutu wowo beki lulendo lu lozila ku bulungi bu kameni vonda. Bukiedikandikulukamba, niandi mutu lufueti mona tsisi. (Geenna g1067)
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
Basumbisanga ko zitsiodila zitanu mu zimbongo zizole zi bisengo e? Vayi Nzambi kasi zimbakana ko kadi yimosi mu zizioso.
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
Ayi zitsuki zi mintu mieno zidi zitangu. Lubika mona tsisibila lulutidi nkangu wu zitsiodila mu luvalu.
8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
Bukiedika ndikulukamba ti woso mutu wela kuntelimina kimbangi vameso ma batu, muana mutu mamvandi wela kuntelimina kimbangi va meso ma zimbasi zi Nzambi.
9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
Vayi woso mutu wela kuthunuka va meso ma batu, mamvama ndielakuntunuka va meso ma zimbasi zi Nzambi.
10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
Woso mutu wela yolukila mambimbi mu diambu di Muana mutu wela lemvukulu vayi woso mutu wela finga Mpeve yinlongo kalendi lemvukulu ko.
11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
Mu thangu bela kulunata va ntuala zinzo zi lukutukunu, va ntualamazuzi ayi va ntuala bapfumu, lubika ba mayindu mu zaba buevi luelakukitabila ayi diambu mbi luela vutula ayi buevi lueta yolukila.
12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
Bila Mpeve yinlongo wela kuluvana mambu momo luela tuba mu thangu yina kaka.
13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
Mutu wumosi wuba muna nkangu, wukamba Yesu: —A nlongi, khambila khombꞌama tukabana yandi kiuka.
14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
Vayi Yesu wumvutudila: —A Nkundi ama, nani wumbiekidi zuzi dieno voti nkabudi wu kiuka kieno e?
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
Bosi wuba kamba: —Lulubuka luedi ba tsuina yi phila yina bila luzingu lu mutu luisi ko mu tezo ki bima biandi.
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
Buna wuba kamba nongo yayi: —Zitsola zi mutu wumosi wu busina zibutu ngolo.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
Buna mutu beni wuyindula mu ntimꞌandi ti: “Mbi mfueti vanga? Bila ndisi ko bibuangu biobi mfueti lundila mbongo ama!
18 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
Buna wukamba, tala diambu diodi ndieka vanga: Ndieka tiolumuna bilundulu biama ayi ndieka tunga bilutidi tola. Muawu ndiela lundila mbongoꞌama yoso ayi bima biama.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
Buna ndiela kamba muelꞌama: A muelꞌama: bima biwombo bieka yaku mutezo ki mimvu miwombo. Vunda kuaku, dia, nua ayi mona khini.”
20 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Vayi Nzambi wunkamba: “vungisi! Builu buabu kuandi maba lomba muelꞌaku! Buna bima bioso biobi wukubikidi biela ba bi nani e?”
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
Buawu bobo buididi mutu wunyidikanga busina mu diambu di niandiveka; vayi kasi sina ko mu mambu ma Nzambi.
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
Yesu wukamba minlonguki miandi: —Diawu ndikulukambila; lubika bela luzingu mayindu mu diambu di biobi luela dia; lubika bela nitu mayindu mu diambu di biobi luela vuata.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
Luzingu luviatukidi bidia ayi nitu yi vuatukidi minledi.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
Lutala zinuni ziozi beti tedilanga “minganga”, zikunanga ko ayi zitotanga bidia ko; zisi ko kadi nzo voti lundulu vayi Nzambi wukuzidikila. Keti beno luvalu luidi viokila zinuni.
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
Nani mu beno, mu diambu di mayindu mandi, lenda buela yika luzingu luandi ntela e?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
Enati luisi ko kadi lulendo mu mambu mama mafioti, buna bila mbi luididi mayindu mu diambu di momo mankaka e?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
Lutala biteka; buevi bieti kudilanga, bisalanga ko, bitungangako vayi ndikulukamba, banza Salomo munkembo andi woso kasia vuata banga kiteka kimosi ko mu biteka biobi.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
Enati Nzambi wuvuatisa kunusu kidi buabu ku tsola vayi mbazi ki lozolo ku mbazu. Buna buevi kela luta kuluvuatisila beno batu ba minu kifioti e?
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
Lubika banga mayindu mu diambu di tomba biobi luela dia ayi luela nua e? Lubika kukiyamisa mu mambu momo.
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
Bila Bapakanu ba ntoto bawu bantombanga mambu moso momo. Vayi Dise dieno zebi ti mfunu luvuidi bima biobi.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
Vayi lutomba kipfumu kiandi buna bima bioso biobi bela kulubuedila biawu.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
Bika mona tsisi, ngeyo nkangu wu mameme! Bila Dise dieno dimuenikhini mu kuluvana kipfumu.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
—Sumbisanu bima biobi bidi yenu ayi lukabudila minsukami. Bika lukikubikila ziphotomoni ziozi kazi fuanganga ko ayi lukikubikila kiuka, mu diyilu, kioki kakilendi suka ko, bila kuna muivi kalendi kukiyiba ko ayi zitselele zilendi bunga ko.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Bila koso kiudi kiuka kiaku kuna kuidi ntimꞌaku.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
—Luba bakubama mu kisalu ayi bika minda mienu milema.
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
Banu banga bisadi bimvingila pfumu awu mu yoso thangu bu kayendaku nyengo wu makuela, mu diambu bu kela vutuka ayi kela kokuta, bisadi biandi biela kunzibudila.
37 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
Khini kuidi bisadi biobi Pfumu awu bu kela vutuka, wela kuiza bata badi bakubama. Bukiedika ndikulukamba, niandi wela vuata minledi mi kisaluayi wela vuandisa bisadi biandi va meza wela fikama ayi wela kuba tudila bidia.
38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
Kiza va midi mi phipa voti va nkielo wu buisi, wukuiza babati buna badi bakubama, buna khini kuidi bisadi bina.
39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
Vayi luzaba kueno ti enati pfumu yi nzo zebi thangu mbi muivikankuizila, nganu wuleka nkielo ayi kasia tala ko bayiba nzo andi.
40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
Beno mamveno, banganu bakubama bila mu thangu yoyi lunkambubela mayindu yawu yinkuizila muana mutu.
41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
Piela wunyuvula: —A Pfumu, tubidi nongo yoyo mu diambu di beto kaka voti mu diambu di batu boso e?
42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
Pfumu wuvutula: —Buna nani kisadi kikuikama ayi ki diela kioki Pfumu kavana minsua mu yadila bisadi binkaka bi nzo andi mu kuba vananga kuku kiawuki ble mu thangu yifuana e?
43 Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
Khini kuidi kisadi kioki, pfumu andi bu kela vutuka, wela buanu wunsala, boso bu kantumina.
44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
Bukiedika ndikulukamba pfumu andi wela kumvana minsua mu yadilabima biandi bioso.
45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
Vayi enati kisadi beni yindudi mu ntimꞌandi ti: “Pfumu amakakadi vika vutuka” ayi tonini yamisa bisadi bi babakala ayi bi bakieto, tonini dia, nua ayi kolu,
46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
pfumu yi kisadi kina wela kuiza, mu lumbu kioki kela kambu bela mayindu ayi mu thangu yoyi kakambulu zaba. Buna pfumu andi wela kunloza ayi wela kumvana thumbudulu yi ngolo va kimosi ayi bakambulu bakuikama.
47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
Kisadi kioki kizaba luzolo lu Pfumu andi vayi kasia kubama ko ayi kasia vanga ko boso buididi luzolo lu pfumu andi, wela zububikoti biwombo.
48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
Vayi kisadi kioki kikambu zaba luzolo lu Pfumu andi ayi vengi mambu makalenda zubulu bikoti, wela zubu bikoti bifioti. Bila bela tomba biwombo kuidi mutu wowo bavana biwombo, ayi kuidimutu wowo bayekudila biwombo bela tombulu biwombo.
49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
—Mbazu ndiyizidi loza va ntoto ayi diambu mbi nzodidi enatimbazu beni yikikuikulu?
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
Vayi vadi mbotokolo yimfueti botama ayi ndikidi ku tsi mayindu nate yela vangama.
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
—Beno lumbanzila ti minu ndembama ndineti vava ntoto e? Nana vayi khabunu.
52 Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
Bila tona buabi, enati batu batanu badi mu nzo, bela ba bavasana: batatu bela ba ku ndambu yimosi bosi babuadi bela ba ku ndambu yinkaka.
53 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
Dise diela fuemina muana wubakala ayi muana wubakala welafuemina Dise. Ngudi wela fuemina muana wunketo ayi muana wunketo wela fuemina ngudi. Nzitu wunketo wela fuemina nketo wu muanꞌandi ayinketo wu muana wela fuemina nzitu andi wunketo.
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
Bosi Yesu wubuela kamba nkangu wu batu: —Bu lueti monanga dituti ku ndambu wesite, buna lueti tuba: “mvula ma yinoka”, buna bobo bueta bela.
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
Bu lueti monanga phemo wu sude weka vevumuka, buna luetituba: “muini mawu ba wu ngolo”; buna bobo bueta bela.
56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
Bankua mayuya! Luzebi bakula bidimbu bi ntoto ayi bi diyilubuna buevi lunkambu bakudilanga thangu yayi e?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
—Bila mbi lunkambu sudikilanga, mu beno veka, mambu masonga e?
58 Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
Diawu bu lulembu yendi ku tilibinadu ayi mutu wowo wufundidibuna nuana mu dedikisa mambu beni bu lukidi mu nzila. Bila nganu wela ku funda kuidi zuzi ayi niandi wela kuyekula mu mioko mi masodi ayi mawu mela kukotisa mu nloko.
59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
Muaki bukiedika ndikukamba wulendi totuka muna ko nate wela futazimbongo zioso zi tsuka.
