Лука 11
1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
Ure uganiya Yeso māzin in Biringara a are ahira, uye anyimo ahana utarsa umeme, magun me, “Ugomo-Asere, bezin duru uwana ubirgngara gusi Yahaya me sa mā sa mā bezi a unu tarsa umeme”.
2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
Yeso magun we, “Uganiya sa izin in biringara i gu, Acco, ackpici nizanu we me tigomo tiwome ti e,
3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
Nyam duru imumbe sa tide ree konde uya uwui.
4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
Kpicon duru madini marume, gusi ande sa ticensu we in muruba mu inde. Kati uhan haru anyimo uwuza umadini.
5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
“Yeso magunwe, “Aveni anyimo ashi me inka mazin unu roni, madi haa ahira ameme ina tee niye, magun me, “Uroni, nyam ureme ubi mara immare inituru.
6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
Sa azi anime ure uroni mā aye a'ana me usuro atanu, abanna me izom mi mum be sa indi nyame,
7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
Unuge sa maraa anyimo, makabirka, magu, kati-uwuzum dundung. Mamu kursa ana tukum am, in kuri inzi ina hana am ta mu totto. In daki in hiri inya we bi mana bi mare.
8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
Ma buka shi, sa daki mahira ma nya we immare ba, abinime sa mazi uroni ume, daki wa kunna mu e ba, ugusa unu tira utari time ne, madi hiri ma nyawe vat immare sa unyara.
9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
Mi in kuri ingusa shi, ikoni adi nya shi, nyara ni indi kem, kpotikon ana tukum adi poki shin.
10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
Barki vat de be sa mā iko ma ke makabi, vat de sa ma nyara madi kuri makem; vat de sa ma kpotiko ana tukum me, adi poki men.
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
Ire imum ini anyimo ashi me, inki vana umeme ma ikome bi cere, madi nyame biwa anyo abi cere me?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
Nyani inki ma iko me niwa, any me be bino?
13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
Sa azi shi sa iwuza we imum iburu irusa ya nya ahana ashi me umum irere. Ahana ahira Aco ushi me sa maraa uzezsere, madi bibe bilau ba sere bige sa wa tiri me tari?
14 Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
Ure uganiya, sa ye mazinu suso agbērgene anipum ure ubabbana. Uganiya sa ugbergene masuri, unu me sa mazi ubabbana mā buki tize. Abini me ni ori nanu ni kunna biyyau!
15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
Abanna me, aye anyimo anabu wa guana, “In nikara ni Ba'alzabuba ugomo wa gbergene mani māzinu suzo agbergene.
16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
Aye wa masa me, wa nyara uguna wa bezi we uzina uire imum usuro azezsere.
17 Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, (Гръцки: Против дома.) пада.
Abini me sa Yeso marusa a buru awe me, “Vat tigomo be sa ta harzina kare, ina je adini, tamare ini inome, ikure in akura a harzina kare, ina je nan ani a rizo in nome.
18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
Inki bibe biburu ba harzina kare ina je nan bini nibin, adiwu aneni tigomo ti meme ti rusi utonno? Abanna ya guna agi in suzo agbergene in nikara ni Ba'alzabuba.
19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Inki ma suso agbergene usuro Ba'alzabuba, ahira ande sa wa tarsa shi wa suso agbergene me? Barki anime, we wani wadi cukuno shi anu yesi utize tini kobbi.
20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Abanna me in ahira Asere ani in suzo agbergene, ya cukuno uguana tigomo tigomo-Asere ta aye ahira ashi me.
21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
Inki unubu una nikara, una tirunga tinikono madi ke matonno a kura ame ani, tironga time me tidi suri.
22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
Inki ure unu uge be sa mateki me in nikama ma aye mare nikara nime, madi zaki tironga timi kono ahira unu me, makuri ma humuko tironga me.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
Desa zo me nigoo nan me, ishina ini mazin nan nan me; desa ma zome unu orso nan me, mazinu samara me uni.
24 . Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
Inki bibe bizenze ba suro anyimo unubu, make matarsi ti hira ti huu mazinu nyara ahira be sa madi venken. Inki daki makem ba, aguana, 'Tonno in akura am sa ma suroni.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
Uganiya sa maze, makem a visa akura me, a kuri abarka ani lau.
26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Madusa mazika are gbergene wani sunare agebe sa wateki me ini imum iburu, wa ē wa cukuno ahira me. Umaska unu ugino uteki utuba me unu zenze.
27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
Ya cukuno, uganiya sa māzin unboo timūmuū tigino, ure uneh mahira anyimo ani gura me mayeza nigmirang magun me, a buru sa a yoo arere ani ahira Asere, nan nihene sa wa hanzi.
28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
Me makuri magu ana rere wani ande sa kunna tize ta Asere wakuri wa tarsi tini.
29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
Uganiya sa anu waraa anyimo u eze ayimo u eze ahira ani ori, mahaa matubi maguana, uge cara me, u cara uzenze uni. Unyara uira ure imum, imum be sa unyara uguna anya uni une uni gusi uyunusa.
30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
Barki gusi yunusa sa ma cukuno imum uira ahira anu neneba, animani ahira avana unuba madi cukuno imum be anyara sa u ira uge ucara me.
31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
Korimo ukudi, madi tonno ma bui tize tini kobbo nan nabo ucar uge me, wadi kuri wa huzi we. Abanna me, ma aye ahira a put barki ma kunna urusa utize ti sulaimanu. Abanna me uye mayenne sa mateki Sulaimanu me.
32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
Anu Neneba wadi tonno atize tini kobbo nan nu ucara ugeme, wadi kuri wa huzi we. Abanna me wa kunna tize ti Ugomo-Asere ahira Yunusa wanno wa kabi abanna me uye ma yenne sa mateki yunusa me.
33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
Daki uye marani sa madi 'Ponsi' upitila ma hunze unin, nyani ma impi uni unu ucorom, abanna madi inki uni ahira aticukun ti uni barki vat de be sa ribe anyimo udenge me ama iri masaa me.
34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
Aje ashi me ane ani upitila ushi me, inki aje ashi me ahira memerom, apum ashi me adi minca in masaa, abanna me inki aje ashi ada hira memorm ba, apum ashi me adi cukuno in mariu.
35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
Wusani Seke, barki kati masaa me macukuno shi mariu.
36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
Inki vat apum ashi me aminca in masaa, mariu mazoni ko cingilin, vat apum acukuno gusi upitila uge sa uzin in masaa ma uni ahira a “Shi me”.
37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
Uganiya sa māmari tize me ure ubafarise magu ame ma ē akura ameme mari imare, Yeso maribe macukono.
38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
Ubafirse madusa makunna biyyau barki ma iri me ma dunkuno aree imare saarki ukpico utari.
39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
Abanna me ugomo-Asere magua me shi Afarisiya ikpicjo kamaru kisso nan u isso idang, abanna a nyimo me a ciki in madini nan mu mummu gbem amu ruba.
40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
Shi anabu anuu uzatu ubasa utize, debe sa mabara matara me daki memani mabara anyimo me ba?
41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
Nyani imum be sa izi yanu dira abanna vat imumu idi cukuno shi lau.
42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
Abanna me, kash ushi anu bezi urusa, ayenne ikapsa bi inde azezsere ukirau umu pene, nan ti tuni-tizuu nan kondi tiya titene tu nyinza u gmei, abanna me ya samirka imum ihuuma nan irere ya Asere. Gbas ini a wuzi imum irere, ti hem Asere, a wuzi ukasu ati roronga.
43 Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
Kash ushi anurusa, barki inyara anya tihira titicukum tirere anyimo ati denge ta Asere, akuri a Issi shi a u usi shi ninonzo anyimo ukasuwa.
44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
Kash ushi izi kasi mucau sa daki awuzi muni uraa amaru ba, anubo wanno wa haka azezsere amuni azo uguna warusa ba.
45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
Ure unu bezizi anyimo anu rusa Ayahudawa mā kabirka magua we, unu bezizi imum be sa wa buka ya caran duru iriba cangi.
46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
Yeso magu, “Kash ushi anu bezizi utize! Abana ya cana unu ucira ugilak ugebe sa teki nikara vat. Abanna shi, in nipo ma daki ya dara tironga me ba.
47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
Kash ushi, abanna me ibara tiroronga ti ringizi amucau ma a dura Asere ayene unu uneze unu uneze ushi memani wa huu me.
48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
Ya cukuno ane unu guna irusa inti hara tinu uneze-uneze ushi me, barki we wa huu ana kudura ka Asere sa iringizi in we.
49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
Barki agino abanga urusa Asere wagu “Indi tumi ahana kadura nan ana dura ka Asere ahira aweme wadi kuri patti we, wa huuzi aye anyimo awe me.
50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,
Ucara ugene me, udi ziki kaduma ka mayye mana kadura Asere sa ahuu datti utuba unee.
51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
Usuro amayye mattabila uhana ama Zakariya unuge sa ahuu atii hira utonzino unu tize ta Asere ti lau. Ee, mabuki shi adi nyari mayeje magino me ucara ugino me.
52 Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
Kash ushi, anu bezizi urusa uti ze ta Yahudawa, barki ya zi kani imum ipoko ana tukumm urusa, shi acce ashime daki ya ribe ni ba, ya kuri ya kanti anu rie-uribe.
53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
Sa Yeso ma ceki abanna me, unu nyetike nan Farisayawa wa wuzi ni eru nan me, wa wuzi matara nan me ti roronga gbardang.
54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
Wazin unu nyara uti nah be sa wadi maki me anyimo a gbarang sa mazinu uboo me.
