Лука 12
1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
Meanwhile, when a multitude of many thousands had gathered together, so much so that they trampled on each other, he began to tell his disciples first of all, “Beware of the yeast of the Pharisees, which is hypocrisy.
2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
But there is nothing covered up that will not be revealed, nor hidden that will not be known.
3 Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
Therefore whatever you have said in the darkness will be heard in the light. What you have spoken in the ear in the inner rooms will be proclaimed on the housetops.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
“I tell you, my friends, don’t be afraid of those who kill the body, and after that have no more that they can do.
5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
But I will warn you whom you should fear. Fear him who after he has killed, has power to cast into Gehenna. Yes, I tell you, fear him. (Geenna g1067)
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
“Aren’t five sparrows sold for two assaria coins? Not one of them is forgotten by God.
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
But the very hairs of your head are all counted. Therefore don’t be afraid. You are of more value than many sparrows.
8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
“I tell you, everyone who confesses me before men, the Son of Man will also confess before the angels of God;
9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
but he who denies me in the presence of men will be denied in the presence of God’s angels.
10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
Everyone who speaks a word against the Son of Man will be forgiven, but those who blaspheme against the Holy Spirit will not be forgiven.
11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
When they bring you before the synagogues, the rulers, and the authorities, don’t be anxious how or what you will answer or what you will say;
12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
for the Holy Spirit will teach you in that same hour what you must say.”
13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
One of the multitude said to him, “Teacher, tell my brother to divide the inheritance with me.”
14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
But he said to him, “Man, who made me a judge or an arbitrator over you?”
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
He said to them, “Beware! Keep yourselves from covetousness, for a man’s life doesn’t consist of the abundance of the things which he possesses.”
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
He spoke a parable to them, saying, “The ground of a certain rich man produced abundantly.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
He reasoned within himself, saying, ‘What will I do, because I don’t have room to store my crops?’
18 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
He said, ‘This is what I will do. I will pull down my barns, build bigger ones, and there I will store all my grain and my goods.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
I will tell my soul, “Soul, you have many goods laid up for many years. Take your ease, eat, drink, and be merry.”’
20 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
“But God said to him, ‘You foolish one, tonight your soul is required of you. The things which you have prepared—whose will they be?’
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
So is he who lays up treasure for himself, and is not rich towards God.”
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
He said to his disciples, “Therefore I tell you, don’t be anxious for your life, what you will eat, nor yet for your body, what you will wear.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
Life is more than food, and the body is more than clothing.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
Consider the ravens: they don’t sow, they don’t reap, they have no warehouse or barn, and God feeds them. How much more valuable are you than birds!
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
Which of you by being anxious can add a cubit to his height?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
If then you aren’t able to do even the least things, why are you anxious about the rest?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
Consider the lilies, how they grow. They don’t toil, neither do they spin; yet I tell you, even Solomon in all his glory was not arrayed like one of these.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
But if this is how God clothes the grass in the field, which today exists and tomorrow is cast into the oven, how much more will he clothe you, O you of little faith?
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
“Don’t seek what you will eat or what you will drink; neither be anxious.
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
For the nations of the world seek after all of these things, but your Father knows that you need these things.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
But seek God’s Kingdom, and all these things will be added to you.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
“Don’t be afraid, little flock, for it is your Father’s good pleasure to give you the Kingdom.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
Sell what you have and give gifts to the needy. Make for yourselves purses which don’t grow old, a treasure in the heavens that doesn’t fail, where no thief approaches and no moth destroys.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
For where your treasure is, there will your heart be also.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
“Let your waist be dressed and your lamps burning.
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
Be like men watching for their lord when he returns from the wedding feast, that when he comes and knocks, they may immediately open to him.
37 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
Blessed are those servants whom the lord will find watching when he comes. Most certainly I tell you that he will dress himself, make them recline, and will come and serve them.
38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
They will be blessed if he comes in the second or third watch and finds them so.
39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
But know this, that if the master of the house had known in what hour the thief was coming, he would have watched and not allowed his house to be broken into.
40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
Therefore be ready also, for the Son of Man is coming in an hour that you don’t expect him.”
41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
Peter said to him, “Lord, are you telling this parable to us, or to everybody?”
42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
The Lord said, “Who then is the faithful and wise steward, whom his lord will set over his household, to give them their portion of food at the right times?
43 Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
Blessed is that servant whom his lord will find doing so when he comes.
44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
Truly I tell you that he will set him over all that he has.
45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
But if that servant says in his heart, ‘My lord delays his coming,’ and begins to beat the menservants and the maidservants, and to eat and drink and to be drunken,
46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
then the lord of that servant will come in a day when he isn’t expecting him and in an hour that he doesn’t know, and will cut him in two, and place his portion with the unfaithful.
47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
That servant who knew his lord’s will, and didn’t prepare nor do what he wanted, will be beaten with many stripes,
48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
but he who didn’t know, and did things worthy of stripes, will be beaten with few stripes. To whomever much is given, of him will much be required; and to whom much was entrusted, of him more will be asked.
49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
“I came to throw fire on the earth. I wish it were already kindled.
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
But I have a baptism to be baptised with, and how distressed I am until it is accomplished!
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
Do you think that I have come to give peace in the earth? I tell you, no, but rather division.
52 Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
For from now on, there will be five in one house divided, three against two, and two against three.
53 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
They will be divided, father against son, and son against father; mother against daughter, and daughter against her mother; mother-in-law against her daughter-in-law, and daughter-in-law against her mother-in-law.”
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
He said to the multitudes also, “When you see a cloud rising from the west, immediately you say, ‘A shower is coming,’ and so it happens.
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
When a south wind blows, you say, ‘There will be a scorching heat,’ and it happens.
56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
You hypocrites! You know how to interpret the appearance of the earth and the sky, but how is it that you don’t interpret this time?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
“Why don’t you judge for yourselves what is right?
58 Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
For when you are going with your adversary before the magistrate, try diligently on the way to be released from him, lest perhaps he drag you to the judge, and the judge deliver you to the officer, and the officer throw you into prison.
59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
I tell you, you will by no means get out of there until you have paid the very last penny.”
