Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
Після ж сього настановив Господь і других сїмдесять, та й післав їх по двоє перед лицем своїм у кожний город і місце, куди мав сам ійти.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
Рече ж до них: Жниво велике, робітника ж мало: просїть же Господа жнива, щоб випровадив робітників на жниво своє.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Ійдїть; ось я посилаю вас, як ягнят між вовки.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Не носіть калитки, нї торбини, ні обувя, і нїкого в дорозі не витайте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
У котру ж господу ввійдете, перше кажіть: Впокій домові сьому;
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
і коли там буде син упокою, спочине на йому впокій ваш; коли ж нї, до вас вернеть ся.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
У тім же дому зоставайтесь, ївши й пивши, що в в них: достоєн бо робітник нагороди своєї. Не ходїть од хати до хати.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
І в которий город увійдете, й приймуть вас, їжте що поставлять перед, вами,
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
і сцїляйте в ньому недужих, і кажіть ім: Наближилось до вас царство Боже.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
У которий же город прийдете й не приймуть вас, вийшовши на улицї його, скажіть:
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
І порох, що поприлипав до нас із города вашого, обтрушуємо вам; тільки ж се знайте, що наближилось до вас царство Боже.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
Глаголю ж вам, що Содомлянам дня того одраднїщ буде, ніж городові тому.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Горе тобі, Хоразине! горе тобі, Витсаїдо! бо коли б у Тирі та Сидонї стались чудеса, що стали ся в вас, давно б, у веретищі та в попелї сидячи, покаялись.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
Тільки ж Тирові й Сидонові одраднїщ буде на судї, ніж вам.
І ти, Капернауме, що аж до неба підняв ся, аж у пекло провалиш ся. (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Хто слухав вас, мене слухав; а хто гордує вами, мною гордує; хто ж мною гордує, гордує Пославшим мене.
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
І вернулись сїмдесять назад з радощами, кажучи: Господи, й біси корять ся нам в імя Твоє.
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
Рече ж їм: Видїв я сатану, як блискавку з неба падаючого.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Ось даю вам силу наступати на гадюки й на скорпиони, й на всю силу ворожу, й ніщо вам не шкодити ме.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Тільки ж бо сим не втішайтесь, що духи вам корять ся; втішайте ся ж більш, що імена ваші написані на небесах.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
Того часу зрадїв духом Ісус, і рече; Дякую Тобі, Отче, Господи неба й землї, що втаїв се від премудрих і розумних, а відкрив недоліткам. Так, Отче: бо так воно вподобалось, перед Тобою.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
Усе передане мені від Отця; і нїхто не знав, хто Син, тільки Отець, і хто Отець, тільки Син та кому схоче Син одкрити.
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
І, обернувшись до учеників на самоті, рече: Блаженні очі, котрі бачять, що ви бачите:
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
глаголю бо вам: Що многі пророки й царі хотіли бачити, що ви бачите, та й не бачили, й чути, що ви чуєте, та й не чули.
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
І ось, законник один устав, спокушуючи Його й кажучи: Учителю, що робивши, життє вічне насліджу? (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
Він же рече до него: В законі що написано? як читаєш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
Він же, озвавшись, каже: Люби Господа Бога твого всім серцем твоїм, і всією душею твоєю, і всією силою твоєю, і всією думкою твоєю, та ближнього твого, як себе самого.
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Рече ж йому: Право відказав єси. Се чини, то й жити меш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
Він же, хотївши справдити себе, каже до Ісуса: Хто ж мій ближній?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
Підхопивши ж Ісус, рече: Чоловік один йшов з Єрусалиму в Єрихон, і попав ся розбійникам, котрі, обдерши його й рани завдавши, дійшли, зоставивши півмертвого.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Случаєм ійшов якийсь священик дорогою цією, і, побачивши його, пройшов мимо.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
Так само ж і левит, лучившись на те місце, приступивши й подивившись, пройшов мимо.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
Самарянин же один, ідучи дорогою, прийшов до него й, побачивши його, милосердував ся,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
і, приступивши, обвязав рани його, ллючи оливу та вино, й, посадивши його на свою скотину, привів його в гостинницю, і пильнував його;
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
а назавтра, одходячи, вийняв два денариї, дав гостинникові, та й каже йому: Доглядай його, і що над се видаси, я, вернувшись, оддам тобі.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Хто ж оце з тих трох здаєть ся тобі ближнїм тому, що попавсь між розбійники?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
Він же каже: Хто зробив милость йому. Рече тоді йому Ісус: Їди й ти чини так.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Стало ся ж, як ійшли вони, увійшов Він у в одно село, жінка ж одна, на ймя Марта, прийняла Його в господу свою.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
А була в неї сестра, звана Мария, котра, сівши в ногах у Ісуса, слухала слово Його.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
Марта ж зайнялась великою послугою; ставши ж каже: Господи, чи байдуже Тобі, що сестра моя одну мене зоставила послугувати? Скажи ж їй, щоб менї помагала.
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
Озвавши ся ж рече їй Ісус: Марто, Марто, журиш ся та побиваєш ся про многе,
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
одного ж треба. Мария добру частину вибрала, що не відніметь ся від неї.
