Лука 11
1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
Gwahunule usikhiU Yisu upu eusayaga mwene, ukhongiyumo ambulile, “Itwa, utumanyisye ufwe ukhwisaya ndu Yohani umuavaama nyisye avakhongi vamwene.'
2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
U Yisu akhavavula, vumukhisaya, 'Munjovage, 'Dada, ilitawa lyako limikhiwe. uvutwa wakho winchage.
3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
Utupinchage ikhisyesye kyitu ikya sikhu nchoni.
4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
Utusyiekhilage inogwa nchitu, ndavutukhuvasyikhila avange voni avatunangile. Utatuvikhaga indugelo.”
5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
U Yisu akhavavula, “Veni khulyumwe iva nu gane va mwene, uvikhunelutila pakhilo nu khubula ugane ukhuta unyanchime ifisyesye fidatu.
6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
Ukhuva umanyani vango anyinchile lino ukhuhuma khusafari, une nilinchila khinu ikya khupa.'
7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
Nulu ungale igati akhanda, ulangata nchaga, undyango gufungiwe na vavana vango, tumalile ukhuluta gwigona saniwesye ukhusisinuka ne khupe uve ikhi syesye.
8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
Nikhuvavula, ndave sisimkha nu khukhupa ikhisyesye ingave umanyani vakho ikwendelela ukhugonga khisita isoni, isisimukha nu khukhupa ifivungutikhilo inya khisyesye ukhuhwanana nu muvunogelwa uve.
9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
Navyune nikhuvavula nita, wiwisayage, ayumwikwidikhiwa lomelaga yumwipata, hodenchaga ikhikhuvadintulila.
10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
Ulwakhuva umunu uviavenchaga angadovage vikhupa uviilonda ikhupilila, nu vikhohona vikhudindulila.
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
Veni udada mugati indyufwe umwana, angadove isomba ikhupa injokha?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
Angadove ilikhala ikhupa inge?
13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
Lino, ulwakhuva umwe mlinuwwivu, mlumanyile ukhuvapa avana vinyu uluhovokhilo ulunonu, lino udada uvakhu kyanya syio fincho? Ukhuta ikhuvapa umepo umbalanche khu vala avikhudova?”
14 Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
Pu ugunge usikhi, u Yisu alikhu vinga khuminguluve, nu munu unyaminguluve nu nyamisetano akhava khitanchova. Ilisetano lyavile lihegile khumunu uyo, umunu uyo awesinche ukhunchova avanu vadegile fincho.
15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
Avange vagelile wakhata uyu ihencha amanguluve aga Beelzebul, umbaha va mnguluve
16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
Avange vagelile nukhulondo avavonesyie ulugelo ukhuhuma khukyanya.
17 Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, (Гръцки: Против дома.) пада.
Pu u Yisu agamanyile amasago gaaaavene nukhuvavu, “Uvutwa uvuyakhiva vugava yumwa wene, ne khya yiyo yigavile yuyigwa.
18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
Ingave undugu usetano iva agevile, uvutwa wamwene ayuvukwima ndakhikhi? Ulwakhuva mwinchova, mwita ncheucha amanguluve aga Belzebuli
19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Ingave une nihencha amanguluve ga Beelzebuli, lino avanyinyo vihencha amanguluve khu nchila yilikhu? ulwakhuva iyi, avene yuvikhu vahiga umwe
20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Lino, umwe ingave muhencha amanguluve khu khivokho kya Nguluve, pu uvutwa wa Nguluve vuvinchile.
21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
Umunu uvyalinamakha alinifilwilo ifyakhulolela uvunjenge wa mwene, ikyuma ni finu fitaneavunonu.
22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
Lino vangavamile umunu unyamakha ukhulutilila, nu munu uvya linamakha angapokhe ifilwilo vyamwene, nu khutola ikyuma kyamwene kyoni.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
Umwene uvialikhutali nune hange, khusana khulyune nu khusitaukhulundanya paniye une niyevaniya.
24 . Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
Amanguluve amavivi agagihuma khumunu, gagiluta nu khulonda baho amagasi pungale nu khukhekha. Upuyakhiva awene alemilwe, pu inchova, ninogwa ukhukhilivusukho ukhunahumile.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
Angavuye nu khuvona uvunjenge wa mwene, vukhuniwe nu khutama vunonu.
26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Lino puiluta khulonda amanguluve 7 avavivi ukhulutilila umwene nu khuvagega vatame upualipo. Nu munu numunu uyo iviva nu vupala fincho, ukhulutilila.”
27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
Wahumile ukhunchova amamenyu ago udala yumo ahuminche ilimenyu khuvukhali, ukhulutilila khuvoni khululundamano ulwa vanu nu khunchova,
28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
“Ligatalufu ilitumbu ililyakhu holilene livele iliwaohile” Umwene akhanchova akhata vasayiwe avavipulikha ilimenyu lwa Nguluve nu khulivika vunonu.
29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
Pu usikhi ugwa vanuvuvikhindamaniya nu kwongesekha, u Yisu akhatengula ukhunchova “Ikhivumbukho ikhi ikhivumbukho vuvivi, khilonda khuvonesya nu khuta khisikhuli ikya khuvonesya ikhivapatile ukhulutilila nu Yona
30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
Uvunonu nu Yona upuale nu khuvanesya khu vanu ava khu Ninawi, vuyayiva nu mwana va Adamu uvuyakhivaiva ukhuvonesya khu khisasi ikhi
31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
U Malkia vakhu kusini ayikwima ikhigano ikya vuhigi na vanu ava khisasi ikhi nu khuvahiga avene ilwakhuva avene vahumile khu vumalilo wa khilunga ukhuta inche apulihinche uvuelwada uva Solomoni, na apo pwale uviale imbaha ukhulutilila.
32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
Avanu va khu Ninawi ayuvikwima khu vuhigi, ulwakhuva va khuti uvusiyiekhilo uva limenyu ilya Yona nu khulola, apa khwale umbaha, ukhulutilila u Yona.
33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
Asikhuli umunu avavenchaga uvikhunga ikhoroboi nu khuvikha pasi pa hisi yilekhe ukhuvone kha pasi pa khitunda, umwene ikhunga nu khuvikha pa kyanya pa khunu ukhuta umunu nu munu uvikwingila aluvonage ulumuli.
34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
Iliho lyakho lumuli lwa mbili gwakho iliho ligave linonu nu mbili gwiva inonu gwiva ndumuli.
35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
Lino iliho lyakho lingawe liva liviviv numbili gwiva imbivi gwoni gwiva muhisi. Lino mwilolelaga, ukhuta ulumuli lulwa lulimugati indyumwe lulekhe ukhuvikhiwa ihisi.
36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
Lino valume ingave, umbili gwakho gwoni guli mundumuli pu khusikhuli ukhuva muhisi, pu khukhuta umbili gwakho gu hwanana ne khorobui iyikhwakha nu khuhumya ulumuli khulyumwe.”
37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
Avile amalile ukhunejova, Farisayo adovile akhale ikyakhulya khukya ya mwene. Nu U Yisu akhungila mgati nu khuva pa nuye numwene.
38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
Na Vafarisayo vakhaswiga ukhuva sakhalave amavokho vusategwile ukhulya ikyakhulya ikhya khukhimihe.
39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
Pu khuludeva akhavavula, “Umwemwi Vafarisayo mwisukha ifikhombe khunchi ne bakhuli, humbe mugati indyumwe mudigile unogwe uvuvi.
40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
Umwe mwi vanu yumwe munchila khulumanya, ingave uviapelile khunchi lino sa pele na gati?
41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
Vapinchage avaganju agagati ni mbombo nchoni nchiva nonu khulyamwe.
42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
Lino mwilolilage Vafarisayo, ukhuta muhumya isadaka iya mnanaa nu chicha ni kyavenchago ukhuhuma khukyalo. Pu umwe mugalekhile agavuyilweli nu khubela agaNguluve. Lunonu fincho ukhuvomba agavuyelweli nu khugana u Nguluve, khista khuvomba ago.
43 Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
Mwikyole mwiVafarisayo ukhuva mwinogwa ukhutama mufigoda ifya khuvulongolo khu masinagogi nu khukhuponya ukhufugamo.
44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
Mwilolelage mukwanana na mapuvuba aganchila khimanyilo kya munu pe avanu vigenda pa kyanya khista khulunya.”
45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
Umanyisi yamo uva ndagilo incha vayahudi akhanda nu khuvavula, “Imanyisi, ikhiwinchova khikhutukhalanja nayufwe.”
46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
U Yisu akhanchova, “Mwilolelage, indagilo ulwakhuva mukhuvapa avanu iminchigo imivaha igisaviwesye ukhwitwikha, lino umwe samu palamasya iminchigo igyo vulevule ukhutwanana mekhi melelenchi ikya mavokho gito.
47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
Mwilolelage ulwakhuva mujenga nukhuvikha ikhi khumbuhincha khu khumapumba agavanyamalago avuvabudiwe na vakhukhu vito.
48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
Lino numwe mukhwidikiwa nu khwidikha khumbombo inchivavobile avakhukhu vito ulwakhuva vavabudile avanyamalago kya mapumba gavene.
49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
Ulwakhuva khuvunonu uwa Nguluve inchova ita, “Nikhuvasuhila avanyamalago na valumbeleli avene vikhuvatesya nnu khuvabuda avange.
50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,
Ikhivumbukhu ikhi yukhivomba khukhisa ugwa vanyamalago avuvabudiwe ukhuhuma pavutengulilo wa khilunga,
51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
Ukhuhuma ukhisa gwa Abeli nukhisa ugwa Zakaria, uviabudiwe pagati pa khitekhela pa vuvalanche. Lweli, ni khuvavula umwe, mwe vakhivumbukho ikhi ayukhivomba.
52 Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
Mwilolelage mwi vamanyisi va ndagilo incha khiyahudi, ulwakhuva mtolile indindulilo incha vutwa, nu mwe samukhwingila, na vavinogwa ukhwingela, mukhuvakhilwala.”
53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
Usikhi u Yisu ugwa khuhega pala, avavigi na Mafarisayo vabelile nu khugatanchiwa nu khuhigiwa, khu mbombo inyingi.
54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
Vagelile ukhumwibeta khumamenyu ga mwene.
